Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 348
София, 01.08.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 509/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Оразувано е по касационна жалба на Ц. А. Н., [населено място], област В., чрез пълномощника адвокат И. В., срещу въззивно решение № 1234/24.11.-2021г. по гр. дело № 1032/2021г. на Софийски апелативен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси : 1. Относно прилагане презумпцията по чл.69 ЗС и чия е доказателствената тежест да я обори. Сочи се противоречие с решение №60173/2021г. по гр.д.№1431/2021г., ВКС, Іг.о. и решение №31/2016г. по гр.д.№4539/2015г., ВКС, Іг.о.; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства и всички доводи на страните; 3.Следва ли въззивният съд в своя акт да обоснове защо приема едни доказателства за относими, а други не, както и да обсъди събраните относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка.; 4.Налице ли е неизпълнение на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства, когато ги е обсъдил частично и едностранно. По втори, трети и четвърти въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да изложи конкретни, ясни мотиви след обсъждане доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност - решения № 65/2014г. по т.д.№1656/2013г., ІІт.о., № 235/2011г. по гр.д.№ 513/2010г., Іг.о., №217/2011 по гр.д.№ 761/2010г., ІVг.о., № 327/2017г. по гр.д.№ 2119/2016г. ІVг.о.; 5. Отправянето на покана от лице, което заявява собственически права върху имот до владелеца на същия имот, има ли за последица прекъсване на придобивната давност; 6.Прекъсва ли се давностният срок с други действия, извън определените и изрично посочени такива в чл.84 ЗС, вр.чл.116 ЗЗД, и съставлява ли поканата от лице, заявяващо собственически права върху имота, действие, посочено като прекъсващо придобивната давност; 7. Налице ли е изгубване на владението за повече от шест месеца при отправяне на покана от лице, заявяващо права на собственик, до владелеца на имота, която не е отстранила фактически от имота. По пети, шести и седми въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК : № 330/2011 по гр.д.№ 1519/2010г., ІІг.о., №170/2012г. по гр.д.№ 961/2011г., Іг.о., № 92/2013г.по гр.д.№ 327/2012г., ІІ г.о., №80/2020г. по гр.д.№ 2737/2019г., ІІг.о. и №39/2016г. по гр.д.№3611/2016г., ІІг.о.
Ответникът по касационната жалба „Златия Агро“ ЕООД, гр. Вълчедръм, оспорва касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване в отговор по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение е обезсилено решение № 33/18.01.2021г. на ОС-Видин по гр.д. № 168/20г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2020г. до предаване на владението, като недопустимо и производството по делото в тази част е прекратено. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и по чл.59, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2020г., както и в частта за разноските. Постановено е решение, с което е признато за установено по отношение на Ц. А. Н., че „Златия Агро“ ЕООД е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м., построена в дворна площ- Зърнобаза с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. В., с урeдени сметки ,по регулация при съседи: УПИ *, УПИ *, УПИ * , УПИ *, гара Д., ж.п. линия Видин – София, и на основание чл.108 ЗС Ц. А. Н. е осъден да предаде владението на „Златия Агро“ ЕООД върху същата масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.,построена в дворна площ- Зърнобаза с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място]. Ц. А. Н. е осъден да заплати на „Златия Агро“ ЕООД 2121 лева – обезщетение за лишаване от ползване на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за период 01.05.2015г. – 30.04.20120г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД над сумата от 2 121 лв. до пълния предявен размер от 25 500лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът черпи правото си на собственост върху УПИ * с площ от 12 613 кв.м., заедно с построения в него процесен склад, от нот. акт № 142/11.05.2020г., с който го е придобил въз основа на договор за покупко-продажба от „АСМ“ ЕООД. С нот. акт № 159/19.05.2020г. първият нотариален акт е поправен. С нот. акт № 122/21.09.2006г. „Агрохим“ ЕООД е продало на „АСМ“ ЕООД ПИ *, заедно с построените в него сгради. С нот. акт № 48/27.03.2001г. „Агрохим“ ООД е закупило от „Зърнени храни“ ЕООД Зърнобаза с площ от 12 372 кв.м., съставляващо парц. * и парц. *, заедно с построените в него сгради. С АЧДС № 98/10.07.1997г. и АЧДС № 189/18.11.1999г. Зърнобаза, [населено място] е актувана като частна държавна собственост и е включена в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД София, клон В.. С решение № 144/03.06.1997г. по ф.д. № 79/96г. е вписан клон – [населено място] на „Зърнени храни“ ЕАД с държавно имущество. От доказателствата за обектите и недвижимото имущество на Зърнобаза [населено място] е видно, че за нуждите й с нот. акт №110/06.07.1990г. е закупен от Зърнено фуражно предприятие – [населено място], парцел *, кв.43 с площ от 1082кв.м. С нот. акт № 111/06.07.1990г. Зърнено фуражно предприятие - [населено място] е закупило парцел * с площ от 1082 кв.м. С писмена покана от 03.05.2004г., получена от оветника, „Агрохим“ ЕООД го е поканило да преустанови упражняваното от него владение върху нежилищна сграда, намираща се в парц. * и парц.*, кв.43, [населено място].
Ответникът е представил нот. акт № 91/12.02.2007г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, отговор от 10.05.2004г. на поканата на „Агрохим“ ЕООД, молби и удостоверение за данъчна оценка. С фактура от 09.07.1999г. той е закупил от „Вида плод“ АД склад за сумата 1667лв. В приетите по делото нотариални дела се съдържат писмени доказателства относно намиращите с УПИ * премахнати и непремахнати сгради. Сред вторите е склад с площ от 377 кв.м., удостоверение за данъчна оценка, издадена на „Златия Агро“ ЕООД. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че имотът се владее от ответника от края на 1999г. до настоящият момент. Прието е заключение на техническа експертиза, която е проследила статута на УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място]. Свидетелите на ответника сочат, че знаят неговия склад, който се намира до складовете на „Зърнени храни“ и е с площ между 350-400 кв.м. Складът се ползва от ответника от 1999г., в него той държи продукция. Купил склада с фактура, през 2004-2005г. имал проблеми с фирма „Златия“, която е искала да му вземе склада. За да се стигне до склада, се минава между оградата на фирмата и линията. За неоснователно е прието оплакването на ищеца за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на преклудирано възражение за придобивна давност, направено от ответника. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК предвижда задължение за ответника да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Това са всички правоизключващи, правопогасяващи, правоустановяващи, правопрекратяващи и правоотлагащи възражения, чрез които той може да заяви свои конкуриращи права на ищеца. Видно е от отговора по чл.131 ГПК, че той съдържа изложени обстоятелства, които обосновават упражнявано от ответника владение през определен период от време с намерение да свои за себе си процесния склад.
В съдебно заседание ответникът е уточнил, че с изложените в отговора обстоятелства се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Ето защо възражението за давност е направено в срока по чл.131 ГПК. Ищецът черпи своето право от договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 142/11.05.2020г. Това обосновава неговата активна материалноправна легитимация. Не е спорно, че неговият праводател „АСМ“ЕООД е придобил прехвърленото право от „Агрохим“ ЕООД, а последното е придобило собствеността с договор покупко- продажба по нот. акт № 48/27.03.2001г., сключен със „Зърнени храни“ ЕООД. Ищецът обосновава правото си на правоприемство и на действията, извършени от праводателите му във връзка с преустановяване ползването на процесния склад от ответника. Правото на собственост върху УПИ * с площ от 12 631 кв.м., заедно с построените в него масивни стопански сгради,включително и процесната с площ от 377 кв.м., е принадлежало на държавата, за което са съставени АЧДС № 98/10.07.1997г. и №189/18.11.1999г. Имотът е бил предоставен за стопанисване и управление и включен в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД- София, клон В.. Праводателите на ищеца са били собственици на УПИ *, кв.43, поради което е настъпил вещно-транслативен ефект в неговия пратримониум за този имот, включително и за построените в него сгради, респективно и върху процесната. Ответникът е длъжен да направи и изчерпи всички свои възражения, правопогасяващи или правопрекратяващи правото на ищеца. Негова е доказателствената тежест да докаже основанието на своето право, от което твърди, че то е възникнало и което конкурира правото на ищеца.
Ответникът извежда своето конкуриращо право на това на ищеца от КНА № 91/12.02.2007г. и изтекла в негова полза придобивна давност- чл.79, ал.1 ЗС. Позовава се само на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като КНА е съставен на същото основание. Тя се дефинира като период от време, в който едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот и с изтичането му се пораждат права за него. Придобивната давност е правопораждащ юридически факт, чието установяване е в тежест на този,който се е позовал на нея. Осъществяването на владението е свързано и с прекратяване на правото на предишния собственик. Придобивната давност по чл. 79 ЗС е свързана с владението, което едно лице осъществява върху конкретен имот. Това е оригинерен способ на придобиване на правото на собственост, който изключва права на други правни субекти. Поради това е без правно значение дали „Вида плод“ АД е бил собственик на склада, който през 1999г. ответникът е закупил от него. Владението се характеризира с два признака- фактическа власт и държане на вещта като своя. Разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването й означава, че липсва субективният елемент на владението, анимус, а именно владелецът не държи вещта като своя. Тя е установена в полза на владелеца. Тежестта за оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си. Установена е в полза на владелеца поради трудността на доказване на субективния признак на владението, а именно намерението за своене. Според нея субективният елемент от фактическия състав на владението- намерението да се владее за себе си, се предполага до доказване на факта, че владелецът е владял за другиго.
При доказване на факта на осъществявана фактическа власт върху имота за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият факт за наличие на намерение същият да се държи като свой. Презумпцията размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял за себе си, оспорващият трябва да докаже това. Когато владението върху имота е предадено от собственика на трето лице, за да си служи с него, презумпцията е оборена. Когато основанието, на което е предадена фактическата власт, сочи на установяване на държане, за да установи владеещият придобиване на правото на собственост на основание давностно владение, следва да докаже, че е променил намерението си и владее имота за себе си, което е демонстрирал пред собственика. Презумпцията на чл.69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение от момента на установяването й ползва владелеца в отношенията му със собственика. Ответникът е недобросъвестен владелец, тъй като не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик.
Оборена е презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. Той се позовава на фактура от 09.07.1999г., от която се установява, че е закупил склад от „Вида плод“ АД, без той да е конкретизиран с индивидуализиращи признаци. Този частен писмен документ не може да прехвърлил правото на собственост върху Н. и за да придобие по давност процесния имот, е необходимо да се докаже владение в продължение на десет години- чл.79, ал.1 ЗС. Ищецът твърди, че ответникът не е имал възможност да придобие имота по давност, тъй като с писмена покана от 03.05.2004г. неговият праводател „Агрохим“ ЕООД го е поканил да освободи процесното помещение. Не се спори от страните, че този документ се отнася до склад с площ от 377 кв.м. Твърдението на ищеца е, че ответникът го е ползвал поради съгласие с праводателите му. Н. не отрича, че е получил писмената покана, но твърди, че е отговорил с писмо от 10.05.2004г. и е заявил на дружеството, че владяната от него сграда не е негова собственост. Затова твърди, че упражнява фактическа власт върху процесното помещение от 1999г., като от месец май 2004г. в продължение на 16 години никой не е оспорвал собствеността и владението му върху склада. Следва да се приеме, че дори и ответникът да е владял за себе си склада след 1999г., то давността е прекъсната на основание чл.81 ЗС, тъй като по делото категорично е установено, че праводателят на ищеца е поискал предаване на фактическа власт върху него. От друга страна писмото на ответника от 10.05.2004г., адресирано до „Агрохим“ ЕООД, не съдържа изявление на ответника, че владее за себе си и по този начин да манифестира пред собственика своето намерение да свои процесното помещение. Не са опровергани твърденията на ищеца в исковата молба, че той е бил само негов ползвател. Затова към 2007г., когато ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на основание придобивна давност, десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл и затова не може да се приеме, че той удостоверява правото му на собственост. Констативният нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Всеки, който има правен интерес, може да го оспори и да докаже свои права, като по този начин ще отпадне легитимиращата му сила. Това оспорване се отнася до съществуването на удостовереното с нотариалния акт право и не е по реда на чл.193 ГПК.
Въззивният съд е приел, че е оборена доказателствената сила на нотариалния акт от 2007г., че към този момент правото на собственост върху процесния склад е принадлежало на Ц. Н.. Твърденията в отговора на исковата за начален момент на упражняване на владение върху процесния склад и изпратената покана, с която то се прекъсва, налагат извод, че към 2007г. ответникът не би могъл да го придобие по давност, тъй като не е бил изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС. От юли 1999г. до 2007г. няма изминали десет години, а от прекъсване на давността през май 2004г. до 2007г. също няма изминали десет или повече години. Не е налице един от признаците на владението, а именно неговата непрекъснатост. Дори и след продължаване на фактическата власт върху имота след 2004г., което се установява от свидетелските показания, също не може да се приеме, че ответникът я е упражнявал за себе си. Няма доказателства, че той е превърнал държането във владение, че е отблъснал правата на праводателя на ищеца, респективно на ищеца. Писмото му от 10.05. 2004г. не съдържа волеизявление, с което да е противопоставил на дружеството- собственик ясно и недвусмислено, че владее процесния склад за себе си и счита, че той е негов собственик. Не е налице и субективният елемент на владението, а именно намерението за своене. Поради това възражението за давност е неоснователно. Правото на собственост на ищеца не е погасено, поради което то е част от неговия патримониум. Установено е, че ответникът владее имота и това е без правно основание, поради което ревандикационната претенция е основателна. За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че с учредяването на договорна ипотека от праводателите му в полза на банкова институция са извършени действия по прекъсване на давността. Представените фактура от 10.01.2015г., писмо и оферта от „Новотехпром“ ООД не могат да обосноват извод, че ищецът е правил ремонт на процесния склад като по този начин е прекъснал давността. По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е прието, че е установено безспорно, че Ц. Н. е ползвал процесния склад през периода 01.05.2015г. до 30.04.2020г. Това е без основание и е довело до обедняване на ищеца,поради невъзможността да реализира за себе си доход. От друга страна ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е спестил разходи. Според СТЕ пазарният наем за процесния период е 2 121лв. За тази сума искът е основателен. Недопустим е искът в частта, в която се претендира обезщетение за бъдещ период от 01.05.2020г. до предаване на владението. Обезщетението за ползване не е периодично по своя характер, а предвижда заплащане на глобална сума и то за минал период, през който собственикът е бил лишен от възможността да ползва имота.
Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуални въпроси относно дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са значими за изхода на делото. В хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационна проверка за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС и посочените от касатора решения на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства и факти. Касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне и по поставените въпроси относно хипотезите, при които се прекъсва придобивната давност, във връзка с приетото от въззивния съд, че отправената от праводателя на ищеца до ответника покана за предаване на фактическата власт върху процесния имот е прекъснала владението на основание чл.81 ЗС. Касационната проверка следва да се допусне за съответствието на изводите на въззивния съд с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл.116 и чл.81 ЗЗД – относно правнорелевантните действия, с които се прекъсва придобивната давност, обективирана в решения №80/2020г. по гр.д.№2737/2019г., ІІ г.о, №39/2016г. по гр.д.№3611/2015г., ІІ г.о., №170/2012г. по гр.д.№961/2011г., Іг.о., № 92/2013г. по гр.д.№237/2012г., ІІг.о. Останалите, посочени от касатора въпроси и доводи, не следва да се разглеждат в настоящото производство и ще бъдат обсъдени в решението. Касационното обжалване следва се допусне в обжалваната част на въззивното решение, с която са уважени предявените срещу настоящия касатор искове по чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1102,20 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1234/24.11.2021г. по гр. дело № 1032/2021г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част относно уважените срещу Ц. А. Н., [населено място], искове по чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД, предявени от „Златия Агро“ ЕООД.
УКАЗВА на Ц. А. Н., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1102,20 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или насрочване в открито заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: