Р Е Ш Е Н И Е   № 236   гр.София, 15. 04.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                                 ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                                                                                                    със секретар       АНЕТА ИВАНОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под №  3974/2008 год.       Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд, ІV-Г състав, постановено под № 25 от 10.04.2008 г. по в.гр.д. №702/2006 г. с което е оставено в сила решение от 05.01.2006 год. по гр.дело № 4548/2005 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав за разваляне поради неизпълнение по реда на чл.87, ал. 3 ЗЗД по иска предявен от Н. Я. Й. против К. С. Й. и Л. Г. Й. сключения на 31.08.1995 г. с нот.акт № 1* том. LXXIX, нот.дело № 15848/1995 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, представляващ ½ ид.ч. от апартамент, разположен в североизточната част на таванския етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в гр. С. на ул. „. врата” № 12, състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения на обща площ от 62.20 кв.м. заедно с мазета № 6 и № 7 с обща площ от 9.80 кв.м. заедно с 12.72/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 470 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.60 по плана на гр. С. местност бул.”България” и е отменен на основание чл.431, ал. 2 ГПК нотариален акт № 1* том LXXIX, нот.дело № 15848/1995 г. на нотариус В. А. в Софийска нотариална служба при Софийския районен съд. Недоволен от решението е касаторът К. С. Й. от гр. С. представляван от адвокат Д от САК, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК, като счита, че неправилно тъй като не са обсъдени почерковите експертизи с оглед обстоятелството, че исковата молба не изхожда /не е подписана/ от ищцата Н, поради което следва да се обезсилят решенията на първата и въззивна инстанции понеже е налице произнасяне по непредявен иск. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа касационната жалба. Ответницата по касация Н. Я. Й. , представлявана от адвокат С от Софийска адвокатска колегия заявява становище за неоснователност. Правоприемникът й П. С. Й. от гр. С. чрез адвокат Т поддържа оспорването й по съображения, изложени в писмена защита, претендира за направените по делото разноски. Ответницата по касация Л. Г. Й. от гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 135 от 30.12.2008 г., постановено по настоящето дело е конституиран като правоприемник на ответницата по касация /ищца по спора/ Н. Я. Й. , починала на 15.11.2008 г. /след подаване на касационната жалба на 09.06.2008 г./ сина й П. С. Й., обезсилено е посоченото въззивно решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение на основание чл.233 ГПК до размер на ½ идеална част от предмета на спора поради отказ от страната на правоприемника на ищцата-другият й син К. С. Й. С определение № 538 от 26.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК по въпроса относно надлежното упражняване правото на иск с оглед преценката за допустимост и основателност на същия. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че във връзка с оспорването на подписа, положен на исковата молба е представена нотариално заверена декларация, изходяща от ищцата, с която е потвърдила извършените процесуални действия, който документ е официален - удостоверителен относно авторството му. Взета е предвид единичната и особеното мнение на тричленната графологична експертиза, които сочат устойчивост на идентификационните признаци и свойства като разликите са следствие на разстройство на писмено двигателните навици на лицето с оглед напредналата му възраст /над 91 години при предявяване на иска/. Съобразени са показанията на разпитания свидетел /нотариус/, заверил подписа, който е установил, че подписът е положен лично, в дома й, каквато възможност е предвидена по закон. Отчетено е заявеното от допълнителната и двете вещи лица от тричленната експертиза, че са установили различие в общите признаци, което ги е мотивирало да приемат, че подписа не е на лицето сочено за автор. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдпорозивдоствени правила. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка, а доказателствата са преценени с оглед изискването на чл. 188, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.136 и 157 ал.3 ГПК /отм./. Трайна е съдебната практика, че процесуалните предпоставки в своята съвкупност обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД/, при което е достатъчна липсата на която и да било от положителните процесуални предпоставки или наличие на която и да било от отрицателните процесуални пречки, за да бъде искът и процесът недопустими. Въззивното решение не е постановено в противоречие с р. № 104/1967 г. ОСГК на Върховния съд, според което съдът се произнася по процесуалните пречки/ преди събиране на доказателствата, а въпросът за допустимостта на иска да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с оглед приетите медицинска и графологична експертизи, преценени в съвкупност с всички други доказателства по делото. Взето е предвид, че потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия като им придава ефект спрямо представлявания както изисква чл. 25, ал.3 ГПК /отм./. Съобразено е, че за да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск – нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска - чл.98 и чл.99 ГПК /отм./ и скрепено с подпис на ищцата, защото той символизира волята й да търси защита, а във волеизявлението да се разреши правният спор, конкретизиран в исковата молба се състои искът. В случая не е налице нередовна искова молба, за да намери приложение т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.280, т.2 и т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 25 от 10.04.2008 г., постановено по в.гр.д. № 702/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав. ОСЪЖДА К. С. Й. ЕГН ********** от гр. София ЖК „Д” бл. 47, вх.”А”, ет.3, ап.10 да заплати на П. С. Й. от гр. С., кв.”Г”, бл.2, вх.”Е”, ет.6 ап.97 на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: