О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 277   гр.София, 03.05.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 273/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното:     Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на С. И. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски окръжен съд № 4* от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2607/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила разпореждане на Варненски районен съд от 09.11.2009 г. по гр.д. № 6596/ 2009 г. По този начин е върната жалбата на частната жалбоподателка срещу решението от 16.10.2009 г. по гр.д. № 6596/ 2009 г на ВРС като просрочена. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че в обжалваното определение бил даден отговор на процесуалноправния въпрос за съотношението между частната жалба срещу разпореждане за връщане на жалба и молба за възстановяване на пропуснат срок поради непредвидени обстоятелства. Счита, че частната й жалба е трябвало да бъде разгледана като молба за възстановяване, като се позовава на идентично разрешение, дадено в определение на ВКС по гр.д. № 40/ 29.01.2009 г. по гр.д. № 1904/ 2008 г. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като се уважи искането й за възстановяване на срока за обжалване. Ответникът по частната жалба „Е” Е. оспорва същата с доводи, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. По изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване взема становище, че не са налице условията по чл.280 от ГПК. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В настоящия случай определението на въззивният съд е постановено при противоречива практика по повдигнатия процесуален въпрос. Видно от мотивите на определение на ВКС по гр.д. № 40/ 29.01.2009 г. по гр.д. № 1904/ 2008 г., по това дело е разгледан и разрешен идентичен на формулирания от касатора въпрос. Решаващият съд е съобразил, че в частната жалба против определение за връщане на просрочена жалба не се оспорва основанието за връщане, а се излагат доводи за пропускане на срока поради внезапно възникнало препятствие. При тези данни е счел, че жалбата следва да бъде разгледана като молба за възстановяване на срок. Точно обратното е прието в обжалваното въззивно определение. От изложеното е видно, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – т.е. касационното обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато. Разгледана по същество, касационната частна жалба е неоснователна, но определението на въззивния съд не отговаря напълно на повдигнатите в нея оплаквания. Решението на районния съд по гр.д. № 6596/ 2009 г. е постановено по реда на глава ХХV от ГПК и е подлежало на обжалване при условията на чл.315 ал.2 от ГПК. Срокът за обжалване е изтекъл и по отношение на двете страни на 02.11.2009 г., а жалба е подадена от С. Д. на 06.11.2009 г. На 09.11.2009 г. първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена. На 16.11.2009 г. препис от разпореждането за връщане е връчен на жалбоподателката и едва от тогава следва да се приеме, че тя е уведомена за пропускането на срока за обжалване. От този момент тече срок по чл.64 ал.3 от ГПК. Подадената на 19.11.2009 г. частна жалба е в рамките на този срок. Същата, макар насочена срещу разпореждането на ВРС от 09.11.2009 г., не съдържа доводи за спазване на срока. Единствените доводи на жалбоподателката са били за пропускането на срока за обжалване поради особени непредвидени обстоятелства. Следователно частната жалба е следвало да бъде третирана не само като искане за отмяна на разпореждането от 09.11.2009 г., но и като молба за възстановяване на срока по раздел ІІ на глава VІІ на ГПК. Искането за отмяна на въззивното определение е неоснователно, тъй като по вече изложените по-горе съображения подадената на 06.11.2009 г. жалба е просрочена. Разпореждането за връщането й е законосъобразно и правилно е потвърдено от въззивния съд. По искането за възстановяване на пропуснат срок, което имплицитно се съдържа в частната жалба, произнасяне няма. То следва да бъде разгледано от първоинстанционният съд по реда на раздел ІІ, глава VІІ на ГПК. По искането за възстановяване на срока не може да се произнесе направо ВКС, както се претендира от жалбоподателката. В тази част касационното производство следва да се прекрати и делото на се върне на районният съд за произнасяне. Ако искането бъде уважено, срокът за обжалване ще бъде възстановен, за което не може да е пречка влязлото в сила разпореждане за връщане на подадената преди възстановяването му жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд № 4* от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2607/ 2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненски окръжен съд № 4* от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2607/ 2009 г. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 273/ 2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о. в частта относно молбата на С. И. Д. за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на решението по гр.д. № 6596/ 2009 г. на Варненски районен съд и ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за произнасяне по тази молба. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: