3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131 Гр. София, 26 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП П. Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 1340/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 ал.1 вр.чл.36 ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Районен съд- гр.Варна и Районен съд - гр.Търговище, касаещ разглеждането на н.ч.х.д. № 4303/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Варна. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Районен съд–гр.Варна, с оглед обстоятелството, че работното място на обвиняемите лица, в кръга на службата на които е изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на работа на тъжителя по делото, е в [населено място], където се намира и седалището на дружеството [фирма]. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Наказателното производство по н.ч.х.д. № 871/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Търговище е било образувано пред РС – гр.Търговище, с разпореждане на председателя на съда от 21.08.2015 г., за престъпление по чл.172 ал.2 от НК, по депозирана тъжба от М. Л. М. от [населено място] против Й. Б. и А. Д., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството [фирма] – [населено място], относно отказ от страна на същите да изпълнят съдебно решение за възстановяване на работа на тъжителя в същото дружество. С разпореждане № 1881 от 24.08.2015 г., съдията-докладчик по делото е приел, че компетентен да разгледа същото е Районен съд – гр.Варна, в чийто район е извършено престъплението, описано в тъжбата / с оглед данните, че седалището и адреса на управление на работодателя на тъжителя преди уволнението се намират в [населено място]/, като се е позовал на разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК, съгласно която делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. С оглед изложените съображения, със същото разпореждане, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по н.ч.х.д. № 871/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Търговище и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Варна. С разпореждане от № 9056 от 18.09.2015 год., съдията-докладчик по образуваното пред Районен съд-гр.Варна н. ч. х. д. № 4303/2015 г. е приел, че делото не е подсъдно на Варненският районен съд, с оглед последвалото уточнение от частния тъжител относно мястото на извършване на престъплението, което е [населено място]. Последното обстоятелство съдията-докладчик е извел от представените от частния тъжител писмено допълнение към тъжбата и Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение № г., от които се установява, че тъжителят е осъществявал трудовата си дейност в цех „ - [населено място]”, който се намирал на територията на същия град, Търговище. В тази връзка е приел, че седалището на дружеството [фирма], което е в [населено място], не определя подсъдността на делото, тъй като съгласно текста на чл.36 ал.1 от НПК, същата се определя от района на извършване на престъплението, който в случая е [населено място]. Становището на съдията-докладчик при РС-гр.Варна не може да бъде възприето. Същото почива на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК. Същата разпоредба въвежда като критерий относно определянето на местната подсъдност района на извършване на престъплението. Съгласно чл.42 ал.1 от НПК, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, като в случаите на депозирана тъжба, това са обстоятелствата, изложени в същата. В настоящият казус, видно от описаните в тъжбата обстоятелства, се касае за престъпление по чл.172 ал.2 от НК, изпълнителното деяние, на което в случая, предмет на тъжбата на М., е осъществено под формата на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен работник. Касае се за деяние, осъществено чрез бездействие, за което съгласно изложеното в частната тъжба, се твърди, че е извършено от работодателите на тъжителя, изпълнителни директори на дружеството [фирма], със седалище и адрес в [населено място], [улица] . В тази връзка и дължимите действия по изпълнение на съдебното решение, би следвало да бъдат извършени в [населено място], където е мястото на управление и седалището на дружеството и където дейците осъществяват дейността си като изпълнителни директори на същото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.1 от НПК, тъжбата трябва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, включително и относно времето и мястото на извършване на деянието, като за тъжителят не съществува задължение да квалифицира правно деянието, с което са накърнени правата му . Действително, мястото на извършване на престъплението, посочено в тъжбата е от значение за определяне на местната подсъдност по делото. В конкретният случай, посоченото от тъжителя, в допълнението към тъжбата, относно това, че място на извършване на престъплението е [населено място], няма определящо значение относно компетентният да разгледа делото съд по правилата на чл.36 ал.1 от НПК. Фактическото място на изпълнение на трудовите задължения на М. е ирелевантно към мястото на извършване на престъплението по чл.172 ал.2 от НК. Същото не е съставомерен елемент от фактическия състав на престъплението, за което се иска образуване на дело от частен характер и в този смисъл не обвързва преценката на съда за подсъдността на делото. Обстоятелството, че дружеството осъществява дейността си и на територията на [населено място], където тъжителят фактически е изпълнявал трудовите си задължения, не променя извода относно мястото на извършване на деянието, което е района на [населено място] и следователно делото е подсъдно на Районен съд-гр. Варна. С оглед изложеното, компетентен съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК е Районен съд - гр.Варна, който следва да разгледа делото по същество. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № 4303/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Варна на същия съд по компетентност за разглеждане и решаване по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд-гр. Търговище за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.