7 Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 13 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 273/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по три протеста, подадени от прокурори при Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда № 359/06.11.2013 г., постановена по ВНОХД № 2929/2013 г. от Софийски градски съд. В протестите са отправени алтернативни искания за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия В. В. П. от Върховния касационен съд или за връщане на делото във въззивната инстанция, която от своя страна да върне същото на прокурора. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протестите по съображенията, изложени в тях. Подсъдимият В. В. П. и неговият процесуален представител пледират за неоснователност на протеста и правилност на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда от 15.03.2013 г., постановена по НОХД № 12795/2010 г. от Софийски районен съд, подсъдимият В. П. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 3 000 лева. По жалба на подсъдимия В. В. П. е постановен сега атакуваният съдебен акт, с който първоинстанционната присъда е отменена изцяло, а подсъдимият П. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. ІІ. Първоначално Върховният касационен съд е бил сезиран с протест, постъпил в Софийски градски съд на 12.11.2013 г., в който е заявено, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, след което е последвало буквалното й възпроизвеждане. В заключение е споменато, че първата инстанция правилно е приложила закона, но не така е постъпила втората инстанция. Липсват каквито и да са доводи, аргументиращи несъгласието на прокурора с постановения въззивен съдебен акт. Отправеното искане е да се отмени присъдата на въззивния съд и касационната инстанция, съобразно цитираните в протеста разпоредби на чл. 354, ал.3, т. 3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. На 19.11.2013 г. е постъпил втори протест, с който се претендира, че въззиният съд е нарушил закона, оправдавайки подсъдимия П., тъй като от събраните доказателства по делото по несъмнен начин е доказано, че той е осъществил състава на престъплението. Според аргументацията, отразена в този протест, с постановената присъда са приети фактически положения, които са в противоречие със събраните доказателства и това е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е изградил вътрешното си убеждение при съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства, неправилен анализ на доказателствата по делото относно авторството на престъплението. Заявено е допълване на аргументите след изготвяне на мотивите на новата присъда. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Постъпил е трети протест, очевидно в изпълнение на заявеното с втория протест допълване на доводи, макар изрично да не е отбелязано това. С този протест, освен вече посоченото в предходния, присъстват и конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Въззивният съд според прокурора е постановил съдебния си акт при отстраними съществени процесуални нарушения, които са налагали връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняването им, а не постановяване нова присъда. Допуснатите нарушения се изразяват в следното : първо, подсъдимият П. е привлечен в качеството на обвиняем за деяние по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 в разрез с чл. 2, ал.2 от НК; второ, според протокола за предявяване на материалите по делото на лицето Д. К. това процесуално действие е извършено на 30.09.2009 г., тоест преди извършване на процесуално-следствените действия по делото; трето, видно от протокола за разпит на обвиняем е, че същият е разпитан относно това „разбира ли обвинението от 08.09.2010 г., каквото не е налично по делото”. Подробният преглед на съдържанието на процесуалните документи, сезиращи Върховния касационен съд, не е самоцелно, а за да се откроят основанията и подкрепящите ги доводи, които от своя страна определят и рамките на касационната проверка. Като се изключи отправеното искане с първия протест (Върховният касационен съд да осъди оправдан подсъдим – недопустимо, с оглед правомощията му, визирани в чл. 354, ал. 1- 3 от НПК), по същество със същия и следващия го се оспорва процесуалната дейност на въззивния съд при установяване на релевантните факти. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд е приел изцяло фактологията, установена от първата инстанция, която не се е различавала от тази, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на установената фактическа обстановка втората инстанция обаче е направила различни изводи относно съставомерността на инкриминираното с обвинителния акт престъпление. Срещу тези изводи не присъстват нарочни доводи в протестите, което затруднява и настоящата инстанция да упражни правомощията си. Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд, отчитайки начина, по който е формулирано обвинението, е заключил, че на подсъдимия П. е вменена отговорност за бездействие, което не е престъпно, а изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК не е предприето от прокурора (виж, мотиви л. 21 и сл. от делото). Липсата на доводи срещу това крайно заключение на въззивния съд е обяснима. Не случайно възраженията, очертани в допълнението към протеста, са за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а отправеният упрек към въззивната инстанция е, че е постановила съдебен акт по съществото на делото, вместо да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК. Подробно посочените по-горе възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство са неоснователни. Първо, в протеста не е конкретизирано кой закон се явява по-благоприятен за подсъдимия, но очевидно се има предвид изменението на разпоредбата на чл. 227б, ал.2 от НК, прието със ЗИДНК, побл. в ДВ, бр. 26 от 2010 г. С това изменение на закона срокът, в който съответното лице следва да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, вече е тридесетдневен, а не петнадесетдневен, какъвто е бил при предишната редакция на разпоредбата. Застъпената в протеста теза, че делото е следвало да бъде върнато от въззивния съд в досъдебната фаза, за да се отстрани допуснато нарушение на чл. 2, ал.2 от НК, е неоснователна. Регламентираното в чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК основание за връщане на делото в досъдебната фаза е повече от ясно и не е необходимо подробното му разискване (виж и ТР № 2/2002 г.). В неговия обхват не попада нарушение на материалния закон, включително и на чл. 2 от НК. В конкретния случай, с обвинителния акт прокурорът изрично е посочил, че повдигнатото обвинение пред съда е за престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК в редакцията до изменението със ЗИДНК, побл. в ДВ, бр. 26 от 2010 г. – виж, диспозитивната част на обвинителния акт. Преценката за приложимия закон, съответно кой е „по- благоприятен” по смисъла на чл. 2, ал.2 от НК, е от кръга въпроси, които се обсъждат по реда на чл. 301 от НПК от съда. Ето защо да се търси процесуално нарушение в аспекта, който се поддържа с протеста - ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй като му е повдигнато обвинение „в разрез с принципа по чл. 2, ал.2 от НК”, налагащо връщане на делото в предходна процесуална фаза, е неубедително. Второ, наистина в протокола за предявяване на разследването на лицето Д. К. е вписана дата 30.09.2009 г., а досъдебното производство е образувано с постановление от 14.12.2009 г. Няма съмнение, че става дума за техническа грешка при отбелязване на годината, а не за извършване на това действие преди да е проведено разследването, както се твърди в протеста. Посоченото е достатъчно, за да се определи възражението като неоснователно, но по – същественото, което се пренебрегва от прокурора, е друго. В протеста не се изяснява качеството на цитираното лице. Видно от данните по делото същото е пълномощник на [фирма] (л. 126а), кредитор на управляваното от подсъдимия дружество. Процесуалният закон определя кое лице може да се счита за „ощетено юридическо лице”- претърпяло вреди от престъплението. Известно е също така, че престъплението по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпване на имуществени вреди. В този смисъл неясно защо е предприето предявяване на разследването на това лице, още повече, че по повод неизплатено задължение от дружеството, управлявано от подсъдимия, е воден граждански процес, приключил с влязло в сила решение. Иначе казано, претенцията за допуснато процесуално нарушение е несъстоятелна, не само защото е налице техническа грешка, но и поради това, че извършеното действие по предявяване на разследването на лице (негов представител), което няма качеството на „ощетено юридическо лице”, е било недопустимо. Трето, лишено от основание е и следващото възражение, че подсъдимият в разпита си като обвиняем „е разпитан относно това разбира ли обвинение от 08.09.2010 г, каквото не е налично по делото”. На л. 5 от досието на досъдебното производство присъства постановление за привличане на обвиняем, което носи дата 08.09.2010 г.. Същото е предявено на обвиняемия тогава П. на 28.09.2010 г. и веднага след това е проведен разпит – л. 7 от досъдебното производство От съдържанието на този разпит несъмнено личи, че обвиняемият е заявил запознаване с постановлението от 08.09.2010 г. (датата на съставяне на същото), както и че е запознат с текста на обвинението и разбира в какво е обвинен. Обобщено казано, липсват процесуални нарушения, водещи до отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото във втората инстанция, която да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК, какъвто всъщност е целеният резултат от оспорването на оправдателната въззивна присъда, и така евентуално да се осигури възможност да се изправят грешките, допуснати при формулиране на обвинителната теза. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 359/06.11.2013 г., постановена по ВНОХД № 2929/2013 г. от Софийски градски съд.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.