Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 19.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1725 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. С. Д. от [населено място] против въззивното решение от 28.11.2012 год. по гр. д. № 671/2012 год. на Сливенския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 3.08.2012 год. по гр. д. № 400/2005 год. на Сливенския районен съд в частта му, с която Е. Р. М. е осъдена да заплати на касатора сумата 8 034 лв., представляваща стойността на подобренията в имота, с които е увеличена стойността му съобразно дела на Р. Д. в съсобствеността в размер на ½ ид. ч., като недопустимо и е прекратено производството по делото в тази му част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради несъобразяване от съда на влиянието на общото състояние на имота, включващ подобренията в него, върху стойността на построените сгради, предмет на делбата. Иска отмяната му и вместо това искът му бъде уважен, като претендира и присъждане на направените разноски. Ответницата Е. Р. М. не е взела становище по касационната жалба. С определение № 126 от 20.03.2013 год. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на претенцията за подобрения в дворното място, в което са построени сградите, предмет на делба между страните. Прието е, че произнасянето по този въпрос в смисъл на недопустимост на тази претенция във фазата по извършване на делбата с оглед липсата на съсобственост върху дворното място, е в противоречие с приетото в представеното от касатора решение № 74 по гр. д. № 660/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., съгласно което заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените фактически обстоятелства. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение в частта му по претенцията на касатора за подобрения и прекрати производството по тях, въззивният съд приел, че с влязлото в сила решение в първата фаза на делбата е допусната такава само относно построените в дворното място сгради. Поради това и искането по сметки е ограничено до подобренията в допуснатите до делба сгради, но не и такива в дворното място, което не е предмет на делба, а и липсват доказателства същите да са увеличили стойността на делбените сгради в имота. Затова и въззивният съд приел, че претенцията за подобрения в дворното място не е следвало да се приема за разглеждане във втората фаза на делбата, тъй като е предмет на защита по друг ред. По поставения в изложението релевантен за горния извод на въззивния съд въпрос, настоящият състав намира следното: както е посочено в приложеното решение № 74 от 21.02.2012 год. по гр. д. № 660/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., представляващо задължителна съдебна практика като постановено по реда на чл. 290 ГПК, заявените по реда на чл. 346 ГПК искания за сметки между съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Това разбиране за необходимостта от правилна квалификация на заявените претенции по сметки между съделителите и разглеждането им в делбеното производство във втората му фаза се споделя от настоящият състав. В случая въззивният съд не е процедирал по този начин, тъй като е приел, че претенцията за подобрения в дворното място не е допустима за разглеждане в делбеното производство, поради липса на съсобственост между страните по отношение на него, както и липса на доказателства същите да са увеличили стойността на предмета на делбата – построените в това дворно място сгради. Действително, допуснати до делба между страните са построените в дворното място сгради, като факта на индивидуална собственост върху дворното място на един от съделителите не изключва ползването му с оглед построените по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност сгради, като суперфициарна собственост, както и подобряването му от един от тях. Отношенията между съсобствениците по повод съсобствените им сгради имплицитно включват и тези по повод дворното място, върху което са построени, поради което и обстоятелството на допускане на делбата само на сградите, заедно с право на строеж върху мястото, не ограничава исканията по сметки до подобрения само в последните. Затова и претенцията на касатора за подобрения, извършени от него в дворното място, в което са построени делбените сгради, е допустима за разглеждане в делбеното производство, тъй като тези отношения са във връзка и по повод ползването на съсобствените сгради, построени в него и съдът е дължал произнасяне по нея, при съобразяване в какво качество са извършени същите от ищеца с оглед правната квалификация на иска, като изхожда от доводите на страните и данните по делото. Като приел, че претенцията по сметки за извършени подобрения в дворното място, в което са построени сградите, по отношение на които е прекратена съсобствеността между страните, е недопустима и поради това е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част, прекратявайки производството по нея, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК с оглед необходимостта от извършване на процесуални действия по разглеждане и решаване по същество на спора между страните, въз основа преценката на събраните доказателства. При новото разглеждане на делото и с оглед изхода му съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 289 от 28.11.2012 год. по гр. д. № 671/2012 год. на Сливенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.