5
РЕШЕНИЕ
№ 646
София, 12.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Б. С. - ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Б. ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №1210/2009 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №1369/02.10.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение №113/28.4.2009 г. по гр.д.№233/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.к., по материалноправния въпрос “Следва ли да понесе отговорността си държавата в лицето на съответните органи на досъдебното производство – прокуратурата и органа на разследване, след като на едно лице е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и 9 месеца след което делото е било прекратено с прокурорско постановление ?” и по процесуалноправния въпрос “Следва ли гласните доказателства да бъдат разглеждани изолирано от останалите доказателства по делото, както и тези от досъдебното производство ?”. Сочи се, че обжалваното решение противоречи решение №644/24.11.2008 г. по гр.д.№665/2008 г. на П. апелативен съд, ТР №3/22.4.2005 г. по т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, на решение №2324/14.3.2000 г. по гр.д.№1023/1999 г. на ВКС, решение №207/10.4.2001 г. по гр.д.№1446/2000 г. на ВКС, решение №139/28.3.2001 г. по гр.д.№1227/2000 г. на ВКС.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречие между обжалваното решение и посочените от касационния жалбоподател съдебни актове.
В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е безспорен факта за повдигнато срещу ищеца обвинение по чл.319 от Наказателния кодекс за което е образувано досъдебно производство №525/2006 г. по описа на О. – С. З.. Прието е също така, че една част от фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е осъществена, но основателността на претенцията съгласно чл.4 от посочения закон е обусловена от наличието на вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ответниците. Окръжният съд е стигнал до извод, че с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи извод, че образуваното наказателно производство е довело до твърдените в исковата молба морален и психически дискомфорт.
Решение №644/24.11.2008 г. по гр.д.№665/2008 г. на П. апелативен съд не следва бъде подлагано на анализ и сравнение с обжалваното решение, тъй като за него липсват данни да е влязло в законна сила.
В решение №2324/14.3.2000 г. по гр.д.№1023/1999 г. на ВКС се приема, че пряка причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили.
В решение №207/10.4.2001 г. по гр.д.№1446/2000 г. на ВКС се приема, че меродавен за оценката на претърпените вреди е моментът на увреждането.
В решение №139/28.3.2001 г. по гр.д.№1227/2000 г. на ВКС се приема, че при определяне размера на обезщетението за претърпените морални вреди съдът трябва да изхожда от презумпцията за честността на увредения.
Визираните три решения на състави на ВКС, г.к., не засягат поставените от касационния жалбоподател въпроси, поради което не следва да бъдат съпоставяни с обжалваното решение.
По материалноправния въпрос “Следва ли да понесе отговорността си държавата в лицето на съответните органи на досъдебното производство – прокуратурата и органа на разследване, след като на едно лице е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и 9 месеца след което делото е било прекратено с прокурорско постановление ?” съдът намира, че отговор на поставения въпрос е даден в т.7 от ТР №3/22.4.2005 г. по т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС относно тълкуването на .чл.2, ал.2 ЗОДОВ.
По процесуалноправния въпрос “Следва ли гласните доказателства да бъдат разглеждани изолирано от останалите доказателства по делото, както и тези от досъдебното производство ?” съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.291, т.3 ГПК. Отговорът на поставения въпрос в частта относно гласните доказателства и останалите доказателства събрани по делото се съдържа в разпоредбата на чл.236, ал.2, хипотеза втора ГПК, а именно че към решението си съдът излага мотиви, в които се прави преценка на доказателствата. Това означава съдът да съобрази всички събрани писмени и гласни доказателства допуснати и приети от съда като такива. Относно доказателствата от досъдебното производство съдът следва да ги преценява с оглед изискванията на глава Х. ГПК.
В касационната жалба се моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на исканото обезщетение за неимуществени вреди. Навежда се довод, че неправилно въззивната инстанция е приела, че по делото не е доказано, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е довело до твърдения в исковата молба морален и психически дискомфорт. Твърди се, че изводите на съда относно свидетелските показания са необосновани. Претендират се направените разноски.
Ответникът по касация - Прокуратура на Република България, посредством прокурор С., заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация - О. дирекция на полицията – С. З., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, становището на представителя на Прокуратурата на Република България и отговорите на поставените въпроси, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното:
Решението на П. апелативен съд частично е неправилно. При безспорно направен от въззивната инстанция извод за осъществяване на част от фактическия състав на чл.2, ал.,т.1, т.2 ЗОДОВ неправилно е приложена разпоредбата на чл.4 от същия закон. Макар и в показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели да не се съдържа подробна информация за претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид нежеланието на последния да споделя, е видно, че последният тежко е преживял факта на повдигнатото му обвинение, изразяващо се в разочарование и обезвереност. Поради това следва да се приеми за доказано, че са налице неимуществени вреди, които съдът на основание чл.52 ЗЗД определя в размер на 1000 лева.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен изцяло искът на неимуществени вреди за 1000 лева, и да се постанови ново, с което посочената сума се присъди на ищеца.
В останалата част решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила като правилно.
С оглед изхода от спора ответниците по касация следва да заплатят на касационния жалбоподател направените от последния деловодни разноски за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 56 лева.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №113/28.4.2009 г. по гр.д.№233/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.о., в частта с която е оставено в сила решение №74/16.10.2007 г. по гр.д.№920/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІV-ти граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Т. Г. от град С. З. против Прокуратура на Република България и О. дирекция на полицията – С. З., иск за солидарно заплащане на неимуществени вреди по прекратено дознание №ЗМ-525/2005 г. по описа на ОД на МВР- С. З. в размер на 1000 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и О. ДИРЕКЦИЯ НА МВР – С. З., да заплатят СОЛИДАРНО на В. Т. Г., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град С. З., ул.”Радецки” №6, ап.7, сумата 1000/хиляда/ лева, представлява неимуществени вреди по прекратено дознание №ЗМ-525/2005 г. по описа на ОД на МВР-С. З., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.01.2007 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 56/петдесет и шест/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №113/28.4.2009 г. по гр.д.№233/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.о., в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |