Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3980/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Ж. като пълномощник на Х. С. С., срещу въззивно решение № 136 от 18.06.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Добричкия окръжен съд. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М., са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените от касатора срещу ответниците С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. искове с правно основание чл.124 ГПК е установяване правото на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], който сервитут е придобил въз основа на сделка, евентуално на основание давностно владение, с обща площ от * кв. м. и дължина 45,74 м., по цялата западна част на имота, с описани координатни точки на приложение към съдебно-техническата експертиза, от собствения му имот с идентификатор *** до улицата, както и искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото на преминаване.
Ищецът е изложил твърдения, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., поправен с нотариален акт № */*** г., е придобил право на собственост върху парцел *-* в кв.* по регулационния план на [населено място], м. „Сборно място“, одобрен със заповед № 26/1985 г., заедно с построената в него двуетажна вилна сграда, както и ведно с учреденото по силата на нотариален акт № */* г. право на преминаване през парцел *-* в кв.*. В цитирания нотариален акт са описани следните параметри на сервитута – дължина от 45 м. и широчина от 3 м., по цялата западна част от имота до улицата. Неговият праводател – П. Д. К. е закупил имот пл. сн. № * в м. „Ак Бунар“, землището на [населено място], като в полза на този имот е учредено право на преминаване за определената от ИК на Г. – [населено място] сума в размер на 292,71 лв., внесени с посочена квитанция в Д. от купувача на името на продавача. В уточняваща молба пред въззивната инстанция е посочил, че първите двама ответници реално ползват съседния имот с идентификатор ***, а по силата на постановление за възлагане от 20.10.2014 г. същият е възложен на третия ответник.
Ответниците са противопоставили възражение, че данните по отношение на правото на преминаване са вписани в кадастралния регистър на 15.04.2016 г. въз основа на заявление на ищеца, както и че това право не може да бъде противопоставено на купувача на публичната продан.
С обжалваното решение е отменено решение № 108/13.07.2017 г., постановено по гр. д. № 217/2017 г. на Балчишкия районен съд, допълнено с решение от 19.01.2018 г., с което предявените срещу ответниците по касация искове са уважени, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са отхвърлени. Прието е, че дори да се направи заключение, че е възникнало право на преминаване, същото е било погасено с влизането в сила на регулационния план от 1985 г. Към 2001 г., когато ищецът е закупил парцел *-* в кв.*, праводателите на ищеца не са били носители на това право. Изложени са и допълнителни съображения, че не е осъществено въведеното като евентуално придобивно основание – давностно владение, тъй като между ищеца и праводателя на ответниците е било постигнато съгласие, което сочи на осъществяването на търпимо действие. За ирелевантно е отчетено обстоятелството, че за ищеца не съществува друга възможност за достъп до собствения му имот, както и че съгласно разпоредбите на чл.192, ал.1 и ал.7 ЗУТ правото на преминаване се учредява със сключването на писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в имотния регистър.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. не е ли длъжен въззивният съд да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, като се сочи противоречие със следната съдебна практика: решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на второ г. о.; решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на първо г. о.; 2. погасява ли се правото на преминаване през чужд имот, възникнало по отношение на неурегулиран имот, когато същият бъде урегулиран. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата специална предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос и на тази по т.3 – по отношение на материалноправния въпрос, като се сочи, че последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Настоящият състав на ВКС, намира че следва да се допусне касационно обжалване по следния материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело: погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него. По поставения въпрос не е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, което налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 136 от 18.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 138/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: