Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 09 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 921 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв. Н. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Х. Р., против въззивно решение № 95/07.06.2017 г., постановено по внохд № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са посочени касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Според служебния защитник въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Адв.Р. счита, че при оценката на доказателствения материал съдът неправилно е дал вяра на показанията на трима от свидетелите, а е отказал да кредитира заявеното от свидетеля Г., т.е. допуснати са съществени процесуални нарушения при формирането на фактическите изводи относно авторството на деянието, които са довели до неправилното осъждане на Р.. Отправена е претенция да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или алтернативно да се измени атакуваният съдебен акт, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъдат уважени по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 24/01.02.2017 г. по нохд № 526/2016 г. на Окръжен съд - Бургас подсъдимият Д. Х. Р. е признат за виновен в това, че на 05.10.2015 г. в [населено място] умишлено е умъртвил Н. Н. С., нанасяйки й тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в остър травматичен субдурален кръвоизлив и мозъчна контузия, поради което и на основание чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му наказание, считано от 05.10.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Х. Д. С. и И. Н. А., съответно син и дъщеря на пострадалата, сумата от по 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г. до окончателното им заплащане, както и по 8 000 лв. разноски по производството - за адвокатско възнаграждение. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2 140, 21 лв. и 5 600 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника им адв. П. М. и на служебния защитник на подсъдимия е образувано внохд № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка е изменена присъдата единствено относно определеното пенитенциарно заведение, като е отменена в тази й част, а в останалата е потвърдена и Р. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци сумата от по 2 000 лв. разноски по производството - адвокатски хонорар. При формиране на фактическите изводи относно авторството на инкриминираното деяние предходните инстанции не са допуснали твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Бургаският апелативен не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него и отразена в решението интерпретация на доказателствения материал е според действителното му съдържание. Обстоятелството, че съдът не е дал вяра на показанията на приятеля на подсъдимия - свидетеля О. Г. /С./, тъй като е преценил, че те са изолирани, а от там и недостоверни, не опорочава доказателствената му дейност. При установената им вътрешна противоречивост и несъответствие с останалите гласни доказателства касационният съд споделя изложените в тази насока аргументи и причините за тази оценка. Не могат да бъдат споделени и подозренията на защитата относно евентуалната предубеденост и заинтересованост от изхода на делото на полицейските служители Ж. и Ч., както и на служителя на бензиностанцията - св. Д., който пръв е разговарял с подсъдимия и се е обърнал за съдействие от органите на МВР. Тримата пресъздават единствено споделеното им от Р., който действително към инкриминирания момент – за времето от 02,30 до 03,30 ч. на 05.10.2015 г. е бил в явно нетрезво състояние, с концентрация на алкохол 3,07 - 2,92 на хиляда. Видно от заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, въпреки че 52 годишният мъж е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – тежка степен, той е имал запазен спомен за преживяното, като не е загубил способността си да подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост. Двамата служители на МВР са се озовали на местопрестъплението и са запазили същото до пристигането на оперативно следствената група, т.е. те не са извършили действия по разследването, поради което за тях не действа забраната в чл.118 ал.2 от НПК да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели. Следва да се посочи, че показанията и на тримата от самото начало са последователни, логични и обективни. В различните фази на наказателния процес нито един от тях не е променил същината на заявеното от него, не е пропуснал да съобщи някои обстоятелства, нито е добавил нови такива. Преценени сами по себе си показанията им не дават основания да се приеме, че са недостоверни или че възпроизвеждат факти, които те не са възприели. Съобщеното от свидетелите се потвърждава и по експертен път, включително и от намерения ДНК профил от кръвта на пострадалата по дясната обувка и шортите на подсъдимия, както и от наличието на клетъчен материал от Р. под ноктите на дясната ръка на С.. Същевременно с това от материалите по делото, не се установяват каквито и да било факти и обстоятелства, които да указват, че свидетелите са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото, още повече, че до този момент те не са познавали подсъдимия и са го видели за първи път въпросната вечер. По изложените съображения касационната инстанция намира, че както въззивния, така и първоинстанционния състав, не са имали причини да не кредитират показанията на тези свидетели, а направените възражения от защита са напълно неоснователни. На следващо място не се установяват и твърдените в жалбата противоречия между назначената по делото СМЕ, установяваща механизма на причинените телесни увреждания на пострадалата, довели до смъртта на С. и липсата на драскотини и наранявания по юмруците на подсъдимия. С оглед естеството на касационното производство следва да се посочи, че експертните заключения са приети от първоинстанционния съд в съдебно заседание и след разясненията на в.л. д-р М., че в случая не е задължително да останат следи по юмруците извършителя, същото е било прието от всички страни по делото без допълнителни въпроси и възражения. В случая не се установяват противоречия или несъответствия между приложената медицинска документация, съдебномедицински експертизи и изслушаните разяснения, които очертават безспорната обезпеченост на обвинителната теза досежно инкриминираното деяние и неговото авторство. В жалбата, въпреки че се претендира наличието на явна несправедливост на наложеното наказание не са изложени каквито и да било доводи в подкрепа на визираното касационно основание. Законосъобразно с оглед степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, отчитането на алкохолното опиянение на подсъдимия и обществено неприемливия начин на живот, воден от него, повода за възникналия конфликт, проявената физическа агресия и чистото му съдебно минало /след реабилитация/ предходните инстанции справедливо са му определили наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Така наложеното наказание се явява в съответствие с целите, предписани в чл.36 от НК, поради което не се налага неговото изменение в желаната от подсъдимия и защитника му насока. Законосъобразно при наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД и в съответствие с критериите по 52 вр.с чл.51 от ЗЗД справедливо на сина и дъщерята на пострадалата е присъдено обезщетение в размер на по 70 000 лв. за всеки един от гражданските ищци. На частните обвинители и граждански ищци следва да бъдат присъдени и направените за касационното производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от по петстотин лева на упълномощения от тях повереник. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 95/07.06.2017 г., постановено по внохд № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. ОСЪЖДА подсъдимия Д. Х. Р. да заплати на частните обвинители и граждански ищци Х. Д. С. и И. Н. А. сумата от по 500 /петстотин/ лв. разноски по производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: