О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281

гр. София, 11.04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4449 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., подадена чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение № 263458/18.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 12557/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 136555/08.06.2019 г., постановено по гр. дело № 72824/2017 г. по описа на Софийски районен съд и е отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. К. Д. срещу Д. В. М. за разваляне на сключения между продавача Л. К. Д. и купувача – ответницата по делото, договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно индивидуализиран в решението, обективиран в н.а. от 21.12.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложение към касационната жалба касаторът е формулирал следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи?“; 2/ „Длъжен ли е съдът при направено от ответника предложение по реда на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД да даде срок за изпълнение, или може да приеме, че предвид обстоятелствата по делото срок не следва да се дава?“; 3/ „Допустимо ли е предложение от ответника по реда на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД да бъде заявено при условие на евентуалност – в случай, че главното му възражение за оспорване на вземането бъде отхвърлено?“; 4/ „Представлява ли наличието на извинителна причина за забавата на купувача задължителна предпоставка за даване на срок за изпълнение на ответника по реда на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД?“; 5/ „Отричането на паричното задължение от ответника, включително в хода на процеса, извинителна причина ли е за забавено изпълнение на това парично задължение?“; 6/ „Представлява ли наличието на интерес от изпълнението задължителна предпоставка за даване на срок за изпълнение на ответника по реда на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД?“; 7/ „Ако докладът по делото е неточен или непълен, длъжен ли е въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/ независимо от липсата на оплакване в отговора на въззивната жалба?“.
Касаторът твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с: решение № 63/2020 г. по гр.д. № 2763/2019 г. на ВКС, I г.о.; решение № 8/2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС ІІ т.о. – по първия въпрос; решение № 103/2015 г. по гр.д. № 5316/2014 г. на ВКС, IІІ г.о.; решение № 206/2014 г. по т.д. № 569/2012 г. на ВКС, IІ т.о.; решение № 29/2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, I т.о. – по втория въпрос; решение № 29/2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, I т.о.; решение № 206/2014 г. по т.д. № 569/2012 г. на ВКС, IІ т.о. – по четвъртия и петия въпрос; решение № 29/2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, I т.о. – по шестия въпрос; решение № 47/2019 г. по гр.д. № 2322/2018 г. на ВКС, IV г.о. и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По третия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В касационната жалба бланкетно и без обосновка се твърди и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация Д. В. М. взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижими имот от 21.12.2012 г. от В. К. Д. /наследник на продавача/ срещу Д. В. М. /купувач/ поради неплащане на цената по банков път. В отговора на исковата молба ответницата е твърдяла, че е платила цената в брой в деня на изповядване на сделката. При условията на евентуалност е посочила, че сключеният договор е привиден и прикрива дарение. Отправила е, отново при евентуалност, молба до съда да й определи срок за плащане на цената по договора в случай, че по делото се установи, че същата не е платена.
Първата инстанция е приела за безспорно по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че продажната цена не е платена по банков път и е уважила иска, тъй като ответницата не е установила фактическото заплащане за имота. Районният съд е посочил, че Д. М. в десетмесечния период от датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е представила доказателства за предприемане на действия по изпълнение на задължението си за плащане на продажната цена.
Ответницата е подала въззивна жалба, в която е поддържала предложението да заплати цената на прехвърления апартамент, за което съдът с определение от 04.10.2019 г. й е дал шестмесечен срок. На 05.02.2020 г. сумата е преведена на продавача. Въззивният състав е приел, че предвид осъщественото плащане ответницата е предприела действия по изпълнение на задължението си по чл. 200, пр. 1 ЗЗД в дадения от съда срок, съобразно чл. 87, ал. 3, пр. 2 ЗЗД, поради което искът за разваляне на сключения между наследодателя на ищеца и ответницата договор следва да се отхвърли като неоснователен, а постановеното първоинстанционно решение да се отмени.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация във връзка с въпроси с номера едно и седем по изложението. Формулираният въпрос за задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, е привързан към оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства, становищата на страните и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, които са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Задължителни за съдилищата разяснения по въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, са дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 от 9 декември 2013 г., постановено по т. д. № 1 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Съгласно последните "въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства." Въззивното решение е съобразено с тази задължителна за съдилищата практика.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това и доколкото поставените въпроси касаят процесуалните действия на въззивния съд при постановяване на съдебния акт, е необходимо да се отбележи, че съдът не е дал правно разрешение, което да е в противоречие с формираната по въпроса съдебна практика на ВКС. Не се установява противоречие в поддържания от касатора смисъл, тъй като въззивният съд е анализирал доказателствата, обсъдил е доводите на страните и е формирал собствени фактически и правни изводи. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
Не съставлява общо основание за достъп до касация и вторият, поставен от касатора въпрос. Същият не е правно разрешен от въззивния съд и не обуславя решаващите му изводи. Видно от мотивите на съда, последният не е формирал извод, че е длъжен да даде срок за изпълнение на длъжника, нито, че не разполага с правомощието да извърши преценка дали да даде срок или не. Единствено е обосновал извод, че при своевременно заявено искане и непроизнасяне на първата инстанция е налице процесуално нарушение, което предвид наличието на оплакване във въззивната жалба, следва да се санира от втората инстанция по същество чрез произнасяне по това искане. В случая искането за определяне срок за изпълнение е заявено от ответника още в отговора по исковата молба; с определение №433387 от 19.06.2018г. първоинстанционният съд е указал на ответника изрично да уточни дали предлага изпълнение по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД; с молба от 27.06.2018г. ответникът е уточнил, че предлага изпълнение по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД и иска съдът да определи срок; първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за определяне на срок за изпълнението; във въззивната си жалба ответницата е релевирала оплакване за неправилност на решението на първата инстанция поради непроизнасянето на съда по това искане и е заявила отново същото; с нарочно определение от 04.10.2019г. съдът е счел искането за основателно и дал на ответницата шестмесечен срок, считано от съобщаване на определението, да изпълни задължението си. Проверка правилността на преценката на въззивния съд да даде срок за изпълнение се извършва по реда на инстанционния контрол, в случая от ВКС, но само ако обжалването бъде допуснато. Отговорът на този въпрос изисква проверка на събраните доказателства и установените по делото факти, а това може да се случи единствено във втората фаза на производството.
Това е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато във връзка с този въпрос, като при отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по поддържаното допълнително такова.
Поставените от касатора трети, четвърти, пети и шести въпрос по изложението не са правно разрешени от въззивния съд и не обуславят решаващите му изводи. Същевременно въпросите са и фактически по своя характер и поради това не са правни по смисъла на чл.280 ГПК. Предвид това се обосновава извод за липса на общо основание за достъп до касация. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че както ищецът избира по кой ред и в какъв обем да търси защита на своите накърнени права, така и ответникът избира как да организира защитата си. Законът не го ограничава какви защитни възражения да релевира и в каква поредност и съотношение . Същевременно съдът не е бил и задължен да изследва и да се произнася по така формулирните от касатора въпроси, доколкото касаторът-ищец след отговора на исковата молба, с който са заявени възраженията на ответника по иска, не е възразил срещу тях, не е заявил несъгласие да бъде даден срок за изпълнение или загуба на интерес от изпълнението.Такива доводи и възражения не е заявил и в отговора на въззивната жалба, нито след произнасянето на съда, с което е даден срок за изпълнение. Нещо повече, ищецът е посочил банкова сметка, по която да му се преведе продажната цена, представил е декларация – съгласие за превод на сумата по тази банкова сметка, отново без никакви възражения и едва след това е заявил с писмена молба до съда /стр. 29 от въззивното дело/, че изразява несъгласие с дадената на ответницата възможност за изпълнение. Следва да се посочи, че към този момент възражението му вече е преклудирано, а същевременно същото не представлява и ,както твърди касаторът, изявление за настъпила липса на интерес от изпълнение. Това е така, защото видно от молбата на касатора, той е заявил това несъгласие единствено с оглед на неудовлетворението си от договорената продажна цена, във връзка с което е изразил предложение ответницата да заплати продажна цена по средни пазарни цени към настоящия момент. В тази връзка е поискал и назначаване на експертиза.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263458/18.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 12557/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: