Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * сервитут * сервитутни зони * електропровод * електропреносни съоръжения


Р Е Ш Е Н И Е
№ 22

гр.София, 23.09.2021


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2925/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД против решение № 1945/29.07.2019 г. по т.д.№ 1191/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1759/27.08.2018 г., поправено с решение № 2423/06.12.2018 г. по т.д.№ 9425/2016 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „България Портфолиос„ ООД сумата от 34 415,40 лева , представляваща втора вноска от цената по договор № ДП 60962/29.12.2011 г. за изкупуване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа / ЕРМ /, ведно със законната лихва върху същата, считано от завеждането на иска - 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като сочи че от мотивите му е напълно неясно как същото сервитутно право върху конкретните енергопреносни съоръжения е преминало в патримониума му. Поддържа тезата си, че процесните сервитути са учредими от собствениците на служещия имот, като аргумент за това намира в чл.64 ал.8 ЗЕ / сегашна редакция, изм. ДВ бр.83 от 2018 г. /, който предвижда, че „ в случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на енергийното предприятие е учредено право на строеж, сервитута върху имота се уговаря в акта за учредяване на правото на строеж „.Касаторът счита, че чл.64 ал.8 ЗЕ е тълкувателна по своя характер норма - изяснява волята на законодателя относно начина на възникване на сервитутите - затова има обратно действие - от влизане на ЗЕ в сила / 09.12.2003 г. /, позовавайки се на Решение № 11/09.07.1996 г. по конст.дело № 10/1996 г. на Конституционния съд на Република България, досежно действието на тълкувателните норми. Учредени сервитутни права в случая се твърдят за поземления имот, в който е разположен трафопоста – УПИ ХХХІХ - 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня, но не и за имота, в който са изградени присъединяваните жилищни сгради и съответно са разположени кабелните линии, захранващи тези сгради - УПИ ХХХVІІІ – 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня. Страната се позовава и на обстоятелството, че с част от собствениците на обекти в УПИ ХХХVІІІ-30 от кв.1 / притежаващи 2236/9988 ид. части / все пак са сключени договори за учредяване на сервитути, а несключването с останалите е в резултат на неизпълненото задължение на ответното дружество, поето с чл.12 от процесния договор. Съответно не се е сбъднало отлагателното условие за плащане на втората вноска по договора за изкупуване на построените от ищеца електрическите съоръжения, която е предмет на иска / чл.12 ал.4 от договора /. Същевременно се твърди, че редакцията на чл.64 ЗЕ и към момента на изграждане на сервитутните съоръжения не забранява учредяването на сервитути по договорен път. В тази връзка страната прилага нотариални актове с такъв предмет и съдебна практика на въззивните съдилища по обжалвани откази за вписване на съдии по вписванията. При това изграждането на сервитутните съоръжения за присъединяване, според касатора, може да бъде разрешено по ЗУТ единствено в полза на електроразпределително дружество /ЕРД/, защото само то се явява възможен възложител на строежа по смисъла на чл.148 вр. с чл.161 ЗУТ. Според касатора ищецът е следвало предварително да организира собствениците на поземления имот, преди изграждането на съоръженията, да учредят вещните права във връзка с тях. В този смисъл сочи, че последователността на действията във връзка с изграждане на съоръженията, предвидена от закона / Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи / отм. / - чл.20 ал.3 т.2 и чл.23 вр. с чл.20 ал.5 и сега действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. с идентично заглавие / е: сключване договор за присъединяване с присъединяваното лице, учредяване на право на строеж / сервитутни права за предвидените съоръжения в полза на ЕРД , издаване на разрешение за строеж, в което ЕРД да е посочено като възложител на строежа на съоръженията, изграждане на съоръженията, издаване на разрешение за ползването им. Ищецът не е спазил тази поредност, нито изпълнил задълженията си по сключения с ответното дружество договор за изкупуване на съоръженията, които целят именно въвеждане на възникналите фактически отношения в съответствие със законовите изисквания. Касаторът се позовава и на процесуално нарушение на въззивния съд – непроизнасяне по всички негови доводи, основани на неизпълнение и на други, поети от ищеца, задължения , но по договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа - непредставяне на документи по Глава V от договора, посочени в чл.5, чл.14, чл.22 и чл.24 от гореспоменатата Наредба № 6, действаща към момента на сключването му. Без тези документи касаторът твърди, че не може да експлоатира ефективно и безопасно съоръженията, съобразно техническите изисквания за това, нито да реализира гаранционното им обслужване. Ищецът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и искът му е следвало да се приеме за неоснователен, в качеството на предявен от неизправна страна по договора.
Ответната страна – „България Портфолиос„ООД – оспорва касационната жалба. Сочи за даден отговор за вида на сервитутите по чл.64 ЗЕ с ТР № 7/23.04.2014 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на актуалната редакция на чл.64 ал.1 ЗЕ, която счита приложима към правоотношението с ответника, в качеството му на заварено от изменението й. Предвид тази редакция, страната намира, че е отпаднала необходимостта от учредяване на вещни права от собствениците или притежатели на ограничени вещни права върху засегнатия от процесните съоръжения имот, за което , със спорната клауза на чл.12 от договора за изкупуване на съоръженията, се е задължило да съдейства. Не споделя довода на касатора, че нормата на чл.64 ал.8 ЗЕ, в сегашната й редакция, има обратно действие. Позовавайки се на решения на състави на ВКС – по т.д.№ 2952/2013 г. на І т.о. и т.д.№ 59 / 2013 г. на ІІ т.о. – счита, че по начало не би могло неизпълнението на задължението за оказване на съдействие за учредяване на сервитутни права в полза на енергийното дружество, да съставлява основание за отказ от заплащане цената на изкупуваните съоръжения. Страната счита, че условието на чл. 64 ал.1 т.1 от ЗЕ е изпълнено, предвид наличието на влязъл в сила подробен устройствен план / застроителен и регулационен / включващ засегнатия имот. Отрича необходимостта в същия да са нанесени и сервитутните зони, доколкото същите са нормативно определени в Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, а като попадащи в Приложение № 1 към чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата и съгласно чл.9 от същата - не подлежат на определяне с инвестиционен проект. От друга страна се позовава на обстоятелството, че собственик на съоръженията понастоящем е ответното дружество, респ. „ България Портфолиос„ ООД е изгубило качеството на „възложител” за застрояването на съоръженията, за да би могло да инициира промяна в инвестиционните проекти, а и съгласно чл.11 ал.1 от преждепосочената Наредба ответникът, като „титуляр на сервитутни права„, следва да предприеме необходимите действия по въвеждането на сервитутните зони в специализираните карти и регистри, съгласно чл.34 от ЗКИР. Ответната страна оспорва приложимостта на заключението на съдебно-техническата експертиза. Твърди, че част от въведените от касатора възражения са заявени за пръв път в касационна инстанция и не следва да бъдат разглеждани, като преклудирани.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът „България Портфолиос„ ООД претендира втора вноска от дължим остатък / след извършено прихващане / от цена по договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване, като сумата в евентуалност претендира на основание неоснователно обогатяване. Акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД не е предмет на настоящото производство.
Ищецът твърди, че е придобил от трето за спора лице недвижими имоти в [населено място] баня, с цел изграждане на жилищен комплекс „К.„, състоящ се от 56 броя самостоятелни къщи, за което му е издадено разрешение за строеж от 02.12.2005 г. в УПИ ХХХVІІІ-28 кв.1 по плана на населеното място. В тази връзка, на 22.12.2006 г. , между дружеството като потребител и „Електроразпределение София област„ АД / ЕРД/ , чийто правоприемник е ответното дружество, е сключен договор за присъединяване обекти на потребителя към електроразпределителната мрежа на същото дружество. В договора са посочени поетите за изграждане от ищеца, във връзка с присъединяването, съоръжения, както и задължението на ЕРД да ги изкупи „заедно със сервитутните права„. Ищецът твърди, че е изградил тези съоръжения и обекта е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 21.08.2007 г.. След завършване на строителството ищецът се е разпоредил с отделни обекти, в полза на трети лица, ведно с прилежащи на обектите идеални части от УПИ ХХХVІІІ-28 в кв.1. На 29.12.2011 г. между страните по спора / респ. с праводателя на ответника / е сключен договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване срещу дължима от ответника цена, след прихващане на стойността на изработката им, от който остатък е платена само първата договорена вноска.Ответникът отказва изпълнението на втората, с позоваване на неизпълнение на ищеца на уговореното в чл.12 ал.1 от договора за изкупуване на съоръженията за присъединяване, според който продавачът поема безусловно и неотменимо задължение да извърши, в 6 – месечен срок от подписването му, всички правни и фактически действия, с цел безвъзмездно учредяване или прехвърляне в полза на ЕРД на следващите се от чл.64 от ЗЕ сервитутни права, като тежест на поземлените имоти, свързани с изграждането и обслужването на кабелна линия НН 0,4 кV в УПИ ХХХVІІІ-30 от КТП „К. „ до ж.с.”К.”, с обща дължина 907 м., която не преминава през улици и тротоари, в това число, но не само : право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи и ограничаване в ползването на поземлените имоти, за прилежащите на енергийните обекти сервитутни зони, при спазване на минимално допустимите размери на същите, съгласно Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. С чл.12 ал.3 е прието, че с оглед предходното задължение и в случай, че продавачът не е собственик на урегулираните поземлени имоти, през които преминава трасето на строежа Външно електрозахранване, следва да се инициира издаването, за негова сметка, и да се представи в Център за обслужване на клиенти на купувача / ЕРД / удостоверение от Служба по вписванията към Агенцията по вписванията, относно актуалните собственици на имотите, като осъществи контакт с тях, събере и представи в клиентския център всички законово изискуеми документи, за сключването на договори за безвъзмездно учредяване/прехвърляне на описаните по ал.1 права, в предвидената от закона форма за валидност – писмена с нотариална заверка на подписите. Договорено е, че в случай на имуществени претенции на собствениците, те се удовлетворяват от продавача. В чл.12 ал.4 е прието, че неизпълнението на това задължение освобождава купувача от задължението по чл.8 ал.2 – заплащането на втората вноска по покупко-продажната цена на съоръженията. В същия член – ал.2 – е предвидено, че изискуемостта на втората вноска настъпва в срок от 15 работни дни , считано от датата на подписване на договора, уговорен в чл.12 ал.1, т.е. считано от визираното в последната разпоредба учредяване на сервитутни права с писмени договори с нотариална заверка на подписа, като в отговора на исковата молба ответникът противопоставя нотариална форма за валидност на учредяването. Ищецът, позовавайки се на законовия характер на специалните сервитути по чл.64 ал.1 ЗЕ, обосновава нищожност на клаузата на чл.12 от договора.
Ответникът е оспорвал иска, предвид неизпълнение от ищеца поетото с чл.12 ал.1 от договора задължение и неучредени му, съответно непрехвърлени сервитутни права за съоръженията, попадащи в УПИ ХХХVІІІ – 30 кв. 1 по плана на [населено място] баня . Сочи, че изграждането на електропроводните линии е строеж по смисъла на ЗУТ , а съгласно чл.148 от същия закон може да строи в чужд имот само възложителят . Съгласно чл.161 ЗУТ качество на възложител има лицето, което е собственик на имота, подлежащ на застрояване или в чиято полза са учредени съответните ограничени вещни права. Учредяването на такива права – в случая на сервитутни права, за електропроводните линии попадащи в УПИ ХХХVІІІ - 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня - дава качеството възложител на ЕРД и е предпоставка за издаване разрешение за строеж на същите, последващо - на разрешение за ползването им, в което ЕРД следва да фигурира като единствен възможен възложител, съгласно чл.64 ал.1 ЗЕ , тъй като единствено то може да е титуляр на сервитутни права на основание същата разпоредба. Ответникът поддържа тезата за учредимост на сервитутните права, а не възникването им по силата на закона, при това спазвайки преждеизложената поредност, предвидена и в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи /отм./ - чл.20 ал.3 т.2 и чл.23 вр. с чл.20 ал.5 и сега действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. с идентично заглавие.С оглед това оспорва твърдяната от ищеца нищожност на чл.12 от договора, поради противоречие със закона. В евентуалност противопоставя довода, че дори сервитутите да възникват по силата на закона, но с оглед предвидената в същия възмездност за собствениците или носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от тях имоти, поради неизпълнението на ищеца е в неизвестност кому следва да заплати обезщетението. Противопоставя неизискуемост на втората вноска, поради неизпълнение задължения на ищеца, поети с договора за присъединяване на обектите към преносната и разпределителната ел.мрежи – глава V. В отговора на допълнителната искова молба страната се позовава на неизвършени от ищеца, като възложител и изпълнител на линейните съоръжения, действия по отразяването им в инвестиционен проект, респ. предоставянето на достатъчно информация за тяхната индивидуализация , като разположение, вид и размери, от които зависи и определяне на размера на дължимото обезщетение. Директно се вменява в отговорност на ищеца обозначаването на съоръженията и кореспондиращите им сервитутни ивици в графични и текстови материали към подробния устройствен план – план за застрояване и регулация / ПУП – ПЗР /, каквато индивидуализация липсва. Ответникът счита, че задължение на ищеца е и предоставянето на необходимата графична извадка за извършване на визираното в чл.64а ЗЕ вписване. В обобщение – ответникът се позовава на непредоставени от ищеца данни, необходими за достатъчна индивидуализация на прокараните кабели НН и действителното им разположение в служещия поземлен имот. Предвид наличието на действителна облигационна връзка оспорва основателността на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като отхвърлянето на главния е обосновал с неизпълнение задължението на ищеца, поето с чл.12 от процесния договор, сочейки, че с изменението на чл.64 ЗЕ от 2012 г. е изяснен режима на този тип сервитути и изрично предвиден начина им на възникване - по силата на закона, както е отграничено, спрямо сервитутите по чл.193 ЗУТ, в мотивите на ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовавайки се на предпоставките за възникване на сервитутите в чл.64 ал.4 ЗЕ и на обстоятелството, че изготвеният за регулацията и застрояването на селище „К.” ПУП не е такъв по смисъла на тази разпоредба – ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, който е и подлежащ на вписване, съгласно чл.64а ЗЕ - съдът е приел, че сервитутни права за ответника не са възникнали. Приема, че ПУП за сервитутите на техническата инфраструктура следва да се подготви и внесе за одобрение от строителя, извършил застрояване на съответните съоръжения, както и че при липса на съдействие от същия, такова изменение може да инициира и ЕРД, след като е изкупило съоръженията. Изпълнението на второто условие на закона за възникване на сервитутите, обаче - изплащане на обезщетение на собствениците или носителите на други вещни права върху засегнатите имоти - предпоставящо оценка на сервитутните права, според съда е било обусловено от поетите от ищеца и неизпълнени задължения в чл.12 от процесния договор.
Въззивният съд е променил правния резултат, като е приел, че съгласно настоящата редакция на чл.64 и чл.64а ЗЕ сервитутите възникват по силата на закона, но това не касае хипотезата на вече изградени съоръжения за обслужването им. Изграждането на ЕРМ в конкретния случай е в имот, който към този момент е собственост на ищеца – строител и той е притежавал правата върху същия в пълния им обем, без да е било необходимо учредяването на сервитут. Последващо прехвърляне на идеални части от този имот, ведно с отделни жилищни обекти, е при заварено положение на изградени съоръжения за присъединяване към ЕПМ и ЕРМ, т.е. за тях има вече сервитут, а приобретателят придобива имота в състоянието, в което се намира към момента на сделката, т.е. с възникналите сервитутни права. Купувачите са придобили тези обекти, съответно ел.съоръженията, ведно със сервитута за експлоатацията им и стойността им следва да е съобразена в цената. Поради това, допълнително учредяване на сервитути за съществуващите съоръжения не е било необходимо, нито заплащане на сервитутни права на новите собственици на отчуждените от ищеца имоти. Нормата на чл.64 ЗЕ е посочена като неотносима, тъй като е приета след възникването на сервитутите и е приложима за нови мрежи или разширяване на съществуващи такива. Приложим закон за спорните сервитутни права, към момента на изграждане на съоръженията / акт за установяване годността на строежа от 19.02.2007 г. / съдът не е коментирал.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Неясно от мотивите на съда е дали, как и при какви законови предпоставки за касатора са възникнали сервитутни права, за да би било изискуемо и задължението му за изплащане на пълната продажна цена на съоръженията. Съдържанието им не позволява еднозначен извод съдът да е имал предвид, че само с факта на застрояването на енергийните обекти и предоставянето им за експлоатация от ЕРД сервитутите по чл.64 и сл. ЗЕ възникват в полза на енергийното дружество, респ. че това ограничение на правото на собственост на ищеца е противопоставимо и на приобретателя на засегнатия от сервитута недвижим имот, поради което и нему не се дължи обезщетение. Дори и това да е решаващият извод на съда, същият не е обоснован с приложимия материален закон. Доколкото не е обсъждал предпоставките на чл.64 ал.4 ЗЕ за възникване на сервитутното право в полза на енергийното дружество, предвидени, макар различно, както към момента на сключване на процесния договор и придобиване собствеността върху съответните съоръжения, така и съгласно актуалната му редакция, налице е неприлагане на очевидно приложима към спора правна норма, с императивен характер, обусловило извода за „очевидна неправилност” на решаващите мотиви. Обусловеността на крайния резултат не само от правилното приложение на безспорно относимата и неприложена материалноправна норма, изключва директен извод за неправилност на същия, освен след разглеждане на спора по същество и съобразно въведените от страните доводи и възражения.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното :
Към датата на сключване на договора за присъединяване към ЕРМ от 22.12.2006 г. и построяване на процесните съоръжения, чл.64 от ЗЕ / редакция към ДВ бр.74 от 08.09.2006 г. /, аналогично на настоящата редакция на закона, урежда законов характер на сервитутите. Съгласно чл.64 ал.4 ЗЕ, в същата му редакция, сервитутите възникват не само с изграждането на съответния енергиен обект / макар такава да е редакцията на ал.1 на същата разпоредба /, а когато: 1/ има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2/ е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута. Следва да се съобрази, че чл.64 ЗЕ е обща норма - за сервитутите в полза на всички видове енергийни предприятия, както и за всички видове енергийни обекти. Следва и да се отграничава учредяването на вещни права за изграждането на самия линеен обект, когато същият е недвижимост, трайно прикрепена към земята, респ. сервитута към същия, от прокарването на линейни обекти, които са движимости , без самостоятелно функционално предназначение и за чието поддържане и експлоатация също възникват сервитути. Именно това разграничение урежда чл.64 ал.8 изр. първо ЗЕ / изм. обн. ДВ бр.54 от 2012 г. /, вкл. в настоящата си редакция. Изменението на чл.64 ЗЕ / обн. ДВ бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ отстранява неяснотите в уредбата, в съответствие с правото на експлоатационните дружества единствено да бъдат възложители и собственици на енергийни обекти / чл.81 ЗЕ /, както и неяснотите относно необходимото съдържание на съответния ПУП, чието одобрение е предпоставка за възникване на сервитут – влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти / чл. 64 ал.4 т.1 /. С въведения нов чл.64а ЗЕ е предвидено, че влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл.64 ал.4 т.1 ЗЕ, с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно служещия имот , титуляра на сервитута и собственика / носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците или носителите на други вещни права върху служещия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляра на сервитута. Редакцията на разпоредбата очевидно съобразява различните видове енергийни обекти – с учредими и без учредими вещни права за самото им изграждане.
Правилни са съображенията на ищеца, основани на Тълкувателно решение № 7/23.04.2014 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.4 – в което, отграничавайки настоящата хипотеза от учредимите сервитути по чл.193 от ЗУТ, ОСГТК на ВКС е потвърдило характера им на законни сервитути, възникващи при определени предпоставки, но без учредяване по силата на договор със собственика или носителя на ограничено вещно право върху засегнатия имот.
Процесните електрически съоръжения са „електропроводи”, за пренос на електрическа енергия - ниско напрежение, по смисъла на пар.1 т.21 от ДР на ЗЕ – кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи„ на електроснабдяването, по смисъла на пар.5 т.1 от ДР на ЗУТ. Те са елементи на техническата инфраструктура на електроснабдяването, по смисъла на пар.5 т.1 от ДР на ЗЕ, без да изчерпват същата, видно от разпоредбата, доколкото към техническата инфраструктура на електроснабдяването спадат още и сгради и съоръжения. Видно от пар.1 т.1а вр. с т.1 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, линейните инженерни мрежи на електроснабдяването попадат в обхвата на чл.64 от ЗУТ, но не са обекти на кадастъра по смисъла на чл.23 ЗКИР вр. с пар.1 т.1 от ДР на закона – не получават идентификатор. ЗКИР предвижда за обекти на кадастъра съоръжения на техническата инфраструктура в които има самостоятелен обект и за самостоятелни обекти в съоръжение на техническата инфраструктура / чл.23 т.2 и т.3, чл. 26, чл. 27 ал.1 т.2 и т.3, чл.29 ЗКИР /. Независимо , че процесните кабелни линии не са обекти на кадастъра в този смисъл, възникващите за ползването им сервитути подлежат на отразяване в кадастъра, в качеството на „зони на ограничения върху поземлените имоти „ , по смисъла на пар. 1 т.20 от ДР на ЗКИР / чл. 2 ал.2 т.4 , чл.32 ал.1 б.”б” ЗКИР /. С последните изменения на чл.32 ЗКИР изрично се визират експлоатационните дружества, като носители на задължение, съобразно функциите си, да организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за линейните обекти / надземни и подземни проводи и съоръжения / на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици /, като за целта създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на тези данни. Впрочем, това задължение е съществувало за експлоатационните дружества и към датата на процесния договор, с оглед качеството му на юридическо лице и упражняваните функции. Съгласно чл.34 ал.1 ЗКИР, в сегашната й редакция, специализираните карти се изготвят и поддържат именно за нуждите на устройственото планиране и инвестиционното проектиране .
С клаузата на чл.12 от процесния договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване от 29.12.2011 г. , ищецът – продавач е поел задължение за учредяване / ако е собственик на служещия имот / или оказване необходимо съдействие за безвъзмездно учредяване в полза на ответника на следващите се от чл.64 ЗЕ сервитутни права, свързани с изграждането и обслужването на кабелните линии НН в УПИ ХХХVІІІ – 30 от КТП „К.„ / ако трети лица са придобили собствеността върху имота /, в писмена форма, с нотариална заверка на подписите – като форма за действителност на сделките по придобиването на сервитутните права. Такава форма и изобщо сключване на договор не са необходими за възникване на сервитутни права, съобразно преждепосочените разпоредби и ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Притежанието на сервитута от експлоатационното дружество по никакъв начин не зависи от волята на собственика на служещия имот / респ. притежателят на ограничени вещни права върху същия / – той е длъжен да се съобрази с възникването му, но само след осъществяване на предпоставките по чл.64 ал.4 ЗЕ. Следователно, уговореното в чл.8 ал.2 от договора условие, за настъпване изискуемостта на втората вноска от дължимия от купувача остатък от цената на придобитите в собственост съоръжения за присъединяване, считано от сбъдването на което тече предвидения в разпоредбата срок за плащането, се явява ирелевантно за придобиването на сервитутни права. По последици така уговореното условие следва да се приравни на невъзможно условие, но с разликата че от неосъществяването му не зависи възникването или прекратяването на каквото и да било правоотношение между страните - нито възникването на сервитутни права за ответното експлоатационно дружество, съответно преграждането им, нито настъпването на правните последици на самия договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване, съответно прекратяването му. За съобразяване изискуемостта на цената по същия, обаче, следва да се прецени изводима ли е от чл.12 – очевидно резултат на погрешна интерпретация на по начало твърде динамичната и непоследователна законодателна уредба в хода на правоотношението между страните, впрочем обусловила и приемането на преждепосоченото Тълкувателно решение – различна от формално материализираната, действителна воля относно изискуемостта на остатъка от продажната цена на съоръженията. По мнение на настоящия състав, от чл.8 ал.2 вр. с чл.12 от договора може да се обоснове взаимна воля, за договаряне изискуемост на втората вноска от дължимата от ответното дружество продажна цена, след предоставянето на дължимо от ищеца съдействие, без което за ответното дружество би било препятствано възникването на сервитутни права. Както се посочи по-горе, не е такова изрично визираното в чл.12 от договора задължение за ищеца. Не съставлява такова необходимо съдействие и предвиденото в Глава V от договора за присъединяване към ЕРМ на ответното дружество, сключен на 22.12.2006 г.. Самият ответник не противопоставя неизпълнението с този предмет, като преграждащо за възникване на сервитутните му права, а за безопасната експлоатация на съоръженията от техническа гледна точка. Несъстоятелно, от друга страна,е възражението на ищеца, че възражение на ответника с преждекоментирания предмет – неоказано съдействие за възникване на сервитутните права на последния - е преклудирано. Такова е изрично заявено в отговора на допълнителната искова молба.
Основателност на възражението, за неоказано от ищеца, дължимо за възникване сервитутните права на ответника съдействие, без което последното би било невъзможно, настоящият състав не намира за обоснована, предвид следното:
Процесните електрически съоръжения са „електропроводи”, за пренос на електрическа енергия - ниско напрежение, по смисъла на пар.1 т.21 от ДР на ЗЕ – кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи„ на електроснабдяването, по смисъла на пар.5 т.1 от ДР на ЗУТ. Те са елементи на техническата инфраструктура на електроснабдяването, по смисъла на пар.5 т.1 от ДР на ЗЕ, без да изчерпват същата . Възникващите за ползването им сервитути подлежат на отразяване в кадастъра, в качеството на „зони на ограничения върху поземлените имоти „ , по смисъла на пар. 1 т.20 от ДР на ЗКИР / чл. 2 ал.2 т.4 , чл.32 ал.1 б.”б” ЗКИР /. С последните изменения на чл.32 ЗКИР изрично се визират експлоатационните дружества, като носители на задължение, съобразно функциите си, да организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за линейните обекти / надземни и подземни проводи и съоръжения / на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици /, като за целта създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на тези данни. Впрочем, това задължение е съществувало за експлоатационните дружества и към датата на процесния договор, с оглед качеството му на юридическо лице и упражняваните функции. Съгласно чл.34 ал.1 ЗКИР, в сегашната й редакция, специализираните карти се изготвят и поддържат именно за нуждите на устройственото планиране и инвестиционното проектиране .
На първо място следва да се изясни съдържанието на предпоставките за възникване на сервитутни права, съгласно чл. 64 ал.4 ЗЕ и в частност - по т.1 на разпоредбата, отговаряйки на въпроса следва ли съответните съоръжения на техническата инфраструктура / линейни инженерни мрежи / да бъдат отразени в ПУП – ПЗР, как и от кого. Законодателната уредба към настоящия момент е значително по-детайлна и ясна, явявайки се и приложима, доколкото безспорно не са се осъществили, предходно на изменението й, предпоставките за възникване на сервитутни права за ответното дружество. Както се посочи по-горе, чл.64 ал.4 от ЗЕ е претърпял уточнение, като законодателят е предвидил изискуемия за възникване на сервитута влязъл в сила подробен устройствен план да определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти. Тази необходимост, впрочем, е изводима и от съдържанието на законодателството към 2007 г. – момента на сключването на договора за присъединяване обекта на ищеца към ЕРМ на ответника, при действието на преждепосочената предходна редакция на чл.64 ал.4 вр. с ал.1 ЗЕ. В относимата редакция на чл.112 ал.2 от ЗУТ е предвидено, че с подробен устройствен план по чл.110 ал.1 т.1 се урегулират „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с техните сервитутни ивици ...” / т.10 /. Съгласно чл.64 ал.1 т.3 от ЗУТ, елементи на техническата инфраструктура са преносните / довеждащи и отвеждащи / проводи / мрежи / и съоръженията към тях в урегулираната територия. С изменение в сила от 26.11.2012 г., ал.2 на същата разпоредба е приведена в съответствие с чл.112 ал.2 ЗУТ, изрично посочвайки, че елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове / предл.първо /, както и че неразделна част на общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура / предл. второ на ал.2 /. Към датата на сключване на процесния договор, чл.64 ал.2 ЗУТ разпорежда, че елементите на техническата инфраструктура се предвиждат в устройствени схеми и планове, като неразделна част от устройствените планове са специализираните схеми, съдържащи информация за вида, размера и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура. Чл.66 от ЗЕ също предвижда, че видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на служещите имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове. В чл.48 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове / обн. ДВ бр. 57 от 26.06.2001 г. / , без съществени изменения в относимите тук разпоредби, е предвидено, че графичните материали се изготвят към предварителния проект за ПЗР, като включват / наред с останалото си съдържание / мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици / ал.2 б.”а” / , а текстовите материали – също приложение на предварителния ПЗР - включват обяснителна записка с информация и за състоянието на техническата инфраструктура. Вписването на сервитута в имотния регистър, съгласно настоящата разпоредба на чл.64а ал.1 ЗЕ, се основава именно на преждепосочените графични и текстови материали, приложения към предварителния подробен устройствен план, изготвен за съответната територия, касаещи и съответните съоръжения на техническата инфраструктура.
Следователно, индивидуализацията на процесните подземни кабели НН - с местоположение и кореспондиращите им сервитутни ивици, въз основа на одобрен ПУП – ПЗР, респ. приложения към същия, безспорно е било изискуемо както към момента на сключване на договора между страните, така и понастоящем. Изготвянето на самия подробен устройствен план, обаче, не е задължение на ищцовото дружество – инвеститор и строител на съоръженията, макар същото, но и самите експлоатационни дружества, да имат законодателно уредени задължения за съдействие на общинската администрация в процеса на изготвянето му. Безспорно е, че одобреният ПУП - ПЗР за процесния имот не отговаря на преждекоментираните законови изисквания за индивидуализация на сервитутните права - липсват съответните графични и текстови материали / отговор на втори въпрос от техническата експертиза с вещо лице С. П. /. Ответникът, обаче, не се е позовал на бездействие на ищеца в изпълнение на задължение за предоставяне на изискана му, при изготвянето на ПУП или в процедура за изменение на ПУП, в съответствие с изискванията, необходима за съставянето на графичните и текстови материали към същия, информация за елементите на техническата инфраструктура и кореспондиращите им сервитутни ивици. От друга страна, такава информация се съдържа в изготвения от ищеца инвестиционен проект. В заключението на назначената техническа експертиза се посочва, че в представените по делото работни чертежи на техническия проект - част „Електро” / стр.128 / е отразено разположението на процесните подземни кабели ниско напрежение. Минималните размери на сервитутните ивици са нормативно определени в Наредба № 16/09.06. 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти - чл.7 т.1 вр. с Приложение № 1 на Наредбата, а отклонение от същите – чл. 9 от Наредбата - не се твърди и обосновава. Не е противопоставено от ответника, нито установено от експертизата нарушение при изготвянето на инвестиционния проект, досежно част „електрическа„ , съобразно раздел І от Наредба № 4/21.05.2001 г за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба № 16 / 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. При това, съгласно чл.12 ал.1 т.3 на Наредба № 4, инвестиционното проектиране се извършва и съобразно становищата и данните от съответните експлоатационни дружества. По делото са коментирани данни за предоставена възможност за становища и съгласуване на изготвените по възлагане от ищеца проекти с ответника, но не се твърди последният да е изискал корекции, несъобразени от ищеца. Доколкото изготвянето на инвестиционния проект е било задължение на ищеца, същият е спазил изискването на чл.114 ал.2 ЗУТ – вкл. в редакцията му към момента на сключването на договорите с ответника – проектът да определя разположението на процесните съоръжения на техническата инфраструктура. По начало ответникът не е твърдял липса на информация за действителното разположение на кабелните линии НН, вкл. като разминаващо се с преждепосочените работни чертежи, гаранция за което е и предвидената в чл.74 ал.2 от ЗУТ процедура, според която общинската администрация разрешава засипване на мрежите и съоръженията едва след като провери, че същите са заснети и нанесени в съответните специализирани карти и регистри по чл.115 ал.4 ЗУТ, като за резултата от проверката задължително се съставя и протокол.
Следователно, напълно неясно, фрагментарно и необосновано остава възражението на ответника, че поведението на ищеца е препятствало и понастоящем препятства осигуряването на първата от предпоставките за възникване на сервитутните права на ответното дружество, съгласно чл.64 ал.1 т.1 ЗЕ – индивидуализация на процесните съоръжения, чрез местоположение и прилежащи сервитутни ивици в ПУП, с необходимите за това графични и текстови материали, респ. план - схеми. Съгласно чл.134 ал.1 т.2 вр. с ал.2 т.8 ЗУТ, влезлият в сила ПУП може да се изменя за обслужване нужди на експлоатационните дружества / ал.1 т.2 /, когато е одобрен без план – схема по чл.108 ал.2 от закона / ал.2 т.8 /, изречение първо от която разпоредба визира и план-схемите за електрификация на съответната територия, като неразделна част на ПУП. Разполагаеми единствено в държане на ищеца и отказвани да бъдат предоставени данни за съставянето на такава план - схема нито се твърдят, нито се установяват по делото. Следва да се има предвид, че изготвянето на съответен на законовите изисквания, вкл. и с оглед възникването на сервитутните права на ответника, ПУП е било задължително условие още към договаряне присъединяването на изгражданите обекти към електрическата мрежа, предходно на процесния договор за изкупуване на съоръженията. Съответно, преценката на ответника за сключването на първия е следвало да се основава и на съдържанието на съответния ПУП. Като не е упражнило предходно правата си в съответствие с Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи / отм. ДВ бр. 31 от 04.04.2014 г., но действаща към момента на сключване на съответния договор от страните/ , ответникът сам се е поставил в настоящото затруднено, относно уреждане възникването на сервитутните му права, положение.
Аналогичен е извода и по отношение на втората предпоставка – изплащане на еднократно обезщетение на собствениците на служещия имот – чл.64 ал.1 т.2 ЗЕ. По начало, размерът на обезщетението е обусловен от индивидуализацията на сервитутните права, респ. размера на сервитутните зони, поради което обективно е невъзможно да бъде определено преди изпълнението на предпоставката по чл.64 ал.1 т.1 ЗЕ. Със спорната клауза на чл.12 от договора за покупко–продажба на съоръженията за присъединяване от 29.12.2011 г. действително е договорено възмездяване на трети – лица – собственици на вещни права върху служещия имот - от ищеца, но последното е противопоставимо само във вътрешните отношения между страните по спора, не и спрямо титулярите на дължимото обезщетяване, а и ответникът не се е позовал на тази уговорка, изрично акцентирайки, че неоказаното от ищеца съдействие е единствено по отношение индивидуализацията на настоящите собственици на служещия имот или притежатели на ограничени вещни права върху същия, поради което дружеството е в неизвестност кому следва да плати дължимото обезщетение. Тези данни, обаче, са установими от имотния регистър към Агенция по вписванията / чл. 6 ал.2 ЗКИР/, който, както и кадастъра, са публични / чл.8 ал.1 изр. първо ЗКИР /.
Предвид гореизложеното, като краен извод, въззивното решение следва да бъде потвърдено. Уважаването на главния иск изключва произнасянето по евентуалния такъв, с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1945/29.07.2019 г. по т.д.№ 1191/2019 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му и допусната до касационно обжалване част.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: