Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 05.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 2311 //2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. К. срещу въззивно решение № 40 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 19 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е отменено частично първоинстанционното решение, с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.519.541 по КККР на [населено място] с административен адрес [улица], съобразно вариант втори на прието заключение по делото и вместо него е постановено друго, с което ползването на свободната дворна площ от поземления имот е разпределена по вариант четвърти по заключение на друго вещо лице, като са предоставени различни площи за ползване на ищците Х. Ховагемян и М. Ховагемян и на ответника Б. А. К., както и площ за общо ползване от страните по делото. Касационно обжалване е допуснато с определение № 411 /23.06.2015 г. по процесуалноправния въпрос: дали в производство, образувано по предявен иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на дворно място, застроено и със сграда на трети лица непритежаващи собственост върху идеална част от дворното място, е задължително да участват като страни, наред със съсобствениците на дворното място, и собствениците на построена в същото сграда, с оглед правата им по чл.64 ЗС да ползват частта от дворното място, необходима за ползване на сградата според предназначението й. Прието е, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос предвид въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари (на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота) и съгласно указанията по приложение на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г., точка 1, според които при съществуваща вероятност за недопустимост на въззивното решение съдът е длъжен да допусне до разглеждане подадената срещу същото касационна жалба, а преценката за допустимост ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Прието е, че по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с решение № 198 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1004 /2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и в определение № 574 от 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 469 /2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл..274,ал.3 ГПК, в които се приема, че в производството по чл.32,ал.2 ЗС следва да участват както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й. Прието е също, че задължително участие на собствениците на постройки при разпределение ползването на дворното място се приема и в решение № 471 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1240 /2008 г. на ВКС, I г.о., непредставляващо задължителна съдебна практика. Насрещните страни Х. С. Ховагемян и М. О. Ховагемян в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос Настоящият състав споделя разрешенията в посочените съдебно решение и определение на ВКС по изложените в тях съображения. По съдържанието на въззивното решение: В. съд е постановил решението си, както и първоинстанционният, без участието като страни по делото на А. К. и И. К., за които се твърди в исковата молба (на стр.2, абзац 5 – 2)), че са родители на ответника Б. К. и са собственици на масивна сграда за търговия в процесното дворно място. Това твърдение не се оспорва от ответника Б. К., която с отговора на исковата молба представя като доказателство по делото нотариален акт № 17,том ІІІ, рег. № 7241, дело № 1093 /2004 г. (л36), от който се установява правото на родителите и на собственост върху този магазин на основание учредено и реализирано право на строеж. По доводите в касационната жалба и по допустимостта на въззивното решение: При дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на съда намира за основателен довода на жалбоподателя Б. К. за недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари - на собствениците на южния магазин построен в процесното дворно място - нейните родители А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота (доводът е на стр.3 от жалбата). Поради същото е недопустимо и първоинстанционното решение. Съгласно правомощията на касационната инстанция, установени с разпоредбата на чл.293,ал.4 ГПК, недопустимото въззивното решение, както и недопустимото първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, а съгласно приетото с т.6 на ТР № 1 //2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по някои въпроси на въззивното производство, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд – Пловдивски районен съд за ново разглеждане с участието на задължителните необходими другари, като производството следва да започне с връчване на новоконституираните ответници на преписи от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да реализират правото си на защита. На основание чл.294,ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 40 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 19 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о. и първоинстанционно решение № 3861 от 21.10.2013 г., постановено по гр.д. № 271 /2013 г.. на Пловдивския районен съд, ХІV гр. с-в. Връща делото на за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд съгласно дадените по-горе указания с участието на А. К. и И. К.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2