О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 427 София 25,06,013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 2579/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 248 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 227 от 18.04.2013 г. по в. ч. гр. д. 174/2013 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено определение № 203/15.01.2013 г., постановено по гр. д. № 630/2012 г. по описа на Шуменски районен съд, в частта, с която са присъдени деловодни разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1505,83 лв. до присъдения размер от 1655,33 лв. и е потвърдено първоинстанционното определение в останалата обжалвана част. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, по съображения за необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и в тази връзка е приложена съдебна практика – решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на II т. о. на ВКС. Частният жалбоподател счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС по въпросите на процесуалното право – „Може ли в отделно производство по въззивна частна жалба срещу определение за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските въззвиният съд да присъди и да се произнесе за разноските за първоинстанцинното производство преди да е разгледал въззвината жалба срещу самото решение на първоинстанционния съд и по въпроса за възможността в исковото производство да бъдат присъждани разноски за производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск?”. Ответната страна не е заявила становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС е длъжен да допусне касационен контрол на обжалвания акт на въззивния съд ако съществува вероятност същия да е процесуално недопустим, независимо дали са осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай е налице вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно определение на Шуменския окръжен съд, доколкото пред същия въззивен съд към датата на подадената от настоящия частен касатор частна жалба вх. № 1457/28.01.2013 год. срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК определение на Шуменски районен съд от 15.01.2013 год., по гр. д. № 630/2012 год., е било висящо в. гр. д. № 192/2013 год., спряно с определение от 02.04.2013 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на ШРС № 959 от 05.11.2012 год., по гр. д. № 630/2012 г. Следователно при отсъствие на произнасяне по подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на въззивник, въззивна жалба, въз основа на която е образувано в. гр. д. № 192/2013 г. за въззивния съд, съгласно процесуалното правило на чл.248, ал.3 ГПК, отсъства процесуална възможност да се произнесе самостоятелно в отделно частно производство по подадената частна жалба срещу постановеното от ШРС определение по чл. 248 ГПК по т. д. № 630/2012 г. В този смисъл е и определение № 80/31.01.2013 г. по ч. т. д. № 604/2012 г. на ВКС. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а отговорността за същите е поставена в зависимост от изхода на възникналия гражданскоправен спор, който с депозиране на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на ШРС по гр. д. № 630/2012 г. от страна на ответника [фирма], [населено място] е пренесен във въззивната инстанция, се налага извода, че като се произнесъл по подадената от страната частна жалба срещу постановеното от ШРС определение по чл. 248 ГПК, преди и без да се произнесе по въззивната жалба на същата срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 630/2012 г., предмет на исканото изменение в частта му за деловодните разноски въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Водим от гореизложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК ОПРЕДЕЛИ : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Шуменски окръжен съд № 227 от 18.04.2013 г., по в. гр. д. № 174/2013 г. ОБЕЗСИЛВА въззивното определение на Шуменски окръжен съд № 227 от 18.04.2013 год. по в. гр. д. № 174/2013 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение на Шуменски районен съд № 959 от 05.11.2012 г. по гр. д. № 630/2012 г., предмет на образуваното пред същия съд в. гр. д. № 192/2013 г. и след нея по частна жалба вх. на ШОС № 1457 от 28.01.2013 г. също на [фирма], [населено място]. ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: