10 Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София, 22 юли 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА
при секретаря……..…....Мира Недева…….…......……и в присъствието на прокурора….........……...Петър ДОЛАПЧИЕВ......….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 887/20г. по описа за 2020г.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. В. Б. чрез защитника му адв. Д. Б. срещу решение № 109 от 20.03.2020г., постановено по внохд № 1253/19г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в.
С присъда от 08.07.2019 г. по нохд № 75/18г. на окръжен съд гр. Монтана подсъдимият В. В. Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г. на път II-81, км.96+000, между [населено място] и [населено място], в землището на [населено място], обл. Монтана, при управление на моторно превозно средство – л.а. „В..“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. М. В. и средни телесни повреди на Г. С. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.1 и пр.3 б.“б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието, като е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението вследствие на допуснати нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и т.4; чл.8, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.3 и чл.21, ал.1 от ЗДвП;
На основание чл.343г съдът е наложил на подсъдимия Б. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години.
На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия с постановление на ОП Монтана.
В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото.
По протест на прокурор от ОП Монтана; жалби на частните обвинители Г. Д., Е. В. и М. В. и жалба на подсъдимия В. Б. е образувано внохд № 1253/19г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С решение № 109 от 20.03.2020г. въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наказанието от шест на осем години лишаване от свобода и потвърдил съдебния акт в останалата му част.
В жалбата се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че законът е приложен неправилно с осъждането на подсъдимия за престъпление, което той не е осъществил от обективна и субективна страна. Излагат се аргументи за липса на причинна връзка между нарушението по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, който според касатора е настъпил в резултат от действията на пострадалия водач. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват такива, свързани със събирането и проверката на доказателствата и оценката на доказателствения материал; не произнасяне по възражения на защитата относно назначаването на повторна автотехническа експертиза и вземане предвид заключението на първоначалната такава от първостепенния съд; отказ за събиране на допустими доказателства. Изразява се и несъгласие с доводите във въззивното решение за липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от окръжния съд с изслушване на експертните заключения преди разпита на свидетелите. Оспорват се фактическите изводи на инстанционните съдилища относно мястото на удара, скоростта на движение на автомобила, причините за възникналото ПТП и предотвратимостта на удара. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свидетелите Д. и П. и отхвърлянето на тези на св. И.. Твърди се също, че липсват мотиви, от които да стане ясна волята на въззивния съд на кои от доказателствата основава съдебния си акт и съображенията за това. Като съществено нарушение на процесуалните правила са изтъква незадълбоченото обсъждане на възраженията и доводите на защитата относно кредитирането на протокол № 760 от химическа експертиза, с оглед оспорената от защитата компетентност на вещото лице. Изводът на въззивния съд относно наличието на гласни доказателства за пияното състояние на подсъдимия, защитата счита за необоснован. По отношение на явната несправедливост на наказанието се твърди, че неправилно е отчетен превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. При условията на алтернативност се настоява за връщане на делото за ново разглеждане; оправдаване на подсъдимия или намаляване на размера на наложеното наказание. В допълнително писмено изложение, депозирано по реда на чл.351, ал.4 от НПК от защитника на подсъдимия Б. – адв. К., се излагат идентични съображения.
Жалбата се поддържа пред касационния съд от защитниците адв. Б. и адв. К. със същите аргументи и искане.
Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила касаят първоинстанционното производство. Същите са посочени във въззивната жалба и на тях е даден отговор в мотивите на въззивното решение. Съображенията в тази насока на въззивната инстанция се споделят от прокурора. Намира за правилен извода, че са осъществени всички признаци от обективния и субективния състав на престъплението по чл.343 от НК. Смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства според прокурора са вярно ценени, а наложеното наказание от осем години лишаване от свобода съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл.36 от НК. Пледира за оставяне на решението в сила.
По реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от адв. П. Д. – повереник на частния обвинител Г. Д., в което се оспорват доводите на защитниците на подсъдимия за допуснати от инстанционните съдилища процесуални нарушения при разглеждането на делото и анализа на доказателствата. Изразява се становище, че изводите от фактическа страна относно мястото на удара, скоростите на движение на двата автомобила и пияното състояние на подсъдимия са правилно установени. По отношение на наказанието се излагат доводи за наличие на множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – предишни налагани санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата; отказ да бъде тестван за употреба на алкохол; управление на МПС без валидно свидетелство за правоуправление; причинен от произшествието тежък резултат; допуснато нарушение на чл.21 от ЗДвП, което не е във връзка с резултата; значителна степен на алкохолно повлияване. Определеното от въззивната инстанция наказание според повереника ще постигне в максимална степен целите на наказанието по чл.36 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът адв. Д. поддържа изложените във възражението доводи, като пледира жалбата на подсъдимия да се остави без уважение. Частният обвинител Г. Д. заявява, че желае справедливост.
След образуването на касационното производство е настъпила смъртта на частния обвинител М. Д. В. (смъртен акт от 21.12.2020г. на Столична община район М.). Въз основа на представено от повереника адв. И. С. удостоверение за наследници и молба за встъпване в производството в качеството на частен обвинител на мястото на М. В. на неговия син Д. М. Д., на основание чл.76 от НПК последният бе конституиран като частен обвинител.
Повереникът на частните обвинители Е. В. и Д. Д. – адв. С., дава становище за неоснователност на подадената от подсъдимия касационна жалба. Счита, че във въззивното решение е даден отговор на всички възражения на защитата и е извършен подробен анализ на събраните доказателства. При тази дейност на въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални правила и правилно са установени фактическите обстоятелства, свързани с транспортното произшествие. С оглед приетите за установени факти повереникът счита, че законът е приложен правилно. Споделя изложените доводи във въззивното решение за наличието на превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и направените изводи относно поведението на подсъдимия като водач на МПС.
Частният обвинител Д. Д. поддържа изложеното от повереника, а частният обвинител Е. В., редовно призована, не се явява в съдебното заседание на касационния съд.
В последната си дума подсъдимият Б. моли да бъде признат за невинен или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като воденият срещу него процес бил опорочен от самото начало.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в по - голямата си част се отнасят до дейността на първоинстанционния съд, посочени са във въззивната жалба и според касатора на тях не е отговорено задълбочено във въззивното решение. Посоченото твърдение не отговаря на действителното положение, доколкото на л.15 – л.17 от въззивния съдебен акт е даден последователен и изчерпателен отговор на възраженията на защитата. Въззивният съд е приел, че промяната на реда на съдебното следствие от първоинстанционния съд в заседанието, проведено на 20.06.2018г., не е довело до нарушаване или ограничаване на правата на подсъдимия, тъй като в това заседание не се явила единствено свидетелката Ж.. Касационната инстанция споделя така изложените аргументи, като в допълнение следва да се отбележи, че след разпита на св. Ж. в следващото съдебно заседание не е възникнала необходимост от назначаване на допълнителна медицинска експертиза относно употребата на алкохол от подсъдимия (към което обстоятелство единствено имат отношение показанията св. Ж.) и такова искане не е било направено от защитата. Изложените в касационната жалба съображения, че с промяната на реда на съдебното следствие не била дадена възможност на вещото лице по първоначалната АТЕ да съобрази последващо депозираните показания на св. И. относно мястото на удара между превозните средства, логически не кореспондират с твърдението, че заключението на първоначалната АТЕ като необосновано и с оглед възникналото съмнение в неговата правилност не представлява годен способ за доказване в наказателното производство. От принципна гледна точка, ако експертното заключение е негодно, е без значение дали е извършено или не процесуално нарушение при изслушването и приемането му от съда.
След провеждането на разпита на допълнително допуснати от окръжния съд свидетели, е уважено искането за назначаване на повторна автотехническа експертиза. Видно от протокола от съдебното заседание на първата инстанция, проведено на 08.07.2019г., заключението на повторната тройна АТЕ е изслушано и прието след като всички страни са заявили, че нямат въпроси към експертите (л.437 от нохд № 75/18г. на МОС). В този смисъл първостепенният съд не е ограничил възможността на защитниците да задават въпроси към експертизата, а въззивният съд е бил в невъзможност да отговори на такова оплакване, доколкото същото е лишено от реално основание. В мотивите на въззивното решение е даден и обстоен отговор на твърдението за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, тъй като в мотивите на присъдата били обсъдени и двете заключения на АТЕ, въпреки съществуващата според защитниците за това пречка с назначаването на повторна експертиза. Изложените от въззивния съд аргументи в тази насока напълно се споделят от настоящия касационен състав. Твърдението в касационната жалба, че назначаването на повторна експертиза преклудира възможността първата да бъде обсъждана и заключението – да се коментира в мотивите на съда, е принципно невярно. При провеждането на съдебното следствие съдът не може да взема предварително становище относно годността на едни или други доказателства, доказателствени средства или способи за доказване, тъй като това би представлявало нарушение на чл.14, ал.1 от НПК. Единствено в мотивите си съдът може и е задължен да коментира събрания доказателствен материал, като посочи доказателствата върху които гради вътрешното си убеждение. Експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство, като при несъгласие с него, съответният орган следва да се мотивира - чл.154, ал.1 и ал.2 от НПК. В случая както правилно е отбелязал въззивният съд, в мотивите на присъдата заключенията на двете автотехнически експертизи са коментирани и предвид липсата на различия по основните изводи и отговори съдът ги е приел за достоверни, с което не е допуснал нарушение на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствения материал.
Доводът в касационната жалба за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествие е бил наведен и във въззивната жалба и на него е даден отговор на л.26 от мотивите на въззивното решение. Както правилно е отбелязал въззивният съд, процесуалното действие оглед на местопроизшествие е извършено при стриктно спазване на нормите на чл.155 и чл.156 от НПК, а преди извършването на огледа местопроизшествието е било запазено от полицейските служители Л. и И.. При извършването на огледа са участвали поемни лица, които при разпита пред първата инстанция са потвърдили, че описаното в протокола съответства на извършените действия. В самия протокол, приложен на л.14 – 15 от ДП са описани параметрите на пътното платно, състоянието на настилката, местонахождението и състоянието на участвалите в произшествието автомобили, намерените части от тях и следата от задиране по платното. Непълнотата на протокола, в който не са отразени следите от течности – масло, антифриз и спирачна течност е била преодоляна в първата инстанция чрез приобщаването и на други доказателства – показанията на свидетелите И. и Л. и приложените по делото фотоалбуми. Както правилно е отбелязал въззивният съд, непълнотата на протокола, който иначе съдържа всички изискуеми от процесуалния закон реквизити и отразява действителното извършване на процесуално – следственото действие, не води до опорочаване или негодност. Ползването на това писмено доказателствено средство при изготвяне на заключенията на автотехническите експертизи не ги прави необосновани както се твърди в жалбата.
Не отговаря на действителното положение твърдението, че не било ясно от кой от автомобилите е оставена следата от задиране по платното. На л.11 от тройната АТЕ е отбелязано, че експертите са извършили оглед на процесните МПС в [населено място]. В устните си разяснения пред първоинстанционния съд (л. 434 от нохд № 75/18г. на МОС) вещото лице от тройната АТЕ инж. В. И. е заявил, че са деформирани елементи от предното окачване на л.а. „В.“ в областта на преден мост, преден ляв шенкел, носач, щанги. Един от тези елементи е реализирал натисковото усилие върху асфалтовата настилка за да се получи тази деформация и продиране. Експертът е бил категоричен, че това задиране е било оставено от л.а.“Волво“, като основание за този извод е направлението на съответната следа спрямо местонахождението на автомобила и направените изчисления във връзка с мястото на удара.
На възраженията в касационната жалба относно обосноваността на заключенията на назначените по делото автотехнически експертизи при определянето на мястото на удара и начина на изчисляване на скоростта на движение на процесните автомобили, настоящият касационен състав не може да даде отговор, тъй като не притежава необходимите за това специални знания.
С отказа да бъде допуснат като доказателство репортаж от вечерните новини, излъчен по една от националните телевизии от 03.01.2017г., инстанционните съдилища не са допуснали процесуално нарушение. Независимо от обстоятелството дали такъв запис съществува или не, същият не може да послужи като способ за проверка на достоверността на писмено доказателствено средство, изготвено по реда на НПК, каквото е протоколът за оглед на местопроизшествие
Оплакването в жалбата, че въззивният съд е обсъдил доказателствата, но не изложил съображения защо дава вяра на едни, а отхвърля други от тях, не отговаря на действителното положение. На л.21 – л.25 от мотивите на въззивното решение са изложени аргументи кои от доказателствените източници са кредитирани и по какви съображения и на кои не е дадена вяра, като апелативният съд изцяло е възприел фактическите положения, установени от първата инстанция. Касационният съд няма как да даде отговор на възражението относно възприемането на едни и отхвърлянето на други от гласните доказателства, тъй като това касае обосноваността на съдебния акт, а необосноваността не представлява касационно основание. След като доказателственият материал е обсъден в неговата цялост, с отчитане на наличните противоречия и съдът е изложил съображения на кои от доказателствените източници основава фактическите си изводи, са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното съдийско убеждение.
Възражението в жалбата относно не надлежното установяване на обстоятелството дали подсъдимият е бил в пияно състояние настоящата инстанция намери за неоснователно. В мотивите на въззивното решение са изложени убедителни съображения в тази насока (л.27 –л.29), с които касационният състав се съгласява напълно. Пияното състояние, според ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., т.4 д), може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК – химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината; медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено химическо изследване, но има данни за поет алкохол; свидетелски показания и др.
На твърдението, че протокол № 760 от назначена химическа експертиза е изготвен в нарушение на изискванията на Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, няма как да бъде даден отговор. Цитираният подзаконов нормативен акт е издаден на 19.07.2017г., обнародван в ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., и претърпял впоследствие няколко изменения. Съпоставката с датата на пътно транспортното произшествие сочи, че Наредба № 1 е издадена около половин година след осъществяване на инкриминираното деяние. Към 03.01.2017г. изследването за алкохол в кръвта на водачите на МПС се е извършвало съгласно Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г., отм. 29.09.2017г.). По делото не е спорно, че подсъдимият Б. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и е отказал да получи талон за медицинско изследване (Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредбата). Отказът е надлежно удостоверен с подпис на свидетел съгласно изискванията на чл.6 от Наредбата (л.33 от ДП). Неявяването на подсъдимия за освидетелстване в указания му срок в здравно заведение и отказът да даде кръвна проба са довели до невъзможност за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му по реда на Наредба № 30. За да приемат, че подсъдимият е бил в пияно състояние, инстанционните съдилища са кредитирали показанията на полицейските служители И. и Л., че подсъдимият е имал неадекватно поведение и е лъхал на алкохол; тези на свидетелите М., П. и Д. които възприели същото обстоятелство и показанията на свидетелите Й. и Ж., които са дали сведения какъв вид и какво количество алкохол е употребил Б.. Извършеното количествено изследване на консумирания алкохол от експерта – химик К., както е отбелязал въззивният съд, е извършено по метод, който е общоприет и следва методиката на НИКК за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Това изследване, макар и осреднено и приблизително, сочи, че към 18.20 – 18.40ч. на 03.01.2017г. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била около 2.27 – 2.30 промила. Не отговаря на действителното положение твърдението, че за изготвянето на химическото изследване е взета предвид несъществуваща медицинска справка на сектор „Арести“ относно теглото на подсъдимия. Такава е приложена на л.119 от ДП. За да приемат, че подсъдимият се е намирал в пияно състояние, съдилищата са кредитирали свидетелските показания за употребено от подсъдимия значително количество алкохол непосредствено преди качването му в автомобила и извършения количествен химически анализ, от което са направили законосъобразен извод, че при всички случаи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била над 0.5 промила. Възраженията в касационната жалба срещу кредитирането на показанията на свидетелите Й. и Ж. се отнасят до обосноваността по същество въззивния на съдебния акт, която не може да бъде проверявана по касационен ред.
С оглед изложеното касационната инстанция намира, че инстанционните съдилища са изпълнили задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК и не са допуснали нарушения на процесуалните правила при събирането, анализа и оценката на доказателствата, което налага извод за неоснователност на твърдението за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
В рамките на приетите за установени факти, законът е приложен правилно. Причина за пътно транспортното произшествие и настъпване на резултата е допуснатото от подсъдимия Б. нарушение на правилото на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП с навлизането на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение без да са налице условия за извършване на маневри изпреварване или заобикаляне.
В мотивите на въззивното решение са изложени съображения за наличието на пряка причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение и настъпилия противоправен резултат – смъртта на П. В. и средната телесна повреда на Г. Д.. Касационният съд се съгласява с изложените доводи и не счита за необходимо да ги преповтаря.
Правната квалификация на осъщественото от подсъдимия деяние по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.1 и пр.3 б.“б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 съответства на приетите за установени факти, поради което жалбата за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се явява неоснователна.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Б. първоинстанционният съд е отчел смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни, а като отегчаващо е взел предвид множеството предходни нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Въззивният съд е приел като отегчаващо обстоятелство и допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които не са в причинна връзка с произшествието - управление на автомобила с превишена скорост и с изтекъл срок на свидетелството за правоуправление, които сочат на завишена степен на обществена опасност на дееца.
Въззивният съд е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния размер, предвиден за престъплението, като е наложил санкция от осем години лишаване от свобода. Така определеният размер на наказанието в действителност е малко под средния за престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1 и пр.3 б.“б“ от НК, но същият съответства на реалното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като е налице баланс, а не превес на отегчаващите такива.
В касационната жалба не се сочат други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата, поради което не са налице основания за смекчаване на наказанието.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 20.03.2020г., постановено по внохд № 1253/19г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |