Р Е Ш Е Н И Е № 123 [населено място] , 29.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември , през две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛА ХИТРОВ РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1025 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 898 / 04.06.2012 год. по т.д.№ 3062 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав , с което е потвърдено решение № 50 / 21.06.2011 год. на Благоевградски окръжен съд по т.д. № 373 / 2009 год. . Със същото са уважени предявените от ДФ „ З. „ против касатора искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК , като е признато за установено вземане на Фонда към [фирма] , в размер на 207 549,77 лв. , на основание договор за предоставяне на финансова помощ по С. № 627 / 07.08.2003 год. , както и в размер на 14 412,49 лв. – обезщетение за забава , съизмеримо с мораторната лихва върху присъдената главница , за периода 11.09.2008 год. – 24.02.2009 год. , ведно със законната лихва върху главницата , от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане . Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост . Ответната страна - ДФ „ З. „ – не е депозирала отговор на касационната жалба , а само становище по заявеното с молба вх. № 1574 / 14.02.2013 год. и предходна вх.№ 11 192 / 19.11.2012 год. от [фирма] обстоятелство , че с определение от 10.09.2009 год. по гр.д.№ 12103 / 2009 год. на 76 състав на СРС , на основание чл.415 ал.2 ГПК ,е обезсилена заповедта за изпълнение , вземанията по която са предмет на производството по чл.422 ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист .Ответната страна оспорва обстоятелството, че това определение е влязло в сила / становище вх.№ 919 / 29.01.2013 год. / . С определение № 326 / 05.04.2013 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение , предвид потвърдения , с изискването и прилагането на заповедното производство – гр.д.№ 12 103/ 2009 год. на СРС, 76 състав , факт , че определение от 10.09.2009 год. по гр.д.№ 12103 / 2009 год. на 76 състав на СРС , с което е обезсилена заповедта за изпълнение на вземането, чието установяване е предмет на иска по чл. 422 ГПК , е влязло в сила, с потвърждаването му с определение от 14.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 2803 / 2012 год. на СГС , недопуснато до касационно обжалване, с определение № 1014 / 08.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 834 / 2012 година на ВКС , ІІ т.о.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери допустимостта на обжалваното решение , съобразно правомощията си по чл.290 и чл. 293 ал.4 вр. с чл.270 ал.3 ГПК, приема следното : Производството е образувано по искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК от ДФ „ З. „ срещу [фирма] , като в исковата молба ищецът е поддържал две основания за възникване правото му да претендира възстановяване предоставената на ответника финансова помощ : 1 / неизпълнение от ответника задължението за ползване придобитите въз основа одобрената инвестиция активи , по начина описан в бизнес плана , за срок от 5 години след предоставянето й , съгласно чл. 4.17 вр. с чл. 4.3 от сключения договор и 2 / на основание чл.8.1 от договора - предвид представяне на документи с невярно съдържание при кандидатстване за помощта . Въззивният съд , по жалба на ответника , е потвърдил правният резултат, постановен с първоинстанционното решение, като е приел за доказани и двете заявени от ищеца основания за претендиране връщане на предоставената финансова помощ . След постановяване на въззивното решение, определението за обезсилване заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист , предвид непредставени от ищеца доказателства за предявяването на исковата молба по настоящото производство , в срока по чл. 415 ал.1 ГПК , е влязло в сила . С това се явява последващо отпаднала абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.422 ГПК , за която съдът следи служебно и без необходимост от изрично касационно обжалване на това основание - правния интерес от воденето на установителен, вместо осъдителен иск за събиране на вземането, за което липсва изпълнителен титул , стабилизиране изпълнителната сила на който / заповедта / е целта на производството по чл. 422 ГПК. Фазата на същото изключва допустимо изменение на иска от установителен в осъдителен / чл. 214 ГПК / . В същия смисъл мотиви в реш. 246 / 11.01.2013 год. по т.д.№ 1278 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС , препращащо към определение по ч.т.д.№ 83 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК . Следователно, постановеното въззивно решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на исковете, следва да се обезсили, с прекратяване на производството като недопустимо . С оглед изхода на делото следва да се присъдят претендираните от касатора разноски за въззивна и касационна инстанции, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК, формирани от сумите : 450 лв. депозити за експертизи и 5 000 лева - адвокатско възнаграждение - за въззивна инстанция и 2 129,63 лв. държавна такса и 4 000 лв. адвокатско възнаграждение - за касационна инстанция . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 898 / 04.06.2012 год. по т.д.№ 3062 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявените от ДФ „ З. „ против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ДФ „ З. „ , на основание чл. 78 ал.4 вр. с чл.81 ГПК да заплати на [фирма] понесени във въззивна инстанция разноски , в размер на 5 450 лева и понесени в касационна инстанция такива , в размер на 6 129,63 лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :