4 Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 24 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Е. Стоянова дело № 1979 по описа за 2014 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените Ф. Ю. Ч. и И. Б. Г., подадени чрез техните защитници – адвокати Л.Р. и А.С.. Пред ВКС осъдените и адв.С., редовно призовани, не се явяват. Последната е депозирала писмена молба Вх.№ 2050 от 18.02.2015 г., в която е заявено, че се поддържа искането на осъдения Г.. Адв.Р. поддържа искането на осъдения Ч.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на направените искания за намаляване размера на допълнителните наказания. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 13330/11 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимите Г. и Ч. на основание чл.346, ал.3, във връзка с ал.2, чл.20, ал.1 и 2 и чл.54 НК на по три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и на по четири години лишаване от право да управляват МПС. С решение № 1244 от 04.11.2013 г. по внохд № 2776/13 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Софийският градски съд изменил присъдата на СРС както следва: намалил наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, съответно – за подс.Г. на три години, а за подс.Ч. на две години и шест месеца; при условията на чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанията за срокове от по пет години, за всеки един от тях. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Молителят Ч. заявява недоволство от въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъдата на СРС по приложението на чл.346, ал.4 НК, като счита, че срока на лишаване от право да управлява МПС е завишен и несъответен на обстоятелствата очертаващи степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, поради което се иска намаляването му. Молителят Г. оспорва същата част на въззивния съдебен акт, претендира, че наложеното по чл.346, ал.4 НК наказание е явно несправедливо и иска то да бъде намалено. Исканията на осъдените са допустими, а разгледани по същество – основателни. Изводимо от изложените в исканията на осъдените съображения, пределите на проверката по реда на глава тридесет и трета от НПК са ограничени до приложението на чл.346, ал.4 НК. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което е в полза на осъдените лица и поради това предпоставя осъществяване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 НПК. Съображенията за това са следните и те са свързани с конкретиката на случая: Наложените на осъдените допълнителни наказания – лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК, са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. В мотивите на присъдата и въззивното решение, не се съдържат съображения относно определянето на тези наказания в конкретните им размери, както и за утвърждаването им от СГС. Още повече, че последният убедително е защитил решението си за намаляване на основните наказания и на двамата осъдени. Съгласно чл.50, ал.1 НК наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност, каквато е тази по управление на МПС, се налага в предвидените от закона случаи, ако упражняването на съответната дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Когато със закон е прието, че упражняването на определена дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление, какъвто е настоящия случай – чл.346, ал.4 НК, съдът е длъжен да постанови лишаване от тези права. От друга страна, безспорно е, че съгласно чл.57, ал.2 НК, в случаите, когато е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две наказания, съдът, като се ръководи от правилата по чл.54-56 НК, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл.36 НК. Предвид казаното по-горе, въззивният съд е пропуснал да съобрази, при проверката относно справедливостта на наложените допълнителни наказания, съответно на изискванията на чл.54 НК, констатираните от него самия обстоятелства, смекчаващи отговорността на двамата осъдени. Корекцията в основните наказания - лишаване от свобода, обективира налагането на такива в размери значително под средния от предвиденото в закона (три години и две години и шест месеца спрямо шест години и половина), за разлика от размерите на допълнителните наказания, макар и съобразени с чл.49, ал.2 НК, но определено над средния размер от възможния максимум (по четири години спрямо шест години и пет години и шест месеца). Що се отнася до постижимостта на целите на наказанието по чл.36 НК, обусловена, по силата на чл.57, ал.2 НК, от съвкупната санкция, настоящия състав на ВКС не намира тя да се злепоставя от по-ниски по размер допълнителни наказания. Поради това въззивният съдебен акт следва да бъде изменен, като наложените на двамата осъдени наказания лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК бъдат намалени съответно – на осъдения Ч. на две години и шест месеца, а на осъдения Г. на три години. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 1244 от 04.11.2013 г., постановено по внохд № 2776/13 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдена присъдата на Районния съд-гр.София по нохд № 13330/11 г. по приложението на чл.346, ал.4 НК спрямо И. Б. Г. и Ф. Ю. Ч., като намалява сроковете на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, както следва: спрямо Г. на три години, а спрямо Ч. на две години и шест месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: