Р Е Ш Е Н И Е     № 284     София, 11 юни 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ     при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 190/2010 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Н. С. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 58 от 27.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 219/09 г. от Окръжен съд -Силистра, с което е потвърдена осъдителната присъда № 473/ 03.07.2009 г. по НОХД № 460/09 г. на Районен съд – Силистра. В искането за възобновяване, подадено от осъдения Г. , се твърди, че по време на досъдебното производство “..никъде не е упоменато използването на техническо средство..”, като макар да е признал фактите, такова не е използвано, което от своя страна изисква правна квалификация на деянието по чл. 196, ал.1, т. 1 от НК, а не по чл. 196, ал.1, т. 2 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият Г. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК. Гражданският ищец Р. В. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда осъденият Н. С. Г. е бил признат за виновен в това, че на 19.11.2008 г., при условията на опасен рецидив и в съучастие с О. Б. М. , чрез използване на техническо средство - ключ, е отнел чужди движими вещи, всичко на обща стойност 405 лева от владението на Р. С. В., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Подсъдимите Г. и М. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Р. В. сумата от 305 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. ІІ. Искането за възобновяване е направено в законния срок и от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред пръвата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, постановил определение по чл. 372, ал. 4 от НПК за съкратено съдебно следствие и постановил осъдителната присъда, с която е определил и наказание при условията на чл. 55 от НК. Основният довод на осъдения Н. в подкрепа на твърдението за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е, че данните по делото в досъдебното производство не са позволявали да се направи извод кражбата да е извършена с техническо средство. Правилно предходните инстанции не са намерили основание да приемат, че следва да отпадне от обвинението квалифициращото обстоятелство – използване на техническо средство. Неговото използване е било предмет на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, а и е съобразено с виждането на съдебната практика по този въпрос - “техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се оказали годни за отключването на помещението” (ППВС № 6/71 г., р. ІІ, т. 11). Твърденията, че в хода на досъдебното производство не е упоменато, че кражбата е извършена с техническо средство, са напълно голословни, защото така е повдигнато обвинението – виж постановление за привличане на обвиняем – л. 33 от досието на досъдебното производство. От друга страна, доказателствата по делото (показания на свидетелката Р), установяват фактът, че вратата на помещението, от където са отнети вещите, е била заключена. Ето защо отправеното искане за преквалификация на кражбата при условията на чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК е неоснователно. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 58 от 27.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 219/09 г. от Окръжен съд -Силистра, с което е потвърдена осъдителната присъда № 473/ 03.07.2009 г. по НОХД № 460/09 г. на Районен съд – Силистра.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.