Р Е Ш Е Н И Е                                             № 50     София, 02 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 670 по описа за 2009 година.   С решение № 131 от 08.05.2009 г. по внохд № 121/09 г. Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 5749/05 г., с която подсъдимите И. П. Г. и Т. И. Г. са признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения по чл.305, ал.1 във връзка с чл.301, ал.1 и чл.20 ал.2 НК. Главният прокурор е направил искане на основание чл.420, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1, т.5, чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК (последната, макар изрично да не е посочена, се извежда от съображенията на прокурора) да се възобнови наказателното производство по внохд № 121/09 г., отмени постановеното по него решение, а делото - върне за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Оправданите и защитниците им изразяват становища за неоснователност на направеното искане и липсата на основания за възобновяване на наказателното производство. Представя се писмено възражение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. За да оправдае Г. и Г. по предявените им обвинения съдът по същество е приел, че те не могат да бъдат субекти на престъплението по чл.305, ал.1 НК, тъй като са назначени за вещи лица от следовател на досъдебното производство. Свързано с изводите относно субекта на престъплението по чл.305, ал.1 НК, САС е приел за установено от фактическа страна, че св. Б в качеството си на следовател при ОСлС-гр. Велико Търново на 18.03.2005 г. по сл.дело № 900/03 г. съставил постановление за назначаване на двучленна съдебно-счетоводна експертиза, в което посочил, че възлага експертизата на вещите лица Г. и Г. и определил срок за изготвяне на експертизата – 04.04.2005 г. Наред с това е прието, че макар СГС да не е посочил в съображенията по фактите, правилно е възприел, че към 05.04.2005 г. двамата подсъдими са били подписали постановлението за назначаването им в качество на вещи лица по следственото дело с формулирана задача (л.27 от мотивите). Посочените фактически положения са съответни на съдържащите се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така установеното е получило различна правна оценка от страна на прокурора и съда. Първият не е съобразил, че чл.305, ал.1 НК е препращаща правна норма спрямо чл.301, ал.1 НК само относно изпълнителното деяние и наказанието, но не и спрямо субекта на престъплението. Последният е различен от този по чл.301, ал.1 НК, а именно арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, поради което обвинението за действия в качеството на длъжностни лица, правилно е било отхвърлено от решаващия съд, а и в тази част решението му не се оспорва. Що се отнася до ползвания термин съдебни експерти, САС твърде ограничително е тълкувал съдържанието му. Такива са всички експерти, назначени от който и да било орган на съдебната власт. Макар и не съвсем издържано, формулираното в диспозитива на обвинителния акт юридическо обвинение, не оставя съмнение относно волята на прокурора за ангажиране отговорността на предадените на съд за престъпление по чл.305, ал.1 НК и не е довело до ограничаване на правата на защита на обвинените лица и обективно не ги ограничава. Разпоредбата на чл.304 НПК задължава съдът да извърши правна оценка на установените от него фактически положения в пълнота и всестранност, не само в рамките на предявеното обвинение, дори и извън тях. Мотивите на оспореното въззивно решение дават основание за критично отношение в тази насока. Безспорно е, че Г. и Г. не са назначени като вещи лица от съд. В този смисъл са налице достатъчно съображения, въпреки очевидната липса на този елемент от обективна страна. Наред с това обаче, не личи съдът да се е занимал с въпроса дали не са налице останалите хипотези, предвидени в чл.305, ал.1 НК. С липсата на съображения относно отсъствието на назначаване от предприятие или организация ВКС може да се съгласи, доколкото същите признаци твърде явно отсъстват от конкретиката на казуса. Липсата на анализ относно възможното наличие на втората, предвидена в закона, хипотеза – назначаване от учреждение търпи критично отношение. Управленската функция на държавата се осъществява от отделни управленски структури, наречени държавни органи. В зависимост от вида власт, съответно на разделението на властите в държавата, различаваме органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съдебните органи са съдът, прокуратурата и следствието. На всеки един от тях са възложени различни функции. Така на съда са възложени правораздавателни функции по граждански, административни и наказателни дела. Основните функции на прокуратурата са очертани в Конституцията: привличане към наказателна отговорност на лицата, извършили престъпления, поддържане на обвинението пред съда, упражняване надзор за законности при изпълнение на наказанията и др. На следствените органи (НСС и ОСлС) е възложено осъществяването на разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закона. Всеки един орган на съдебната власт е самостоятелен, независимо от това, че следствените органи са в системата на съдебната власт - чл.128 от Конституцията, а структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата – чл.126 на същото място. Всички държавни органи, включени в държавния апарат, чрез който се осъществява държавната власт, по същество са организационно-правни форми на нетърговски организации, предвидени в законодателството на РБ, респ. са учреждения. В този смисъл и съдът е учреждение и защо в чл.305, ал.1 НК, законодателят е акцентирал върху него, изваждайки го от по-общата група, няма пряка връзка с предмета на делото и не е наложително изясняването му. Изложеното предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 131 от 08.05.2009 г. постановено по внохд № 121/09 г. на Апелативния съд-гр. София и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: