Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 26 септември 2018 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 528 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивна присъда на Софийски градски съд,17-ти въззивен състав, от 29.03.2018г. по ВНОХД № 2242/2017г. В жалбата на подс.К. се поддържа незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнение се акцентира на оценката на доказателствената съвкупност, като сочи, че анализът на второинстанционният съд е превратен и едностранчив относно противоречиви свидетелски показания. Твърди се, че те, свидетелските показания, оборват обвинителната теза за безспорни доказателства относно авторството и не водят до единствено възможен извод, какъвто е направил съдът в атакувания съдебен акт. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и да се потвърди въззивната присъда. Допълнително посочва, че ако е изтекла давността за наказателно преследване на дееца, производството следва да се прекрати при изявено желание от подсъдимия. Подсъдимият К. се явява лично, представлява се от защитник, който пледира, като поддържа подадените касационна жалба и допълнение. При наличието на изтекла погасителна давност за наказателно преследване поддържа становището на подсъдимия, който желае да бъде прекратено наказателното преследване. При последната си дума подс.К. отново желае да се прекрати наказателното производство поради изтеклата давност. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: По делото е постановена присъда на Софийски градски съд,17-ти въззивен състав, от 29.03.2018г. по ВНОХД № 2242/2017г. С нея подсъдимият К. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено на 23.01.2011г. Деянието се наказва с лишаване от свобода до три години. По смисъла на чл.80, ал.1, т.4 от НК наказателното преследване в този случай се погасява при изтичане на пет години, ако не е възбудено в този срок. Съобразно нормата на 81, ал.3 от НК абсолютната погасителна давност, независимо от спиране и прекъсване на давността, е в рамките на седем и половина години, която е изтекла към 23.07.2018г. При заявеното изрично желание от подсъдимия наказателното производство да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност задължение на касационната инстанция съобразно чл.354, ал.1 , т.2 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК е да отмени атакуваната присъда и да прекрати наказателното производство срещу К. Ц. К.. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК и чл.81, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.80, ал.1, т.4 от НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда от 29.03.2018г., по ВНОХД № 2242/2017г. на Софийски градски съд,17-ти въззивен състав, ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу К. Ц. К. за деяние по чл.130, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: