5 Р Е Ш Е Н И Е № 6 С. 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 470/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1163 от 19.10.2012г., постановено по настоящото дело № 470/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 22.12.2011г. по в.гр.д. № 4899/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 27 с-в, от 23.03.2009г. по гр.д. № 5266/2006г и вместо него с въззивното решение е прогласена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожност на договора за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 186/1990г.; нотариалният акт е отменен; признато е за установено по отношение на ответницата К. Б., че ищецът И. П. Д. е собственик на процесния апартамент; отхвърлен е установителният иск за собственост върху същия имот по отношение на останалите двама ответници С. П. И. и Т. В. И.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси „сключеният договор от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, нищожен ли е поради начална липса на съгласие или е унищожаем” и „представляват ли неплащането на цената и измамата от страна на купувача основания за прогласяване нищожност на договор за продажба”. Ответникът по касация И. П. Д. моли решението да се остави в сила. Ответниците по касация К. Г. Б., С. П. И. и Т. В. И. не са изразили становище. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По първия въпрос ВКС е допуснал касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение на решение № 488/ 07.10.2003г. по гр.д. № 11/2003г. І г.о. ВКС /с което е прието, че сключената сделка от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си, не е нищожна поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а подлежи на унищожаване съгласно чл. 31 ЗЗД/; и на решение № 1002/2008г. І г.о. ВКС с което е прието, че липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето се е намирало в състояние на „съзнателна липса на съгласие”, поради упражнено насилие или по други причини. Когато липсата на съгласие е по причина слабоумие или душевна болест на лицето, които дават основание за поставянето му под запрещение, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си – чл. 31 ЗЗД. Констатираното от ВКС противоречие в съдебната практика е отстранено с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 309 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1890/2010г. ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика. С него е прието, че когато се атакува действителността на сделка /в случая упълномощителна за разпореждане с недвижим имот/ с твърдения, че дееспособно физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля” за извършване на упълномощителната сделка, обуславяща квалификация по чл. 26, а. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите, трябва да е съзнателна /съзнавана/, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В същия смисъл са и решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о. ВКС; решение № 949/07.09.2010г. по гр.д. № 653/2009г., също постановени по реда на чл. 290 ГПК. В заключение следва да се обобщи, че сключеният договор от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а правната квалификация на иска за недействителност на сделката е по чл. 31 ЗЗД. На втория от поставените въпроси „представляват ли неплащането на цената и измамата от страна на купувача основания за прогласяване нищожност на договор за продажба” следва да се отговори отрицателно. Измамата е основание за унищожение на договора /чл. 29 ЗЗД/, а задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора, но не е основание за унищожаването му поради порок на волята, както е прието и в приложеното решение № 206/17.03.2009г. по гр.д. № 6006/2007г. ІІІ г.о. ВКС. По основателността на касационната жалба: В. съд е прогласил нищожността на сключения с нот. акт № 186/1990г. договор за продажба на недвижим имот, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и поради неплащане на цената от купувача. Приел е също, че при сключването на сделката е налице и измама, осъществена от купувача К. Б.. Изложените в исковата молба обстоятелства, че по време на продажбата ищецът не е разбирал свойството и значението на своите действия поради здравословното си състояние /довело до поставяне под ограничено запрещение с решение по гр.д. № 728/1991г. СГС/, въззивният съд е възприел като липса на съгласие за продажбата /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, а не че сделката е сключена при липса на дееспособност. К. третото лице помагач В. Р. прави оплаквания за недопустимост на съдебния акт, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяване на решението при нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Развива доводи, че е налице пълно тъждество между предмета на настоящото дело и предмета на гр.д. № 625/91г. СРС, 45 с-в. Като нарушение на материалния закон сочи неправилна правна квалификация на спорното право, а по отношение на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ счита, че е следвало да бъде отхвърлен по отношение на всички ответници. Неоснователно касаторът поддържа, че е налице пълно тъждество между предмета на настоящото дело и предмета на гр.д. № 625/91г. СРС, 45 с-в, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Видно от приложеното решение от 24.04.1997г. по гр.д. № 625/91г. на Софийски районен съд, ІІ отд., 45 с-в, и решение № 807/26.10.2004г. по гр.д. № 996/2003г. ВКС, ІІ г.о., предмет на това дело е иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, сключен на 10.12.1990г., поради липса на съгласие на съпругата на продавача - чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 23, ал. 2 СК /отм./. Предмет на настоящото дело е иск за недействителност на договора, сключен от дееспособно лице, което към момента на продажбата поради здравословното си състояние /довело до поставяне под запрещение/ не е разбирало свойството и значението на своите действия. Съединеният иск за собственост е в зависимост от иска за прогласяване недействителност на продажбата. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивното решение не е недопустимо на изложеното от касатора основание. Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси жалбата е основателна. В нарушение на материалния закон въззивният съд е определил неправилна правна квалификация на предявените искове. Заявените в исковата молба фактически обстоятелства за изменения в личността и наличие на психическо заболяване, отразили се на умствено-емоционалните способности на ищеца да разбира свойството и значението на извършената от него продажба, сочат на иск с правна квалификация чл. 31 ЗЗД. На следващо място неправилно са квалифицирани твърденията, че продавачът не е получил посочената в нот. акт продажна цена и че ответницата Б. е използвала здравословното му състояние за да му отнеме апартамента, като основания за нищожност на сделката поради измама и неплащане на цената от купувача. Както бе посочено по-горе твърденията за сключване на договора поради измама от страна на купувача следва да се квалифицират като основание за унищожаване на договора – чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Освен това по този иск съдът не само е определил неправилна правна квалификация, но е разгледал претенцията въз основа на обстоятелства на които страната не се е позовала в исковата молба, нито по-късно по предвидения процесуален ред за изменение на иска. В. съд е приел наличието на измама по съображения, че предложението от купувача е било за извършване на ремонт на жилището, което е въвело продавача в заблуждение относно обстоятелствата, които имат значение за формиране на воля за сключване на сделката. Твърденията в исковата молба са, че ответницата Б. е използвала здравословното състояние на ищеца за да му отнеме апартамента, а за да осуети възстановяването на собствеността са извършени последващите прехвърляния. Конкретни обстоятелства за използване на здравословното състояние обаче не са посочени, което навежда на извод за нередовност на исковата молба в тази част. Изложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да укаже и да даде възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба като посочи конкретни фактически обстоятелства, от които се извежда твърдението за сключване на договора при измама. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 22.12.2011г. по в.гр.д. № 4899/2010г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: