1 Р Е Ш Е Н И Е № 339 София, 01 септември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети юни ..………………........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. .................................... ВНОХД № .. 326 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитата на подсъдимия М. Д.. Атакува се решение № 52 от 26.03.10 год. по ВНОХД № 16/10 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 208 от 30.11.09 год. по НОХД № 492/08 год. на Хасковския окръжен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК, но се излагат доводи преди всичко за необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се прави искане за отмяна на решението и оправдаването на Д.. Защитникът поддържа жалбата пред касационната инстанция. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочните основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. е признат за виновен в нова, че на 13.09.07 год. в с. Л., Х. област, по ул. Ю. Г.”, при управление на МПС – трактор марка ЮМЗ, рег. № Х 1429 ЕТ, с прикачено към него товарно ремарке, рег. № Х 01608, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 70, ал.1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на К. Г., като избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал.3, пр.6, б. „б”, пр.1, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. Осъден е да заплати на З. К. – майка на починалия, сумата от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Искът е отхвърлен в останалата му част до сумата от 180 000.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. В по-голямата си част доводите на защитата са за необоснованост, основание, което е изоставено от законодателя като касационно, пречупена през призмата на нарушения на чл. 13, 14 и 107, ал.5 НПК. Оспорва се преди всичко авторството на деянието. В тази насока окръжният и апелативният съдилища са взели всички мерки, за да разкрият обективната истина по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. Подложили са на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изградили са мотивите си по отношение на авторството на плоскостта на оценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доказателствената им годност. Посочили са противоречията в доказателствените материали, като изрично са изложили съображенията си кои са приели и защо са отхвърлили други. Специално за авторството на деянието, осветеността в района на местопроизшествието, точния час на катастрофата и нейния механизъм, апелативният съд е отделил пет страници от мотивите си /л. 8-12/. Изчерпателно е отговорил на всички възражения на защитата, като в тях не се съдържат никакви предположения по отношение на извършителя, осветеността и часа на деянието, приемайки, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието и подсъдимият е управлявал трактора без включени светлини. Няма съмнение и в механизма на произшествието, като изводите на вещите лица не се основават на предположения и предполагаем механизъм. Следва да се отбележи, че въззивният съд законосъобразно е оставил без уважение искането за назначаване на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и събирането на допълнителни доказателства. Приел е, че всички обстоятелства, за изясняването, на които се искат, са били изяснени при първоинстанционното разглеждане на делото. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Тъмната част от денонощието, в която е станала катастрофата, липсата на улично осветление в районна на произшествието и неизползването на светлините на превозното средство, категорично водят до извода за нарушение на чл. 70, ал.1 ЗДвП. Това нарушение е в пряка причинна връзка с ПТП, от което е настъпила смъртта на пострадалия Георгиев. Настоящата инстанция се солидаризира със становището на апелативния съд, че първоинстанционният е „подходил достатъчно снизходително към стореното от подсъдимия”, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за което не са били налице съответните предпоставки. Липсата на съответен протест е възпрепятствала въззивната инстанция да коригира присъдата, съобразно целите на наказанието по чл. 36 НК. Конкретни доводи, опровергаващи посоченото, не се съдържат в касационната жалба. Справедливо е отсъдено и присъденото на Р. К. обезщетение в размер на 40 000.00 лв. за претърпените от нея морални вреди вследствие на смъртта на сина й. В тази насока съдилищата по фактите са отчели както факта, че К. е бил безработен, така и съвместния живот на майка и син и взаимните грижи помежду им. Липсва основание отсъденият размер на обезщетението да бъде намален. При горните съображения жалбата от името на подсъдимия се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 26.03.10 год. по № ВНОХД № 16/10 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: .............................................. ЧЛЕНОВЕ: 1..................................... 2. ..............................................