1

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6

гр. София, 10.01.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 278 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 11743 от 31. 07. 2020 г. по в. т. д. № 530/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след частична отмяна на решение № 1328 от 18. 07. 2019 г. по т. д. № 2790/2017 г. на Софийски градски съд е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130/2016 г., с който „Медикъл продъктс България“ АД е прехвърлило на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД правото на собственост върху застроен неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв. м., находящ се в [населено място], ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833, 50 кв. м., и „Съксес инвестмънтс“ ЕАД е осъдено на основание чл. 34 ЗЗД да предаде на „Медикъл продъктс България“ АД владението на описания недвижим имот. С въззивното решение са оставени без разглеждане предявеният евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и съединените с него искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 206, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът „Съксес инвестмънтс“ ЕАД поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният акт е нищожен, тъй като волята на съда е неясна – липсва яснота по кой от предявените искове за нищожност на процесната сделка се е произнесъл съдът. При условията на евентуалност /ако не се споделят горните доводи/ касационният жалбоподател се позовава на недопустимост на въззивното решение. Излага доводи, че ако се приеме, че соченото от съда основание за прогласената нищожност на сделката е различно от това по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, актът на въззивния съд е недопустим. Извежда това твърдение от предмета на въззивната жалба - първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, съответно от влизането в сила на акта на СГС в частта за отхвърляне на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. второ и предл. пето ЗЗД. Касационният жалбоподател излага и оплаквания за неправилност на въззивното решение, като поддържа, че в противоречие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК същото не е надлежно мотивирано. Сочи, че пренебрегвайки останалите събрани по делото доказателства, решаващият състав е приел, че действителната воля на страните е материализирана единствено в нотариален акт № 130/2016 г. Без обсъждане в атакувания акт останали съглашенията на страните от 27. 04. 2016 г., 28. 04. 2016 г. и 5. 05. 2016 г., представените договор за кредит и нотариален акт, обективиращ договор за учредяване на ипотека, както и данните за извършени от касатора, ответник по исковете плащания за погасяване на задълженията по договора за кредит. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за липса на еквивалентност на престациите на страните по процесния договор за продажба на недвижим имот.
Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?; 2. Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?; 3. Кой е фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД и може ли да се презумира неговото наличие само поради обстоятелството, че двете страни по сделката са представлявани от едно и също лице?; 4. Относно значението на еквивалентността на престациите в търговските отношения; 5. Относно критериите за правоприлагане при преценка на неравностойността на престациите, включването на действителната воля на страните и преследваната от тях цел, както и дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес и относно свободата на договаряне и необходимостта при преценка еквивалентността на престациите съдът да тълкува договорите и да изследва и преценява действителната воля на страните, формирана от всичките им уговорки.“ Твърди, че въпросите по т. 1, 2, 3 и 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по т. 1 - с решение № 52 от 11. 03. 2016 г. по гр. д. № 3292/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., по т. 2 – с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г., ТР № 1/2013 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, между които решение по т. д. № 823/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение по гр. д. № 826/2009 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 915/2018 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 1857/2010 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 3356/2016 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 757/2012 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 820/2015 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 5363/2015 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 3244/2016 г., ІV г.о.; по трети въпрос – с ТР № 5/2014 г. от 12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС и по въпроса по т. 5 от изложението – с решение № 119 от 22. 03. 2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 24 от 9. 02. 2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., ІІІ г. о. Въпросът по т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се поддържа, че са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касация „Медикъл продъктс България“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 130 т. І д. № 78/2016 г. от 5. 05. 2016 г., „Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., е прехвърлило на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., правото на собственост върху имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв. м., находящ се в [населено място], ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833, 50 кв. м., срещу цена от 63 400 лв. Посочил е, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза средната пазарна цена на имота към датата на сключване на договора – 5. 05. 2016 г. е възлизала на 768 000 лв., съответно посочената в нотариалния акт продажна цена е 12 пъти по-ниска от средната пазарна цена на вещта.
Въззивният съд е счел, че действителната воля на договарящите е обективираната в посочения нотариален акт, тъй като съгласно последния процесната сделка е сключена на 5. 05. 2016 г., а споразумението между същите страни е подписано на 27. 04. 2016 г. и я предхожда. В мотивите на въззивното решение от фактическа страна, преди да бъде направен посоченият извод относно волята на страните, е отбелязано, че по делото е представено споразумение от 27. 04. 2016 г., съгласно което „Медикъл продъктс България“ АД се задължава да продаде на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД недвижимия имот, ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД за обезпечаване на задължението на „Медикъл продъктс България“ АД по договор за банков кредит от 4. 04. 2016 г. в размер на 250 000 евро. Констатирано е, че страните по споразумението са уговорили купувачът да заплати по банков път сумата от 63 695, 90 лв. срещу издадена фактура и до деня на изповядване на сделката пред нотариус, а за останалата сума от 250 000 евро, представляваща левовата равностойност на 488 357, 50 лв. – да встъпи изцяло в дълга на „Медикъл продъктс България“ АД по договора за банков кредит и/или да погасява редовно дълга към банката.
Решаващият състав е посочил, че нарушение на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, намираща приложение и при търговските сделки, е налице при нееквивалентност на престациите. Приел е, че в случая със сключения договор за прехвърляне на недвижим имот от 5. 05. 2016 г. се накърняват добрите нрави, доколкото е налице „драстична“ нееквивалентност на насрещните престации по договора, поради което следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на този договор. Формирал е и извод за основателност на предявения иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на недвижимия имот, предмет на нищожната сделка, чието владение е било предадено на ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно правната доктрина и съдебната практика нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда; нищожно е и решението, което не е изготвено в писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемо. В случая въззивното решение не е засегнато от тези пороци, поради което не се налага да бъде допускано до касационен контрол за извършване на преценка на валидността му. Неоснователни са доводите на касатора за неразбираемост на волята на съда. В диспозитива на въззивното решение е посочено, че се отменя първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Медикъл продъктс България“ АД срещу „Съксес инвестмънтс“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, с който се иска да бъде прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от „драстична“ нееквивалентност на престациите, договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130/2016 г от 5. 05. 2016 г., като вместо това съдът е постановил, че прогласява за нищожен договорът за продажба, оформен в посочения нотариален акт. Тази формулировка на петитума сочи на ясната воля на въззивния съд за обявяване нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави предвид нееквивалентността на престациите. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с предмета на въззивно обжалване - в частите, с които са отхвърлени предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. второ и пето ЗЗД за нищожност на договора първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. При разглеждането на иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД съдът не се е отклонил от диспозитивното начало на процеса, като е взел предвид искането на ищеца и е определил предмета на делото въз основа на фактите и обстоятелства, на които той се позовава. По тези съображения не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.
Първият и третият от въведените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да са от значение за изхода на делото. Както бе изтъкнато, с оглед предмета на въззивната жалба апелативният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване нищожността на процесния договор за продажба на недвижим имот поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентността на насрещните престации по сделката, поради което в случая въобще не се поставя проблемът за естеството на дължимото произнасяне на съда при кумулативно наведени основания за нищожност на сделка, съответно при кумулативно обективно съединяване на установителни искове за нищожност на сделка. Предмет на разглеждане не е бил иск по чл. 40 ЗЗД и съдът не е обсъждал фактическия състав на недействителността по посочената разпоредба, поради което и третият въпрос не може да се определи като значим за изхода на делото правен въпрос.
Процесуалноправният въпрос по т. 2 от изложението на касатора, който следва да бъде обобщен и уточнен като въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, има обуславящ правната воля на съда характер, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос са налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са цитираните от касатора и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните.
Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са твърде общо формулирани и не са съобразени с решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не са от значение за изхода на делото.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Съксес инвестмънтс“ ЕАД следва да внесе държавна такса в размер на 589, 64 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11743 от 31. 07. 2020 г. по в. т. д. № 530/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
УКАЗВА на касатора „Съксес инвестмънтс“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 589, 64 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.