Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * несъстоятелност * откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество * начална дата на неплатежоспособност


7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
С., 05.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 567/2011 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 52 от 23.12.2010 г. по т. д. № 63/2010 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е обезсилено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 13 от 11.03.2010 г. по т. д. № 120/2009 г., с което по молба на Национална агенция за приходите, [населено място] е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 01.09.2007 г.; открито е производство по несъстоятелност на длъжника; наложена е възбрана върху имуществото му; прекратена е дейността на неговото предприятие и е спряно производството по несъстоятелност /в първоинстанционното решение погрешно е посочено, че е спряно производството по делото/.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недопустимост на първоинстанционния акт поради обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е постановил определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ след приключване на устните състезания, в срока за постановяване на решението, както и че не е бил надлежно сезиран с искане по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Подробно аргументира становището, че доколкото в закона не е посочено, на кой етап от производството по несъстоятелност следва да бъде постановено определението по чл. 629б, ал. 1 ТЗ с указания до заинтересованите лица да предплатят разноските за производството по несъстоятелност, следва да се приеме, че тази преценка принадлежи на съда по несъстоятелността и че той може да открие производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и без да постановява определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ.
С определение № 454 от 04.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните обуславящи изхода на спора въпроси: в кой момент съдът по несъстоятелността следва да постанови определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ и основание ли е за обезсилване на решението за откриване на производство по несъстоятелност постановяването на това определение след даване ход на устните състезания.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
За да обезсили постановеното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ решение на Врачански окръжен съд, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо. Този извод е обоснован, от една страна, с аргумента, че съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ и без да е направено надлежно изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а от друга страна – с обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е постановил определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ в един късен етап – след даване ход на устните състезания /в срока за постановяване на решение/, когато производството по делото в първата инстанция вече е било приключило. Изразено е разбирането, че съдът е следвало да отмени определението си за даване ход по съществото на делото и тогава да укаже на страните, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едва след което евентуално да определи необходимата сума за началните разноски в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е частично недопустимо и частично неправилно.
По отношение допустимостта на решението:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, в която правомощията на въззивната инстанция са изрично регламентирани, правомощието на въззивния съд служебно да прецени допустимостта на първоинстанционното решение, е ограничено само до онази негова част, която е предмет на обжалване. В необжалваната му част, първоинстанционният акт е влязъл в сила и поради това не може да бъде предмет на проверка, включително и по отношение на неговата допустимост.
В случая предмет на подадената от Национална агенция за приходите въззивна жалба е постановеното от Врачански окръжен съд решение по т. д. № 120/2009 г. единствено по отношение определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]. Следователно, само по отношение на тази част от първоинстанционния акт въззивният съд е следвало да упражни своите правомощия, в т. ч. и да извърши служебна преценка относно неговата допустимост. Като е постановил обезсилване на цялото първоинстанционно решение, а не само на обжалваната негова част, Софийски апелативен съд е нарушил цитираната императивна законова разпоредба. Поради това, постановеното от него решение /с изключение на частта за началната дата на неплатежоспособността на длъжника/ е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Не може да бъде споделено изразеното в тази връзка от въззивния съд становище, че доколкото началната дата на неплатежоспособността е задължителен реквизит от диспозитива на съдебния акт и не може да съществува самостоятелно от останалите постановления на съда, въпросът за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част всъщност е въпрос за допустимостта на обжалваното решение като цяло.
Безспорно, определянето на начална дата на неплатежоспособността е задължителен елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този елемент обаче е вторичен – той съществува само дотолкова, доколкото длъжникът е обявен в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, т. е. обявяването в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност са същинската част от решението, а всички останали негови части – определяне на начална дата на неплатежоспособността, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечителни мерки, определяне дата на първото събрание на кредиторите, прекратяване на дейността на длъжника, обявяване на длъжника в несъстоятелност, спиране на производството по несъстоятелност /в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ/ – са производни и са последица от откриването на производство по несъстоятелност. Поради това, при обжалване на решението само в някоя от тези части /които могат да бъдат предмет на обжалване/, без да е обжалвано в същинската му част за откриване на производството по несъстоятелност, допустимостта на първоинстанционния акт не може да бъде преценявана от въззивния съд, включително и по отношение на онези негови части, които са задължителна последица от откриването на производство по несъстоятелност. Обратното би означавало съдът да обезсили първоинстанционното решение в необжалваната му и влязла в сила част, което е в пряко противоречие с нормата на чл. 269 ГПК, респ. да обезсили решението в обжалваната му, но обусловена от необжалваната част, като върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или прекрати първоинстанционното производство в тази му част. Последната хипотеза обаче би била логически и правен абсурд, тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност би било лишено от негов задължителен елемент.
Освен всичко изложено, необходимо е да се отбележи също, че въззивното решение не е съобразено и с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй като в него не е посочена коя от трите възможни последици при обезсилване на първоинстанционния акт е приета за приложима – прекратяване на производството по делото, изпращане на делото на компетентния съд или връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне.
По отношение правилността на въззивното решение в допустимата му част:
Разпоредбата на чл. 629б, ал. 1 ТЗ, регламентираща хипотезата на откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски, не съдържа изрично указание за това, кога съдът по несъстоятелността следва да определи сумата, която следва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 ТЗ или от друг кредитор. Като се има предвид обаче, че целта на тази разпоредба е да се доведе до знанието на всички заинтересовани – както на участниците в производството по чл. 625 ТЗ, така и на всички останали неучастващи в него кредитори – факта, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно, за да бъде проведено производството по несъстоятелност, логично е да се приеме, че определението по чл. 629б ТЗ следва да бъде постановено в момента, в който по делото са събрани необходимите доказателства относно имущественото състояние на длъжника, но във всички случаи постановяването му трябва да предхожда постановяването на самото решение. Последният извод произтича и от систематичното място на чл. 629б ТЗ – в Глава Тридесет и девета, Раздел І „Начало на производството”, намираща се преди Раздел ІІ „Постановяване на решение”. Доколкото указанието за предплащане на разноските не е свързано с решаването на обуславящия произнасянето по молбата по чл. 625 ТЗ въпрос – налице ли е неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника като основание за откриване на производство по несъстоятелност, а е свързано само с осигуряване на възможност това производство да се развие с оглед постигане на предвидената в чл. 607 ТЗ негова цел, определението по чл. 629б ТЗ може да бъде постановено във всеки един предхождащ постановяване на решението момент, включително и след като е даден ход на устните състезания. Важно е единствено заинтересованите лица да бъдат информирани своевременно за липсата на достатъчно имущество и да им се даде възможност да предплатят сумите за покриване на разноските. Поради това, постановяването на определението по чл. 629б ТЗ след като е бил даден ход на устните състезания не представлява процесуално нарушение, водещо до неправилност на съдебното решение, а още по-малко – до неговата недопустимост, доколкото не е налице нито едно от изчерпателно предвидените в чл. 270 ГПК основания за недопустимост на съдебния акт.
В тази връзка, като неправилно следва да се посочи и изразеното от въззивния съд становище за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че съдът е открил производство по несъстоятелност на основание чл. 632 ТЗ, с каквото не е бил сезиран и без да е направено изменение на първоначално предявения иск по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 ТЗ и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. Изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност – с последиците по чл. 630 или по чл. 632 ТЗ – е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание. Следователно, откриването на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632 ТЗ, без да е налице изрично позоваване на тази разпоредба в молбата по чл. 625 ТЗ, не означава произнасяне на непредявено основание и няма за последица недопустимост на съдебното решение, както неправилно е приел въззивният съд.
Изложените съображения налагат следния отговор на значимите за конкретното дело въпроси: Определението по чл. 629б, ал. 1 ТЗ следва да бъде постановено в момента, в който по делото са събрани доказателства, позволяващи извод, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност. Постановяването на това определение след като е бил даден ход на устните състезания и без същият да е отменен не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение.
С оглед отговора на обусловилите допускането на касационното обжалване въпроси, въззивното решение /в неговата допустима част/ е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на Софийски апелативен съд за разглеждане на подадената от Национална агенция за приходите въззивна жалба.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно направените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. ал. 1, пр. 2 и ал. 4 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 52 от 23.12.2010 г. по т. д. № 63/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 13 от 11.03.2010г. по т. д. № 120/2009 г. по отношение определената дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място].
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 52 от 23.12.2010 г. по т. д. № 63/2010 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: