Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 18.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.10.2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3328 /2015 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТПК „КОТЛЕНСКИ КРАЙ”,със седалище [населено място],Сливенска област за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенския окръжен съд № 26 от 30.01.2015 г., по гр.д.№ 647/2015 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Котелския районен съд № 34 от 17.07.2014 г., по гр.д.№ 220/2013 г. за отхвърляне на предявения от настоящия молител, като ищец, срещу ЕТ Р. Т. П., упражняващ търговска дейност под фирма ”П.”, [населено място] осъдителен иск по чл.228 и сл. ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 3500 лева, представляваща наемна цена за 14 месеца, считано от 01.04.2012 г. по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 16. 07.2013 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен. Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и след дадените на молителя по реда на чл.306, ал.1 ГПК указания, е аргументирано с факта, че кооперативната организация никога не се е позовавала на договор за наем, сключен на 01.10.1994 год., нито е прилагала такъв, обективиран в писмена форма, тъй като собствеността и като ЮЛ върху процесния недвижим имот е възстановена една с решение на ВКС № 629/19.06.1995 год., по гр.д.№ 281/2 по описа за 1994 год.. Счита, че в този случай се касае за нови доказателства, които са от съществено значение за делото и с които страната не е могла да се снабди своевременно, тъй като не съществуват в правния мир по см. на т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. В допълнение е оспорена и правилността на изводите на СОС, с оглед представения по делото договор за наем от 01.10.2004 г., който и неподписан от наемателя е достатъчна индиция, предвид неформалния характер на този вид договор и ангажираните по делото доказателства, за съществуване на твърдяното наемно правоотношение между страните. Ответната по молбата страна не заявява становище. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.2 ГПК, намира: С определение № 190 от 28.08.2017г., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК състав на ВКС,ТК е приел за допустима подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл.303, ал.1,т.1 ГПК и е възобновил спряното с определение на ВКС,ТК № 277 от 26.11.2015 г. производство по делото до приемане на Тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по т.д.№ 7/2014 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения само на изрично и изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 ГПК отменителни основания. Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба аналогична на чл.231, б.”а” ГПК/ отм./, се допуска по молба на заинтересованата страна, ако се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които съществували при висящността на спора в инстанционното производство, не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от последната дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако те са и били известни, дори и твърдяни, но е съществувала обективна невъзможност за установяването им, респ. представянето им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. Същевременно според постановките в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС, които в тази част са запазили действието си и след приемане на ТР № 7/14 от 31.07.2017г., новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ следва да удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт. Допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото, но не такъв е разглежданият случай. Освен, че нито в обстоятелствата част на молбата за отмяна, нито в проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.10.2017 г., в което е депозирал писмени бележки чрез процесуалния си представител- адв.М.П., молителят е въвел твърдение за конкретно новооткрито писмено доказателство или новооткрито обстоятелство, което по съществуваща обективна невъзможност да не е могъл да представи при разглеждане на спора в редовните съдебни инстанции, то наведените в тази вр. доводи, според които обективно не би могъл да съществува сключен между страните договор за наем от 01. 10.1994 г., какъвто е приложеният на л.6/п.п/, тъй като към сочената датата не е била възстановена собствеността и върху процесния недвижим имот, са въобще неотносими към поддържаното отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Без значение за отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е и твърдението, че по делото е представен писмен договор за наем от 01. 10. 2004 г., евентуалната липса на който е дело „на недобросъвестен съдебен служител”. Последното би могло да обоснове отмяна на горепосочения влязъл в сила съдебен акт на Сливенския окръжен съд, на осн. чл.303, ал.1, т.2 ГПК, но при установено по надлежния ред престъпно действие на посочените от законодателя лица - влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, каквито данни отсъстват по делото. Отделен в тази вр. остава въпросът за правилността на поставеното в инстанционното производство решение, предвид вида и характера на твърдяната облигационна връзка между страните и значението за същата на липсата на обективирано в писмена форма съгласие, чието разрешение търси касаторът. Производството по отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, както е разяснено в ППВС № 2/77 г. не е средство за поправяне небрежността на страната при попълване делото с факти или доказателства, нито е способ за контрол на правилността на изградените от съда в инстанционното производство фактически констатации и правни изводи, при отсъствие на лимитативно и изчерпателно въведените от законодателя отменителни основания. Ответникът не е претендирал деловодни разноски, поради което с оглед изхода на делото в настоящето производство и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК не се присъждат такива. Мотивиран от гореизложеното състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на ТПК „КОТЛЕНСКИ КРАЙ”,със седалище [населено място], Сливенска област за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенския окръжен съд № 26 от 30.01.2015 г., по гр.д.№ 647/2015 год. и потвърденото с него решение на КРС № 34 от 17.07.2014 г., по гр.д.№ 220/2013 г.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: