Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 04.11.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № …660… по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. Й. И., подадено чрез защитника му адв. Г., за възобновяване на нчд № 22196/2016 г. по описа на Софийския районен съд. Сочат се основанията по чл. 423 ал.1 от НПК и чл. 422 ал.1 т.6 от НПК, като се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на производството и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: Искателят С. И. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер. Първите две осъждания са по нохд № 9105/14 г. на СРС и по нохд № 6223/14 г. на СРС, като с определение по нохд № 6223/14 г., влязло в сила на 02.07.2014 г. е извършено групиране на наказанията. Определено е общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Осъденият е участвал лично в двете наказателни производства. Третото осъждане е по нохд № 8896/15 г. на СРС, в което И. също е участвал лично. Наложено му е наказание „пробация“ за срок от три години за извършено престъпление по чл. 197 т.1, вр. чл. 194 ал.1 от НК. Поради неизпълнение на определените пробационни мерки, с определение по нчд № 2896/16 г. на СГС неизтърпяната част от наказанието „пробация“ е заменено с лишаване от свобода за срок от 9 месеца и 3 дни. Производството е протекло в отсъствие на осъдения И.. С определението от 23.10.2017 г. по нчд № 22196/16 г., чието възобновяване се иска, Софийският районен съд, на основание чл. 68 ал.1 от НК е приел в изпълнение общото наказание от една година лишаване от свобода, наложено с определението по нохд № 6223/14 г. Постановил е то да се изтърпи изцяло и отделно от замененото наказание от 9 месеца и 3 дни. Определението е влязло в сила на 08.11.2017 г. и осъденият не е участвал лично в производството. След влизане в сила на определението, на 21.11.2017 г. Софийската районна прокуратура е издала Европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказанията лишаване от свобода, наложени по нчд № 2896/16 г./9 месеца и 3 дни/ и по нчд № 22196/16 г. /една година/. Осъденият е задържан във Франция и с решение на апелативния съд в гр. Тулуза е допусната екстрадицията му. Предаден е на българските власти на 16.11.2018 г. и е приведен в СЦЗ. При тези данни Върховният касационен съд намери искането за процесуално допустимо. То е депозирано чрез първоинстанционния съд на 03.05.2019 г.- в шестмесечния срок, визиран в нормата на чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Преди всичко касационният състав счита, че искането е неясно, тъй като се претендира възобновяване на нчд № 22196/16 г. и отмяна на определението, с което, според адв. Г. „е определено едно общо наказание на осъдения И.“. Както вече бе посочено, това определение не е по групиране на наказания, а с него на осн. чл. 68 ал.1 от НК е ПРИВЕДЕНО в изпълнение общото наказание от една година лишаване от свобода, определено по нохд № 6223/14 г. Не е налице основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на производството. Производството по нчд № 22196/16 г. на СРС е по чл. 306 ал.1 т.3 от НПК и с постановеното определение е активирано отложеното по реда на чл. 66 от НК общо наказание от една година лишаване от свобода. Законовото основание за привеждане в изпълнение на това наказание е фактът, че в изпитателния срок осъденият И. е извършил друго умилено престъпление от общ характер, за което му е било наложено наказание „пробация“, в последствие заменено с лишаване от свобода поради неизпълнение на пробационните мерки по неуважителни причини, видно от приложения протокол по нчд № 2896/16 г. на СГС. Производствата по двете дела- по нчд № 2896/16 г. на СГС и по нчд № 22196/16 г. на СРС са неразривно свързани, тъй като второто от тях е законова последица от първото. Осъденият И. не е участвал лично и по двете дела, защото не е намерен на адреса по местоживеене, в арестите и в затворите на страната. Установено е, че от 18.04.2016 г. е преустановил да изпълнява пробационните мерки, напуснал е България на 19.04.2016 г. и е пребивавал в гр. Тулуза, Франция, на неизвестен адрес. Настоящото производство е инициирано по искане за възобновяване на делото по активиране на условното наказание, но за правилното му решаване не може да се игнорира и производството по замяната на наказанието „пробация“. Като се ръководи от изложеното дотук касационният състав прие, че искането за възобновяване поради неучастие на осъдения в него е неоснователно. За да са налице предпоставките на чл. 423 ал.1 от НПК е необходимо да се установи, че осъденият не е знаел за производството и това незнание не се дължи на процесуалното му поведение. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че И. без основателна причина е напуснал страната преди изтърпяването на наказанието „пробация“ и се е укрил. Той е имал познание за последиците от недобросъвестното си поведение и за законовата възможност то да бъде заменено с наказание лишаване от свобода, която е била реализирана по нчд № 2896/16 г. С укриването си осъденият И. сам се е лишил от правото на лично участие както в производството по замяна на наказанието „пробация“, така и в производството по чл. 306 ал.1 т.3 НПК, вр. чл. 68 ал.1 от НК, което е негова законова последица. Неучастието му в нчд № 22196/16 г. на СРС се дължи на неговия личен процесуален избор, поради което не може да претендира отмяна на постановения съдебен акт. Върховният касационен съд намира липса и на основанието по чл. 422 ал.1 т.6 от НПК за възобновяване на производството. От съдържанието на издадената по отношение на И. ЕЗА, както и от решението на френския съд, допуснал екстрадицията не може да се изведе заключение, че българските власти са дали гаранции за повторно разглеждане на делото. На л.5 от ЕЗА е посочена възможността, която българският процесуален закон предоставя на осъдения да поиска възобновяване на делото за престъплението, за което е допусната екстрадиция. В случая, екстрадиция е допусната с оглед изпълнение на наложени наказания относно престъпления, за които искателят е осъден в наказателни производства, в които е участвал лично. Водим от тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Й. И. за възобновяване на производството по нчд № 22196/2016 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: