1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 50140 гр. София, 09.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 549 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Й., чрез процесуален представител, против Решение № 260142 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 59/21г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 260010 от 13.10.2020г. на Окръжен съд- Шумен по т.д. № 11/2019г., за разликата над 45 000 лв. до 85 000 лв., по предявен от касаторката Й. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова- ност. Излагат се доводи за несъобразяване от състава на апелативния съд в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от касаторката болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на цялостна преценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разликата над 45 000 лв. до пълния претендиран размер от 85 000 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане. В писмен отговор ЗД “Бул Инс“ АД оспорва наличието на предпо- ставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. С Определение № 391 от 24.06.2022г. по настоящото т.д. № 549/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение досежно размера на обезщетението със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - Варна е приел за безспорно, че в резултат на настъпило на 05.09.2018г. ПТП ищцата е получила травматични увреждания, установени и от съдебно-медицинска експертиза, изразяващи се в: контузия на глава – отворена рана на долна челюст, мозъчно сътресение; контузия на таза – фрактура на лява срамна и на лява седалищна кост на таза; контузия на крайниците – многофрагментна вътреставна фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница. При определяне размера на обезщетението по справедливост, срещу която част на решението са възраженията в подадената от ищцата въззивна жалба, съдът е отчел възрастта на пострадалата – на 56 г., извършените оперативни интервенции, продължителността от 300 дни на проведеното болнично и извънболнично лечение, бавните темпове на възстановяване, претърпените болки и дискомфорт при раздвижването, остатъчното ограничено движение в областта на дясната китка, наложилото й се назначаване на по-лека длъжност в предприятието, в което е работила и преди. Обсъдено и кредитирано е и заключението на назначената във въззивното производство СПЕ, установило изпитани от ищцата страх, тревожност, значително нарушени умения за обичайно общуване при трайните приятелски контакти, като страхът при пътуване с автомобил или придвижване като пешеходец продължава. След съобразяване в допълнение лимита на застрахователната отговорност, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика за аналогични случаи, съставът на апелативния съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че сумата от 45 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Решението на Апелативен съд – Варна е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите / Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І т.о. и мн. др/. Въззивният съд подробно е обсъдил експертните медицински заключения и свидетелски показания, възпроизвеждайки констатациите на вещите лица и възприятията на свидетелите, но при преценка размера на претендираното обезщетението се е задоволил с формалното изброяване на критериите за определянето му, без обсъждане на възраженията в подадената от пострадалата въззивна жалба по спорния предмет на делото. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е изброил само част от относимите към предмета на спора обстоятелства, установени по делото, подценил е значението им за определяне на действителния размер на вредите, както и не е извършил цялостен анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на съдебния акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определеното обезщетение е занижено. Съдът не е отчел изобщо или в недостатъчна степен съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици, а именно множеството на травматичните увреждания, между които и три фрактури по опорно двигателния апарат, причинили трайно затруднение в движението на десния горен крайник и в движението на левия долен крайник поотделно; продължителността на лечебния и възстановителен период, включващ и оперативна интервенция чрез поставяне на метална остеосинтеза на лъчевата кост на дясната предмишница; интензитета на търпените през същия период страдания и битови неудобства, обусловени и от необходимостта от ползването на чужда помощ; дълготрайните последици от многофрагментната вътреставна фрактура на дясната китка, както и негативното отражение на преживяното от инцидента и последиците от същия върху живота, ежедневието и психиката на пострадалата. Не е съобразено установеното от вещото лице д-р В. при приемането на експертното заключение в медицинската му част обстоятелство, че възстановителният процес при ищцата е бил по-дълъг от обичайния, а именно – 300 дни, при нормални два-три месеца за възстановяване на горния крайник и около три-четири месеца за долния крайник. Не са обсъдени във взаимовръзка с многобройния писмен и експертен доказателствен материал показанията на свидетелката Я., от които се установява, че след изписването й на шестия ден от болница, била на легло, изобщо не можела да ходи, силно стресирана и с уплаха от преживяното; до месец не е можела да става, като едва след намесата на рехабилитатор е започнала раздвижване, при силна болезненост при движение; около 10 месеца се е нуждаела от чужда помощ, ползвала е проходилка, впоследствие патерици, много отслабнала от обездвижването и стреса; две години след инцидента продължава да има болки в таза при студено време, а ръката й посинява; преназначена е на по-лека работа вследствие на травматичните увреждания от инцидента. Въззивният състав не е формирал извод и досежно установеното от приетото във въззивното производство заключение на съдебно психологичната експертиза, изготвена след личен преглед на ищцата, обстоятелство, че към момента на прегледа, който е почти две години и половина след инцидента, при ищцата е налице разширен диапазон за емоционални преживявания – предимно в негативния емоционален регистър, с данни за тревожни преживявания, оказали негативен ефект върху психо-емоционалното й състояние; характерът на случката е възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране. Формален се явява и изводът на съда, че сумата от 45 000 лв. за така настъпилото накърняване на неимуществената сфера на лицето е съобразена с икономическата конюнктура към момента на катастрофата. С оглед горния анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касаторката неимуществени вреди следва да се определи в размер на 65 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането. С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Р. С. е отхвърлен за разликата над 45 000 лв. до 65 000 лв., като й се присъди допълнително сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 65 000 лв. до 85 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, отговорността за разноските във всички производства следва да се разпредели по следния начин: За първоинстанционното производство следващите се на ищцата разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК възлизат на 666.00 лв. На основание чл.38, ал.2 ЗА съобразно уважената част от исковете, включително и този за имуществените вреди, след определяне на възнаграждението по реда на НМРАВ №1/2004г., на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 2 351лв., без ДДС, тъй като срещу присъденото с първоинстанционното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА без начислено ДДС адв.възнаграждение не е правено искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1 546.42 лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата от ответното дружество в полза на Окръжен съд - Шумен държавна такса възлиза на 1664 лв., след отчитане внесената от ищцата част от първоначално дължимата сума за д.т. в размер на 1000 лв. Като съобрази, че с въззивното решение е потвърден първоинстанционния акт, включително в частта на разноските, по отношение на които служебно, без искане на страните, окръжният съд е извършил компенсация, за яснота намира, че в разглежданата част обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като разноските за първоинстанционното производство се присъдят с настоящото решение. При този изход на спора въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса над размера от 400 лв., и за възнаграждение за вещо лице над сумата от 150 лв., както и в частта, с която е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“АД разноски над сумата от 1080 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на въззивницата адв. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1 356 лв., с ДДС. За касационното производство в полза на процесуалния представител на ищцата /касатор/ следващото се по реда на чл. 38 ЗА адв. възнаграждение възлиза на 1 356 лв., с ДДС. Искането на насрещната по касационната жалба страна за присъждане на разноски е неоснователно, поради непредставяне на доказателства за сторени такива за настоящото производство. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ВКС д.т. в размер на 430 лв. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 260142 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 59/21г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 260010 от 13.10.2020г. на Окръжен съд - Шумен по т.д. № 11/2019г., за разликата над 45 000 лв. до 65 000 лв., по предявен от Ж. И. Й. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която изцяло е потвърдено Решение № 260010 от 13.10.2020г. на Окръжен съд - Шумен по т.д. № 11/2019г. в частта за разноските, както и в частта, с която Ж. И. Й. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса над размер от 400 лв., и над 150 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“АД разноски за въззивното производство над сумата от 1080 лв., вместо което постанови: ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД,[ЕИК] да заплати на Ж. И. Й., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над 45 000лв. до 65 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 05.09.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на Ж. И. Й. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 666.00 лв. ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на адвокат Н. Д. – ШАК, [населено място], [улица], на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2 351лв., за въззивното и за касационното производство – по 1 356 лв., с ДДС. ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД,[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - за Окръжен съд- Шумен д.т. в размер на 1664 лв., и в полза на ВКС д.т. в размер на 430 лв. ОСЪЖДА Ж. И. Й., ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 546.42 лв. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260142 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 59/ 21г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 260010 от 13.10.2020г. на Окръжен съд - Шумен по т.д. № 11/2019г., за разликата над 65 000 лв. до 85 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.