Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * Изкупуване на част от съсобствен имот * съсобственост * Недействителност на разпореждане с наследство * допустимост на иск * преклузивен срок * доклад по делото * принцип на диспозитивното начало * обективно съединяване на искове


Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

София, 23.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 132 /2012 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. М. Г., В. Л. Р. и С. П. Л. срещу въззивно решение от 11.07.2011 г. по гр. № 338 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., І с-в., с което решение от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5175 /2008 г. на Пернишкия районен съд е:

· Обезсилено в частта му, с която е признато за установено по отношение на А. Д. В. и Д. С. В., че М. М. Г. е собственик на 5 /6 ид.ч. от следния недвижим имот : първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена върху .... кв. м. в У..... –.... с площ 758 кв.м. в кв..... на [населено място],[жк], при граници: У. ... – ...., .... – ....., имот с пл.н. ..... и улица и производството в тази част е прекратено;

· Обезсилено в частта му, с която е признато за установено по отношение на А. Д. В. и Д. С. В., че В. Л. Р. и С. П. Л. са собственици на У...... – ...., с площ 758 кв.м. в кв.... на [населено място],[жк], при граници: У. .... – ...., .... – ....., имот с пл.н. .... и улица, както и в частта, с която е постановено изкупуване в полза на В. Л. А. спрямо ответниците А. Д. В. и Д. С. В. на продадените от съсобственика И. Л. В. на купувача А. Д. В. с нот. акт № ..., т...., рег.№......, дело .... от ..... г. на 1 /6 ид.ч. от дворно място, за което е отреден У..... – ...... (описан по-горе) и производството в тази част е прекратено;

· Потвърдено в частта, с която е отхвърлена молба по чл.250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по иска на М. М. Г. с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /6 от втори етаж на къщата, заедно с 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата и по иска на В. Л. Р. и С. П. Л. с правно основание чл.76 ЗН за сделката, извършена с нот. акт № ..., т..., рег.№ ..., дело..... от ..... г..

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 272 от 11.04.2012 г. на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК само по правния въпрос : допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, като е прието, че по този въпрос няма обнародвана съдебна практика.

Ответниците по касация А. Д. В. и Д. С. В. оспорват жалбата.

По въпроса: на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното:

Въпросът е процесуалноправен, по приложението на чл.210 ГПК. Разпоредбата установява правилото, че ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Въпросът не визира изключението от правилото, предвидено в разпоредбата на чл.212 ГПК- ищецът може да предяви срещу ответника и инцидентен иск.

За да се отговори на изведения въпрос, следва да се тълкува изразът : „с една искова молба” и с оглед на въпроса дали изразът може да предвижда различни документи, подадени в различни моменти.

Настоящият състав приема, че няма пречка няколко иска да се предявяват с един или няколко последващи документа - една или няколко искови молби. Видът на молбата (дали е искова) следва от съдържанието и, а не от нейното заглавие.

От значение е моментът на подаване на исковата молба. Настоящият състав намира, че правото на ищеца по чл.210 ГПК да предяви няколко иска може да бъде упражнено до момента, в който съдът се произнесе с определение по допустимостта на иска, като приеме иска за разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника, с изключение на предявяване на инцидентни установителни искове, което съгласно чл.212 ГПК е допустимо до приключване на първото заседание за разглеждане на делото и с изключение на предвиденото в чл.213 ГПК съединяване само на тези обективно съединени искове на ищеца, които са приети за разглеждане в различни дела.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : установителният иск за собственост на втория етаж е допустим, т.к. ответникът твърди, че е изключителен собственик на този имот; установителният иск за собственост на първия етаж обаче е недопустим, т.к. липсва правен интерес от търсената с иска защита: в исковата молба не се твърди, че ответникът оспорва правата на ищеца и ответникът в отговора на исковата молба не заявява права върху този етаж, поради което производството по недопустимия иск следва да бъде прекратено. По същите съображения – поради липсата на правен интерес следва да се обезсили и решението по отношение на предявения установителен иск за собственост на дворното място – липсва спор за собственост. По отношение на иска за собственост на втория етаж: ищцата М. М. Г. е придобила 4 /6 ид.ч. от него по дарение от две от наследниците по закон, които са и прехвърлили своите права, И. В., който е притежавал останалите 2 /6 ид.ч. от процесния етаж, е сключил сделка за покупко-продажба на целия етаж с А. В., който е придобил само правата, които праводателят му е имал – 2 /6 ид.ч., от изложеното следва, че ищцата е собственик на 4 /6 ид.ч., а не на 5 /6 ид.ч., колкото е приел районният съд и в тази част (за 1 /6 от 5 /6 ид.ч.) решението е неправилно и следва да се отмени. В. съд е приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск и като е признал, че С. Л. е собственик на 5 /6 ид.ч. от дворното място, като тя е предявила иск за 4 /6 ид.ч., затова в тази част решението (за 1 /6 от 5 /6 ид.ч.) е недопустимо и следва да се обезсили. В. съд е приел, че искът по чл.33,ал.2 ЗС за втория етаж е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.33,ал.2 ЗС, поради което искът е процесуално недопустим и като го е разгледал, районният съд се е произнесъл по недопустим иск, включително и в частта, в която съдът е определил сумата, която следва да бъде заплатена в полза на ответника, и решението му в тази част следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. В. съд е изложил и съображения, че е недопустимо след подаване на исковата молба ищецът да предявява нови искове под формата на уточнения. Приел е, че :исковете чл.33,ал.2 ЗС и по чл.76 ЗН не са предявени с първоначалната искова молба, че е недопустимо в хода на производството ищецът да предявява нови искове с изключение на иска по чл.212 ГПК (ИУИ), че е без значение, че районният съд е приел исковете за разглеждане, това определение не е неотменимо и не освобождава съда от задължението да се произнесе по допустимостта, след предявяване на исковете, по реда на чл.214 ГПК ищецът може да изменя основанието или петитума, но е недопустимо да измени едновременно и двете. Недопустимо е и да се разширяват правата на ищеца по чл.143,ал.2 ГПК (ищецът да поясни и допълни исковата молба).

По доводите за неправилност :

Настоящият състав намира за неоснователни касационните основания за неправилност на решението в частта, с която са обезсилени установителни искове само поради липсата на правен интерес – на спор относно заявените от ищците права, т.к. намира за неоснователни доводите, че стигнало ли се е до решение, то не може да бъде обезсилено само под предлог, че липсва интерес от установителен иск. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове за собственост.

Настоящият състав намира за основателни доводът, че изводът на въззивния съд, че искът на В. Р. по чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /6 ид.ч. от дворното място е недопустим, т.к. е предявен след изтичането на двумесечния преклузивен срок и това обуславя недопустимост на решението, е неправилен..

Пропускането на този срок има за последица погасяване на субективното потестативно право на изкупуване, а не на правото на иск, в съдебната практика последователно с поддържа разбирането, че срокът тече от датата на узнаване на продажбата. Въпросът кога ищецът е узнал за продажбата и като последица от това дали искът е предявен в установения от закона срок, е част от правния спор между страните относно съществуването на субективно право на изкупуване, т.е. това е въпрос по съществото на спора и по него съдът следва да се произнесе с решение, с което със сила на пресъдено нещо ще признае или отрече потестативното право, предмет на иска по чл.33,ал.2 ЗС.

Ищците са заявили в исковата си молба, че са узнали за продажбата на 16.09.2008 г. – два дни преди предявяването на исковата молба (л.3 от нея). Основателен е доводът на жалбоподателя, че в писмения си отговор (л.34) ответникът А. В. не оспорва предявяването на иска в определения в чл.33,ал.2 ЗС шестмесечен срок, оспорване не е направено и от процесуалния му представител в първото по делото съдебно заседание (л.50,стр.2), в доклада си първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че следва да докаже факта, че е предявил иска в определения от закона срок, нито че не сочи доказателства за това. След конституирането от съда на страната на ответниците на Д. В. (съпруга на А. В. - удостоверение л.67) в определения и на нея срок за отговор и в първото съдебно заседание след конституирането и (л.80) тя също не оспорва предявяването на иска в срок. Във въззивната жалба на А. В. също не е наведен такъв довод за неправилност. От изложеното следва, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на нормата на чл.269 ГПК, като при липсата на довод и на спор е приел, че искът не е предявен в срока по чл.33,ал.2,изр.2-ро ЗС, с което тази разпоредба е приложена неправилно (в противоречие и с разрешенията в съдебните решения, посочени и представени към касационната жалба). Процесуалното нарушение и нарушението на материалния закон се е отразило на правилността на решението по този иск, то следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който като приеме, че искът е предявен в срок, да се произнесе по съществото на спора.

С оглед дадения отговор на изведения въпрос, настоящият състав намира за основателен и довода, че предявените от ищците с допълнителна молба искове по чл.33,ал.2 ЗС и чл.76 ЗН са допустими и въззивният съд, както и първоинстанционният, неправилно са ги приели за недопустими и са отказали да се произнесат по тях, с което са допуснати съществени процесуални нарушения. Исковата молба е подадена на 18.09.2009 г., с разпореждане от 19.09.2009 г. районният съдия е дал указания за вписване на исковата молба и за довнасяне на такса. Исковете са предявени с допълнителна молба от 27.10.2008 г. (л.22 и сл.) Районният съдия е постановил разпореждане за връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответника на 05.02.2009 г. (л.32), съдът е извършил доклада по делото в съдебно заседание на 28.05.2009 г. (л.51), с който изрично е приел за разглеждане предявените допълнително обективно съединени искове, изводът на въззивния съд, че в тази част определението по доклада е оттегляемо е правилен, но съдът не го е оттеглил и същевременно не го е зачел, което представлява съществено процесуално нарушение (противоречието между доклада и решението), което се е отразило на правилността на първоинстанционното и въззивното решение по чл.250 ГПК. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд на съществото на спора (на основателността на исковете).

Основателен е и доводът, че неправилността на решението се е отразила и на определените разноски и че при различен изход от спора при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да измени решението и в частта за разноските.

С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено в посочените по-горе части и отменено в посочените по-горе части и в тези части да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на исковете.

При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

В. от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.07.2011 г. по гр. № 338 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., І с-в.в частите, с които: е обезсилено решение от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5175 /2008 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е разгледан и уважен иск на В. Л. А. срещу А. Д. В. и Д. С. В. с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на продадената от съсобственика И. Л. В. на купувача А. Д. В. с нотариален .акт №....., т...., рег.№...., дело ..... от ..... г. на 1 /6 ид.ч. от дворно място в [населено място],[жк], [улица], за което е отреден У. .... – ...., с площ 758 кв.м. в кв.... на [населено място], при граници: У. ... – ....., .... – ....., имот с пл.н. .... и улица, за цена 2 938.90 лева, чието плащане следва да бъде извършено в месечен срок от влизане на решението в сила и производството в тази част е прекратено; както и в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 144 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 5175 /2008 г., с което е отхвърлена молба на М. М. Г., В. Л. Р. и С. П. Л. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решението от 28.06.2010 г. с произнасяне по иск на М. М. Г. срещу А. Д. В. и Д. С. В. с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на 1 /6 от втори етаж на къщата, която се намира в описаното дворно място, заедно с 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата и по иска на В. Л. Р. и С. П. Л. срещу А. Д. В. и Д. С. В. с правно основание чл.76 ЗН за прогласяване на недействителност спрямо ищците на сделката, извършена с нот. акт № ..., т...., рег.№ ...., дело ..... от ..... г., както и в частта за разноските.

Вместо това постановява: Връща делото за ново разглеждане по тези искове и по исканията за разноски по отношение на тях от друг въззивен състав на Пернишкия окръжен съд.

Потвърждава въззивно решение 11.07.2011 г. по гр. № 338 /2011 г. в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.