Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 23.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2808 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2, вр. чл.303, т.5 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 2615/08.06.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Й., чрез адвокат П. П. от АК-Шумен, за отмяна на влязло в сила решение № 241 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 1185/2016 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което се отменя решение № 203/07.12.2015 г. по гр.д. № 550/2015 г. на Апелативен съд В. и са уважени предявените срещу него искове, на основание чл.49 ЗЗД за сумата 15 000 лева, със законната лихва от 04.03.2015 г., както и 1655,78 лева лихви от 01.02.2014 г. до 03.03.2015 г., на основание чл.86 ЗЗД и 4002,36 лева разноски по делото, като са отхвърлени исковете в останалата част до пълния предявен размер от 49 200 лева – главница и 5463,52 лева – лихви за минало време. Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в търговско дело № 209/2015 г. по описа на Окръжен съд Шумен и поради процесуални нарушения при връчването на съобщения по реда на чл.50, ал.2 ГПК счита, че е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. В тази връзка твърди, че неправилно е бил връчен препис от исковата молба, без да е осъществена процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, а уведомление по чл.47, ал.1 ГПК е било залепено във въззивното производство едва при провеждане на откритото съдебно заседание по гр.д. № 550/2015 г. на Апелативния съд В.. От [фирма], [населено място], чрез адвокат Г. Т. от АК-Шумен е подаден писмен отговор, в който се излага становище, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като атакуваното решение на Върховния касационен съд е постановено на 01.11.2016 г. и това е началният момент, от който започват да тече срока по чл.305, ал.1 ГПК. По същество е изложил съображения, че връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазване правилата в специалната норма на чл.50, ал.4 ГПК и се позовава на задължителна практика на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че молбата за отмяна на влязло в сила при условията на чл.296, т.1 ГПК съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна и съдържа доводи за лишаване на страната от възможност да участва в образуваното търговско дело поради процесуални нарушения при връчването на съобщения, с оглед на което е редовна. От данните по делото е видно, че молителят е узнал за влязлото в сила решение на Върховния касационен съд не по-рано от датата, на която е била наложена възбрана върху собствения му недвижим имот – 26.04.2017 г., с оглед на което депозираната молба за отмяна от 08.06.2017 г. е подадена в предвидения тримесечен преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 241 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 1185/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, чиято отмяна се иска по реда на чл.303, ал.1 ГПК, частично са уважени предявените искове от [фирма] срещу [фирма], [населено място], на основание чл.49 и чл.86 ЗЗД. Препис от исковата молба е изпратен за становище на ответника по делото, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 06.04.2015 г. „На посочения адрес не открих обозначение или фирмен знак, канцелария или упълномощено лице, на което да връча съобщението“. С разпореждане от 07.04.2015 г., съдът е приел, че връчването е осъществено при условията на чл.50, ал.2 ГПК, а съобщението е приложено по делото като редовно връчено на ответника. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира действията на първоинстанционния съд по връчване на съобщения и съдебни книжа по делото за правилно и съобразено със закона. Въз основа на данните от търговския регистър за седалището и адреса на управление на дружеството – ответник по делото, както и отбелязванията на връчителя на съобщения, при разглеждане на делото пред първоинстанционния и въззивния съд, съдът правилно е приел, че лицето е напуснало адреса, без да поиска вписването на новия си адрес на управление в търговския регистър, с оглед на което съобщенията следва да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Тези процесуални действия на съда са съобразени с установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 126 от 10.11.2015 г. по т.д. № 1825/2014 г., ІІ т.о., в което се приема, че връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, но при спазването не на общите предпоставки по чл.47, ал.1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл.50, ал.4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл.50, ал.2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице сочените процесуални нарушения при връчването на съобщения и съдебни книжа, както и че молителят не е бил лишен от възможност да участва по делото, доколкото собственото му бездействие да поиска да бъде отразена промяната в адреса му на управление в търговския регистър /такава е последвала след окончателното приключване на спора/ е довело до връчването на призовка за страната при условията на чл.50, ал.2 ГПК. В тази връзка, направените от молителя искания за преоценка на доказателствен материал и значението на приетите експертизи по делото, следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, тъй като са извън предмета на настоящото производство по глава 24 – „Отмяна на влезли в сила решения”. Когато страната твърди, че е била лишена от възможност да участва в делото, като способ за отмяна на влязлото в сила решение по него, тя не може да се позовава на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата или на неправилна преценка за тяхната относимост и допустимост към релевантните за спора обстоятелства. Изложените доводи в този смисъл, в първоначалната молба за отмяна и допълнителната молба на молителя от 23.08.2017 г. са неотносими към производството по чл.307 ГПК, когато се проверява дали са налице на предпоставките за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2615/08.06.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Й., чрез адвокат П. П. от АК-Шумен, за отмяна на влязло в сила решение № 241 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 1185/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. Й., да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Г. Т. от АК-Шумен, разноски в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.