Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2689 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 54 от 07.02.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 762 от 14.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 908/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., трети въззивен състав в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Губи ли характера си на самостоятелен обект, годен за вещно-правна защита, помещение – гараж, който е свързан със съседно помещение – обща част, без строителните дейности по обединяването да са осъществени въз основа на одобрено изменение на архитектурния проект, в изпълнение на който е създаден обекта и без да е създаден нов самостоятелен обект ?” - поради констатирано противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр.д.№ 3832/2015 г., І г.о., Решение № 345 от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 1551/2010 г., ІІ г.о. и Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994/2015 г., ІІ г.о.
Касаторът К. В. Щ., представляван пред ВКС от адвокат Р. О. от АК – Б. и адвокат В. В. от САК, поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде уважен. Претендира разноски за трите инстанции. Възразява за прекомерност срещу разноските на насрещната страна.
Ответницата по касация Ц. А. Д., представлявана от адвокат М. Б. от АК - Б., поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 2746 от 12.10.2018 г. по гр.д.№ 221/2018 г. на РС - Сандански, г.о., първи състав, с което е уважена предявената от К. В. Щ. срещу Ц. А. Д. претенция с правно основание чл. 108 ЗС. Вместо това искът за признаване за установено, че К. В. Щ. е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 0, с предназначение „гараж в сграда”, с площ 14,10 кв.м. и за осъждането на Ц. А. Д. да предаде на ищеца процесната 1/2 ид.ч. от вещта, е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че процесният обект се намира в сграда, построена през 70-те години на ХХ век в имот, собственост на дядото на ищеца. Последният е починал на 27.07.1989 г. и е наследен от съпругата (самата тя – починала на 24.02.2006 г.) и двете си деца, едното от които е бащата на ищеца, също починал (на 06.07.2014 г.) и наследен от самия ищец. По одобрения през 1974 г. архитектурен проект обектът е предвиден като гараж със самостоятелен вход по източната фасада на сградата. Понастоящем, обаче, е обединен със съседното ПРУ (противо-радиационно укритие, за което е прието, че е „обща част по предназначение, за чиято промяна по предвидения за това ред липсват каквито и да е данни”), като достъпът до това ПРУ е единствено през спорния гараж (посредством отвор 80х200 см, пробит в общата им тухлена стена). По източната фасада на сградата, вместо предвидената по проект гаражна врата е монтирана комбинирана дограма – прозорец и външна врата за достъп до дворното място. Така обединените помещения се ползват от ответницата не по предназначение, без данни да е проведена процедура за промяна на предназначението им. При така установените факти и след като е възпроизвел текстове от ЗКИР, касаещи дефинирането на понятия, въззивният съд е приел, че вещноправния статут на обекта е пречка същият да бъде ревандикиран. Понастоящем гаражът не съществува като самостоятелен обект във вида, в който е изграден и се претендира, тъй като е изменен съществено в резултат от преустройствата и е загубил гаражните си характеристики. Дори да се счете, че някога е съществувал като гараж, то към приключване на устните състезания „е очевидно, че не отговаря на изискванията за такъв” – поради извършените преустройства, включително настилка от дюшеме и монтирана комбинирана дограма вместо гаражна врата, както и денивелация с улицата. Обобщено е, че след като помещението няма самостоятелно функционално предназначение на гараж и след обединяването му с ПРУ няма белезите на друг самостоятелен обект, то ищецът не би могъл да черпи поддържаните вещни права в заявения обем от соченото наследствено правоприемство, особено като се има предвид, че не е етажен собственик. Предвид липсата на активна материално-правна легитимация, искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. Независимо от този извод, въззивният съд е коментирал и противопоставеното от ответницата защитно възражение за придобиване на имота по давност, като е посочил, че намира същото за недоказано.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
С постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр.д.№ 3832/2015 г., І г.о., Решение № 345 от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 1551/2010 г., ІІ г.о. и Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994/2015 г., ІІ г.о. е разяснено, че обект на правото на собственост могат да бъдат вещи, които имат самостоятелно съществуване, като видът на самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите органи архитектурни проекти. Последното се отнася както за архитектурните проекти, одобрени при действието на ЗУТ (като част от инвестиционните проекти), така и за тези по отменените нормативни актове за териториално и селищно устройство. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост, а изменението на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към други помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на сградата, следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след изменение на одобрените проекти по предвидения за това ред. Вътрешните преустройства, колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост; промяната в техническите характеристики и предназначението на изграден като самостоятелен обект не може да има вещноправни последици при отсъствие на съгласие на неговия собственик и одобрен инвестиционен проект. Настоящият състав на съда изцяло споделя така даденото тълкуване на Закона.
С оглед изложеното, произнасяйки се по основателността на касационната жалба, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
При правилно установена от въззивния съд фактическа обстановка формираните правни изводи са в нарушение на материалния закон.
Предявен е осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС при заявено с исковата молба наследствено правоприемство като придобивно основание досежно процесната 1/2 ид.ч. от СОС № ***** по КККР на [населено място]. Ищецът (сега – касатор) поддържа, че собствеността върху процесния гараж е придобита от неговия дядо К. Щ. Г. при условията на чл. 92 ЗС – в резултат от строителство, извършено в собствения му имот с обща площ от 586 кв.м., въз основа на одобрен на 31.05.1974 г. архитектурен проект и строително разрешение от 21.09.1974 г. Установено е, че проектът предвижда два жилищни етажа, четири тавански помещения, както и сутерен. Последният е съставен от 5 самостоятелни помещения – гараж с площ 13,58 кв.м., процесният гараж с площ 14,10 кв.м., лятна кухня с площ 15,13 кв.м., мазе с площ 8,15 кв.м. и ПРУ (противо-радиационно укритие) с площ 14,40 кв.м., както и коридор и стълбищна клетка. Процесният гараж е ситуиран в средата на източната част на жилищната сграда (между другия гараж и ПРУ) с предвиден директен външен вход откъм улицата чрез гаражна врата, а също и с достъп от коридора. Сградата е построена съобразно проекта. Приживе К. Щ. Г. е дарил (със съгласието на съпругата си) на всяко от двете си деца по един жилищен етаж и по 200 кв.м. ид.ч. от дворното място, в резултат от което е възникнала етажна собственост. Освен подарените главни вещи, надарените са придобили и съответните идеални части от общите части на сградата, включително таванът и мазето. Гаражите, обаче, съставляват самостоятелни вещи със собствено функционално предназначение, поради което промяната в собствеността на жилищните етажи няма за последица транслиране на вещни права и по отношение на тях. С оглед отсъствието на разпоредителни действия с гаражите и с останалите 186 кв.м. ид.ч. от дворното място, К. Щ. Г. е останал техен собственик до смъртта си на 27.07.1989 г., а след смъртта и на съпругата му (на 24.02.2006 г.) титуляри на правото на собственост при равни права (по 1/2 ид.ч.) са станали децата му – В. К. Д. и В. К. Щ.. Последният се е разпоредил със собствеността върху подарения му през 1977 г. жилищен етаж, като с н.а.№ 57 от 03.06.2008 г. го е продал на ответницата (по иска и по касация), заедно със съответните идеални части от общите части на сградата (вкл. мазе и таван). Нотариалният акт не съдържа клауза за разпореждане с придобитото от В. К. Щ. по силата на наследственото правоприемство от родителите му. Не се твърди и не се установява до 03.06.2008 г. по волята на лицата, притежавали правото на собственост върху процесния гараж, да са предприемани каквито и да е действия по промяна на предназначението му от вещ със самостоятелен характер в помещение, обслужващо общи потребности на етажните собственици, включително няма одобрен архитектурен проект за подобна промяна. Изложеното мотивира извод, че сделката от 03.06.2008 г. няма за последица загубване на правото на собственост, притежавано от В. К. Щ., както върху 1/2 ид.ч. от наследените 186 кв.м. ид.ч., така и върху 1/2 ид.ч. от гаража. По делото е установено, че поради денивелация на терена и прилежащата улица, непосочване в архитектурния проект абсолютната стойност на кота +0,00 на сградата и решение за денивелацията между ниво гаражи и нивелета улица, входът на гаража е на 50 см. над проектния терен на дворното място, което е на 1,60 м. над прилежащата улица (съответно – подът на гаража е на 2,10 м. над улицата), както и че гаражът никога не е ползван по предназначение. Той, обаче, не е ползван и за задоволяване на общи потребности на етажните собственици, а е бил част от жилището на К. Щ. Г. и съпругата му. Понастоящем отворът за гаражната врата е зазидан, като е оставен отвор за прозорец и врата за достъп от дворното място (каквито са монтирани); гаражът е свързан със съседното ПРУ посредством отвор 80х200 см., пробит в общата им тухлена стена, достъпът до ПРУ е единствено през гаража (зазидан е входът на ПРУ откъм стълбищната клетка). Това фактическо състояние не е резултат от изменение на одобрения проект, като действия за изработването на проект в тази връзка изобщо не са предприемани. Това обстоятелство, отнесено към изложените по-горе общи мотиви, налага извод, че няма основание да се приеме, че е настъпила промяна в статута на гаража, който от самостоятелна вещ да се е превърнал в обща част на цялата сграда. Съгласно чл. 38, ал.1 ЗС общи части са изрично изброените в закона, както и всички други, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. Гаражът не е обща част нито по естеството, нито по предназначението си, като не се твърди и не се установява собствениците в периода от възникването на вещта със завършването на грубия строеж на сградата до смъртта на бащата на ищеца да са му отредили функция по обслужване общи нужди на етажните собственици, решението за което да е съпътствано с изменение на одобрения през 1974 г. проект. Следователно, придобитата от В. К. Щ. по наследство от родителите му 1/2 ид.ч. от гаража като самостоятелен обект на правото на собственост съставлява част от наследството, открито на 06.07.2014 г. и придобито от ищеца. Това право не е разпоредено с продажбата от 03.06.2008 г., поради което тази сделка не легитимира ответницата като собственик на процесната вещ. Не се спори, че фактическата власт върху целия обект се осъществява от Ц. А. Д., без тя да разполага с правно основание, годно да отблъсне претенцията по чл. 108 ЗС.
В своя защита ответницата е противопоставила възражение, че искът за предаване владението върху процесната 1/2 ид.ч. от обекта е неоснователен, поради придобиване на правото на собственост по давност. Последното е неоснователно по следните съображения: Предвид съдържанието на н.а. от 03.06.2008 г. няма място да се поддържа, че ответницата е добросъвестен владелец на гаража, защото този обект не е посочен в материализиращия продажбата документ, както и няма статут на обща част на жилищната сграда. От закупуването на жилищния етаж на 03.06.2008 г. (с който момент ответницата свързва установяване на своята фактическа власт) до предявяването на исковата молба на 16.02.2018 г. е изтекъл срок, по-малък от изискуемия съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на собственост въз основа на недобросъвестно владение. Позоваване на разпоредбата на чл. 82 ЗС отсъства в отговора на исковата молба, а довод за присъединяване владението на В. Щ. към това на ответницата е заявен едва с въззивната жалба, поради което обсъждането му по същество е процесуално недопустимо. За пълнота следва да се отбележи, че фактическата власт, установена от В. Щ. след смъртта на майка му върху процесната 1/2 ид.ч. от обекта, по своя характер представлява упражняване на едно от правомощията, съставна част от правото на собственост, придобито по силата на наследственото правоприемство, а не „владение“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, което да може да бъде присъединявано по чл. 82 ЗС.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и (доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия) вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора ответницата няма право на разноски, а дължи да заплати на касатора тези, направени от него за защита пред трите инстанции, които възлизат общо на 4 850 лв. (845 лв. за защита пред РС и 4 005 лв. за защита пред ВКС; няма доказателства касаторът да е направил разноски за защита пред въззивния съд).
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 762 от 14.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 908/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., трети въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. Д., ЕГН [ЕГН], че К. В. Щ. с ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес на имота - [населено място], [улица], вх. Б, ет. 0, с предназначение „гараж в сграда”, брой нива на обекта – едно, с площ 14,10 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - *****, под обекта – няма, над обекта - *****, и ОСЪЖДА Ц. А. Д. да предаде на К. В. Щ. владението на 1/2 (една втора) ид.ч. от описания имот.
ОСЪЖДА Ц. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Щ. сумата 4 850 (четири хиляди осемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |