Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 08.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …двадесет и девети май …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря …НАТАЛИЯ ТАКЕВА...и на прокурора …ЯВОР ГЕБОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 199 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Л. К.- П. срещу решение № 1/ 31.01.2020 г. по внохд № 68/19 г. на Военно-апелативния съд. Релевирани са касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК и се отправят алтернативни искания- за преквалификация на деянието като по-леко наказуемо престъпление и прекратяване на производството поради изтекла давност или за определяне на наказанието при основанието по чл. 55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 38/26.09.2019 г. по нохд № 36/2019 г. Софийският военен съд признал подсъдимата Е. К.- П. за виновна в това, че на 12.10.2011 г. съзнателно се ползвала от неистински официален документ- диплома за завършено висше образование, като за самото съставяне на документа не може да й се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308 ал.2 и чл. 54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С атакуваното решение Военно- апелативният съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието на една година лишаване от свобода. Върховният касационен съд не споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон. При установените по делото факти, които не се оспорват от жалбоподателката, Военно-апелативният съд законосъобразно е приел, че деянието покрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308 ал.2 от НК. Доводите в жалбата на подсъдимата, че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, са идентични с развитите и във въззивната жалба. Те са обсъдени с нужното внимание от Военно-апелативния съд и са отхвърлени с убедителни съображения. Безспорно е, че през 2008 г. подс. П. представила в отдел „Личен състав“ на военното формирование, в което работи неистинска диплома за завършено висше образование в СУ „Климент Охридски“- специалност „психология“, бакалавърска степен, като същата била приложена към личното й кадрово досие. На 12.10.2011 г. подала молба за обучение по магистърска програма, към която приложила като част от изискуемите документи инкриминираната диплома. Завършила обучението по програмата и получила диплом от Международното висше бизнес училище като магистър по бизнес администрация. Съвкупната преценка на посочените факти не води до извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Защитените от закона обществени отношения по документооборота и правната сигурност на документирането са значително засегнати, тъй като въз основа на използвания неистински документ подсъдимата е получила възможност и е придобила висока образователна степен, без да притежава висше образование и нужната квалификация. Фактът, че за заеманата от П. длъжност във военното формирование не се изисква висше образование не снижава обществената опасност на извършеното и не го прави по-малко морално укоримо. Върховният касационен съд не намира основания за преквалификация на деянието по чл. 316, вр. 308 ал.4 от НК. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Военно-апелативният съд е анализирал обстоятелствата, относими към индивидуализиране на наказанието и правилно е преценил наличието само на такива, смекчаващи отговорността на жалбоподателката. Чистото съдебно минало на подс. П., процесуалното й поведение, дадените обяснения по обвинението и изразеното искрено съжаление за стореното, отличните й характеристични данни и факта, че не се е възползвала в професионален план от неправомерно придобитите документи за висока степен на образование разкриват ниската степен на обществената й опасност. Върховният касационен съд счита, че решаващата съдебна инстанция е пренебрегнала още едно обстоятелство, което има съществено значение за определяне на обема наказателна принуда, която е необходима за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата. Това обстоятелство е дългият период от време, изтекъл от извършване на деянието. За постигане на целите на специалната и генерална превенции е необходимо наказанието да е съобразено не само с обстоятелствата по чл. 54 от НК, но и наказателната отговорност за престъплението да бъде реализирана своевременно, в кратки срокове след извършването му. Като съобрази, че от извършване на деянието са изминали близо девет години, касационният състав стигна до извод, че са налице многобройни, смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства, поради което наказанието следва да бъде определено при основанието по чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК. Прие, че на подсъдимата П. следва да бъде наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца, с приложение на задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 1/ 31.01.2020 г. по внохд № 68/ 2019 г. на Военно-апелативния съд, като на основание чл. 55 ал.1 т.2 от НК налага на подсъдимата Е. Л. К.- П. наказание „пробация“ с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, и двете за срок от шест месеца. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: