О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 09.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 2374/2021 г.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 2272/14.03.2022 г., подадена от адвокат В. П., процесуален представител на Д. Г. Й., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 86/17.02.2022 г. в частта за разноските и редуциране на адвокатския хонорар до минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от Н. П. П., подаден чрез адвокат Т.Я., в който се поддържа, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
Искането за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес, но е неоснователно по следните съображения:
С постановеното определение № 86/17.02.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260057/22.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 21/2021 г. на Окръжен съд - Шумен по подадената от Д. Г. Й. касационна жалба и жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. П. П. сторените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Предмет на касационната жалба е било въззивното решение, в частта му, с която е отменено частично решение № 260116/12.10.2020 г. по гр. д. № 2659/2019 г. на Районен съд - Шумен и е отхвърлен предявеният от Д. Г. Й. срещу Н. П. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на предоставената от ищцата на ответника парична сума по силата на сключен между страните договор за ремонт от 02.03.2016 г. за разликата над 3000 лева до 11 500 лева, като неоснователен.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно заявено, но е несъстоятелно. Преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат се съпоставя не само с минимално определения хонорар съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл. 9 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК /ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Настоящият състав намира, че присъденият с определението размер на адвокатския хонорар е обоснован с оглед извършените процесуални действия и конкретната фактическа и правна сложност по делото. При отчитане фактическата и правна сложност на делото следва да се вземе предвид сложността на самия правен спор по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, обременен с множество правнорелевантни факти и възражения на ответника, срещу който е предявен иска. Не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева. Защитната дейност на адвоката по изготвяне на отговора не е била ограничена само до основанията по допускането на касационното обжалване, а е била пълна по своя обхват. Отговорът на касационната жалба съдържа подробни и мотивирани доводи по съществото на спора.
Предвид изложеното, молбата следва бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. Й. с вх. № 2272/14.03.2022 г. за изменение на определение № 86/17.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2374/2021 г. на ВКС, ІV г. о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |