Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

? ? ? ? ? ? ?

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 34

 

София 01.04.2010 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА  

                                                                 ТОТКА КАЛЧЕВА

 

при секретаря Красимира Атанасова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска т. дело № 1181/2009 година.

 

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на М. А. Т. от гр. С., действаща лично и в качеството си на Е. ”Х” гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение с дата 21.01.2008 г. по гр. д. № 3191/2006 г. на Софийски градски съд, с което е осъдена да заплати на “О” Е. , с. Г. по предявени частични искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258 ЗЗД сумата 5 900 лв. за неизпълнение на външни стълбища и рампа към гаражи, и 4 500 лв. за неизпълнение на зидария, както и по частични искове с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД за сумата общо 100 лева, ведно със законната лихва върху главниците и разноските за съдебното производство в размер на 1238 лв.

Молителката чрез процесуалния си пълномощник поддържа, че не е била надлежно призована, както в качеството си на физическо лице, така и като търговец, нито й е било съобщено решението на съответния адрес. Твърди, че в резултат на неправилно приложение на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ и чл. 47, ал. 1 ГПК е нарушено правото й на участие и защита в процеса. По съображения, подробно изложени в молбата и поддържани в съдебно заседание от процесуалния пълномощник, се иска отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Ответникът по молбата “О” Е. , чрез процесуалния си пълномощник, взема становище в съдебно заседание за неоснователност на молбата и за присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия - първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя с оглед инвокираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:

С молба от 30.09.2009 г., депозирана по гр. д. № 3191/2006 г. на СГС М. Т. , лично и в качеството си на едноличен търговец е посочила, че е узнала случайно за образуваното и водено дело срещу нея и е поискала издаване препис от решението. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3191/2006 г. е подадена на 15.10.2009 г. и същата е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна по следните съображения:

В производството по делото пред Софийски градски съд ищецът “О” Е. е предявил частични искове, които съдът е квалифицирал правно по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 265 ЗЗД срещу ответниците М. А. Т., в качеството и на физическо лице, и като едноличен търговец с фирма Е. ”Х“ гр. С., с твърдение, че е налице солидарна отговорност спрямо ищцовото дружество. Като физическо лице М. Т. е била призована на посочения по исковата молба настоящ адрес в гр. С., ул.”П” № 19, а като едноличен търговец, по посочения в исковата молба адрес на управление в гр. С., ж. к.”С”, бл. 98, вх. Б, ет. 9, ап. 32.

На тези адреси са изпратени призовки за съдебното заседание на 06.02.2007 г., заедно с препис от исковата молба и доказателствата. Предвид отбелязването от длъжностното лице при връщането в цялост на призовката по отношение на едноличния търговец - “че фирмата е бивш наемател на адреса и го е напуснала преди три години и нов адрес не е известен, съгласно изявление на сем. Милеви”, с разпореждане на съда в съдебно заседание от 06.02.2007 г. е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, както за посоченото заседание, така и за следващото съдебно заседание на 06.11.2007 г., включително и по отношение на съобщението за решението. Що се отнася до призоваването на ответницата по иска, в качеството й на физическо лице, съдът е приел, че призовката е връчена при отказ на 22.01.2007 г., т. е. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК /отм./, като за следващото съдебно заседание е посочил, че са налице условията на чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./, а по отношение на съобщението за изготвеното решение е приложил чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ за физическото лице, видно от отбелязването върху разписката на л. 125 от делото.

Към момента на депозиране на исковата молба е било приложено на л. 7 от делото удостоверение от СГС по фирмено дело № 14512/1993 г. с дата 08.08.2006 г., от което е видно, че седалището и адреса на управление на едноличен търговец “Х” в гр. С. е ж. к ”С”, бл. 208, вх. ”В”, ет. 10, ап. 34. Този адрес на управление е останал същия както към разглеждането на делото, така и към момента на постановяване на съдебното решение, видно от приложеното към молбата за отмяна У. с дата 02.10.2009 г. на Софийски градски съд, фирмено отделение.

Софийски градски съд , вместо да призове търговеца на адреса на управление, посочен в приложеното към исковата молба съдебно удостоверение, съгласно чл. 51, ал. 4 предл. първо ГПК /отм./, във вр. с чл.12, ал. 2 ТЗ, е изпратил съобщение до търговеца на адреса, упоменат в исковата молба, който адрес е бил сгрешен, тъй като не е съответствал на вписания адрес на управление в търговския регистър.

По отношение на призоваването на Т. в качеството й на физическо лице по настоящия й адрес не съществува законово ограничение, предвид възможността за призоваване както на постоянния адрес, така и по настоящия адрес на физическото лице. Вярно е, че от представеното копие на личната карта на молителката се установява, че към 13.05.2002 г. нейният постоянен адрес е в гр. С., ж. к. “С”, бл. 208, вх. „В”, ет. 10, ап. 34, а в удостоверенията за регистрация на търговеца, като адрес на представляващия едноличния търговец е упоменато, че той е в гр. С., ж. к. ”С“, бл. 98, вх “Б”, ет. 9, ап. 32, а по исковата молба е посочен като настоящ адрес този в гр. С., ул. ”. № 19 и единствено на този адрес е изпратено съобщение до физическото лице.

След като в чл. 93 и чл. 94 от Закон за гражданската регистрация /приложим и към конкретния казус/, е допустимо физическото лице да заяви както постоянен, така и настоящ адрес, при положение, че при отмяната по реда чл. 303 и сл. ГПК, в конкретния случай се преценяват процесуалните норми по ГПК /отм./, по който е правораздавал първоинстанционният съд, то не са били налице законови пречки за уведомяване на физическото лице и по настоящия адрес, посочен в исковата молба. Призовката на л. 93 обаче не е надлежно оформена, съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като не е отбелязано лицето, отказало да приеме призовката. Оформянето във вида, в който е направено, не съответства на изискванията на процесуалния закон, тъй като бележката, че е налице отказ е непълна, понеже не е посочено кое е лицето отказало да получи призовката - дали това е призованият, или някой от домашните му лица, или друго лице. По общо правило призовката се връчва лично на призоваваното лице. Законът допуска тя да се връчи и на други лица, като призоваването се счита въпреки това за валидно, но тези лица следва да бъдат изрично посочени, с оглед проверка за включването им в обхвата на т. н. “домашни лица” и за тяхната дееспособност. Вярно е, че в нея се съдържа упоменаване на имената на свидетеля на отказа, и е налице подпис на връчител, т. е. налице е удостоверяване на призоваването от длъжностното лице - връчител. Но при въведени твърдения за това, че на този адрес е живял наследодателят на молителката, че сградата е многоетажна, че при изписване на адреса не е посочен етаж и номер на апартамента, и при отсъствие на отбелязване на отказа, съществува несигурност за това, че процедурата по уведомяване съответства изцяло на процесуалните изисквания по чл. 47, ал. 1 ГПК /отм./.

Освен това, първоинстанционният съд по отношение на уведомяването на физическото лице за изготвяне и изпращане на съобщението за решението е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приложил чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ по отношение това уведомление, свързано с физическо лице /л. 125/. Неспазването на всяко от изискванията, предписани от закона за съответния начин на призоваване, води до неговата недействителност, то не се счита за настъпило. Тези изброени процесуални нарушения, допуснати при връчване на призовката и съобщението, както за физическото лице, така и за едноличния търговец, са довели и до резултат, при който обективно е била преградена процесуалната възможност за молителката да участва в съдебното производство и да организира защитата си, както и да упражни евентуално правото си на въззивна жалба.

Предвид изложеното, налице е основание за отмяна на решението по реда на чл.303, ал.1 т.5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия по събиране на доказателствата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,

 

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски градски съд с дата 21.01.2008 г., постановено по гр. д. № 3191/2006 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: