Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от такси и разноски


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3
гр. София, 03.01.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2909/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Й. от [населено място] - чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 249 от 25.10.2019 г., постановено по ч. т. д. № 342/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото определение е потвърдено определение от 17.06.2019 г. по т. д. № 135/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено искането на И. Й. за освобождаване от държавна такса и разноски за производството по предявения срещу ЗАД Армеец” иск с правна квалификация чл.432 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона - чл.83 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение, инкорпорирано в жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди определението на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено искането на И. Й. Й. за освобождаване от държавна такса и разноски за производството по предявения срещу ЗАД „Армеец” осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 50 000 лв., Апелативен съд - Велико Търново е приел, че частният жалбоподател - ищец разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса от 2 000 лв. и не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за неговото освобождаване от такса и разноски.
Въззивният съд е основал изводите си за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 ГПК на представената с исковата молба декларация за материално и гражданско състояние. В декларацията ищецът е посочил, че е на 37 г., в добро здравословно състояние; че притежава ½ ид. ч. от къща с площ 80 кв. м. в [населено място] и два леки автомобила производство 1994 г. и 2003 г.; че има паричен влог от 1 350 лв.; че получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.; че не е женен и издържа дете на 2 г. възраст; че няма други доходи извън трудовото възнаграждение. Съобразявайки отразените в декларацията обстоятелства, въззивният съд е преценил, че притежаваното движимо и недвижимо имущество позволява на ищеца да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявения от него иск. За неоснователен е счетен довода на жалбоподателя, че поради ниския си месечен доход не е в състояние да заплати таксата и разноските за водене на делото. Изложени са съображения, че изискуемата от чл.83, ал.2 ГПК липса на достатъчно средства за заплащането на такси и разноски следва да се преценява не само спрямо наличието на парични средства, а спрямо цялото имущество на лицето, което в случая е достатъчно за покриване на таксата. Обстоятелствата, че след завеждане на делото и представяне на декларацията за материално и гражданско състояние ищецът е изтеглил влога си от 1 350 лв. и е получил кредит от 1 979 лв. по програма за енергийна ефективност в дома за сграда в експлоатация, са преценени от въззивния съд като ирелевантни за произнасянето по основателността на искането по чл.83, ал.2 ГПК.
По основанията за допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.2, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК :
„1. При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса съдът следва ли да направи преценка на имущественото състояние на ищеца към момента на даване на указания за заплащане на държавна такса при условие, че по делото има данни за такива промени, или следва да направи преценката си към момента на подаване на исковата молба, която е подадена повече от половин година по-рано;
2. При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса трябва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната : 1/линия на бедност; 2/данните на Национален статистически институт за минималните средства, необходими месечно за член от семейството и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работната заплата; Кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялостна или частична държавна такса за водене на дело, и кои точно данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразят; При получавани доходи на границата на тези минимални необходими средства за нормален живот може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на значителна държавна такса, като внасянето на тези средства означава живот със средства много под посочените минимални, установени в страната, или обременяване със заеми;
3. Нарушава ли се правото за свободен достъп до правосъдие като се изисква внасяне на държавна такса от лице с доходи на границата на минималните необходими за нормален живот; Не представлява ли подобно изискване очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие като се поставя пред избор или за напълно мизерно живеене или за предявяване на иск;
4. Как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане на държавна такса и до какви финансови ограничения в живота на ищеца може да се допусне да доведе задължаването му да плати държавна такса - до какви минимални средства може да се изисква да остане ищеца, над които да се счита, че има възможност да плати такава;
5. При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса съдът следва ли да направи собствена преценка като при необходимост изисква и допълнителни доказателства или формално се произнася само въз основа на декларацията”.
Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване е изпълнено само по отношение на втория въпрос, свързан с критериите, въз основа на които съдът следва да преценява дали ищецът, направил искане по чл.83, ал.2 ГПК, разполага с достатъчно средства, за да заплати изцяло или частично държавната такса и разноските за водене на конкретно дело. Разрешаването на така формулирания въпрос от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на подадената от частния жалбоподател молба за освобождаване от държавна такса и разноски по предявения иск с правно основание чл.432 КЗ, което означава, че въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите „въпроси” съставляват съждения по приложението на чл.83, ал.2 ГПК и нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които могат да предпоставят достъп до касационно обжалване.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към което - т.12, е разяснено, че : Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Налице е противоречие и с последователната казуална практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 ГПК (напр. определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на І г. о., определение № 103 от 06.02.2012 г. по ч. гр. д. № 541/2011 г. на ІV г. о., определение № 98 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV г. о., определение № 96 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 590/2012 г. на ІV г. о., определение № 46 от 18.02.2019 г. по т. д. № 312/2019 г. на ІІ т. о., определение № 96 от 18.02.2018 г. по ч. гр. д. № 373/2018 г. на ІІІ г. о. и др.), в която е възприето разрешението, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер; Преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии.
Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (включително за противоречие на обжалваното определение с практиката на Съда в Страсбург).
По основателността на частната касационна жалба :
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност за освобождаване от такси и разноски по производството на физически лица, за които с оглед на обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 - т.7 ГПК е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката дали физическото лице - ищец е в състояние да заплати дължимата по конкретното дело държавна такса и съдебните разноски за водене на делото (напр. възнаграждения за вещи лица, разноски за свидетели) съдът следва да съобрази притежаваното от ищеца имущество - движимо и недвижимо, и преди всичко да съпостави размера на таксата и на очакваните разноски с доходите на ищеца, от които следва да бъдат заплатени таксата и разноските.
При предявяване на иска по чл.432 КЗ частният жалбоподател - ищец е направил искане до съда да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. В подкрепа на искането е представена декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност ищецът е декларирал, че притежава ½ ид. част от къща с площ 80 кв. м. в [населено място], 2 бр. автомобили, произведени през 1994 г. и 2003 г., и влог на стойност 1 350 лв. В декларацията е посочено, че единственият доход на ищеца е месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и че с този доход ищецът издържа не само себе си, но и малолетното си дете на възраст 2 години. Съпоставен с размера на дължимата държавна такса - 2 000 лв., месечният доход от 560 лв. е очевидно недостатъчен за заплащане на таксата, а притежаваното от ищеца имущество - ½ ид. част от къща и два леки автомобила, не е източник на средства за покриване на таксата. Същевременно, като се има предвид, че към момента на предявяване на иска ищецът е имал паричен влог в размер на 1 350 лв., той е разполагал с възможността да ползва част от средствата по влога за заплащане на дължимата такса.
Преценявайки фактите по делото, релевантни за приложението на чл.83, ал.2 ГПК, съставът на ВКС намира, че искането за освобождаване от държавна такса е частично основателно и че ищецът - частен жалбоподател следва да бъде освободен от заплащане на половината от държавната такса, дължима за предявяването на иска по чл.432 КЗ - 1 000 лв. Имущественото състояние на ищеца му позволява да заплати останалата ½ част от таксата и евентуалните разноски за водене на делото без особени затруднения и без лишаване от средства за съществуване, поради което искането за пълно освобождаване от такса и от разноски е неоснователно.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса до размер на сумата 1 000 лв., и ищецът да бъде освободен от заплащане на такса в посочения размер.В останалата част определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 249 от 25.10.2019 г., постановено по ч. т. д. № 342/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, с която е потвърдено определение от 17.06.2019 г. по т. д. № 135/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново в частта за отхвърляне на искането на И. Й. Й. за освобождаване от държавна такса за производството по предявения срещу ЗАД Армеец” иск с правна квалификация чл.432 КЗ до размер на сумата 1 000 лв. (½ от дължимата при предявяване на иска държавна такса в размер на 2 000 лв.) и вместо него постановява :

ОСВОБОЖДАВА частично И. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] от заплащане на държавна такса по предявения срещу ЗАД „Армеец” иск с правна квалификация чл.432 КЗ до размер на сумата 1 000 лв. (½ от дължимата такса ).

ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 от 25.10.2019 г., постановено по ч. т. д. № 342/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, с която е потвърдено определение от 17.06.2019 г. по т. д. № 135/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново в частта за отхвърляне на искането на И. Й. Й. за освобождаване изцяло от държавна такса и от разноски за производството по предявения срещу ЗАД Армеец” иск с правна квалификация чл.432 КЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :