8 Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр.София 29.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 5914 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца по делото- Н. М. Н. срещу въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5100 лв, както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл.49 ал.1 ЗЗД бъде уважен изцяло, а законната лихва върху претендираното обезщетение бъде присъдена от датата на деликта, а не от датата на постъпване на исковата молба в съда.Претендира разноски, сторени в производството пред съдилищата, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Окръжен съд-Разград оспорва същата.Моли въззивното решение да бъде потвърдено. С определение № 406 от 22.4.2016 г, постановено по гр.дело № 5914/2015 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5100 лв, както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите 1/Относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД ; 2/Относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи- от датата на деликта или от момента на постъпване на исковата молба в съда, както е сторил въззивния съд в разглеждания случай. От данните по делото се установява следното : Н. М. Н. е предявил иск срещу Окръжен съд-Разград на основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на сумата 5 100, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 500 000, като всички тези вреди са му причинени от поведението на съдебни състави на посочения съд, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 3.9.2005 г срещу лицето С. А. Х.. Ищецът извежда претенциите си за обезщетение от твърдения, че поради допуснато от съда нарушаване на процесуалните норми се е стигнало до забавяне на образуваното по негова тъжба от 7.9.2005 г срещу С. А. Х. наказателно производство от частен характер, до изтичането на срока на абсолютната погасителна давност за престъпление, от което ищецът пряко е пострадал, и в крайна сметка до осуетяване на наказателното преследване от частен характер, с което Н. бил лишен от възможността да възстанови достойнството и доброто си име и авторитет на човек, гражданин и адвокат, чрез осъждане на извършителя, както и от това, че същите действия на съдебните състави на съда са довели в съвкупност до забавено разглеждане на делото и до нарушаване на правата му на справедлив съдебен процес в разумен срок по чл.6 от ЕКЗПЧОС. За да постанови решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен в размер на сумата 1000 лв, Софийски градски съд е приел, че прекратяването на наказателното преследване не представлява деликт спрямо ищеца, дори да е в резултат на допуснати от съдилищата процесуални нарушения при разглеждане на наказателното дело.Що се отнася до твърдението, че действията на съда са довели в съвкупност до забавено разглеждане на делото и до нарушаване на правото на ищеца на справедлив процес в разумен срок по чл.6 от ЕКЗПЧОС, въззивният съд е приел следното : съгласно установените в практиката на Европейския съд по правата на човека критерии, разумният характер на срока на дадено производство се преценява според обстоятелствата по делото и по-специално : сложността на делото, поведението на страните и поведението на компетентните власти.В конкретния случай наказателното производство от частен характер, което ищецът е водил срещу С. А. Х. е продължило над три години-от 7.9.2005 г, когато е била подадена тъжбата, до 10.10.2008 г, когато е постановено прекратителното решение.Делото е било относително несложно от фактическа и правна страна.Почти всички факти са били безспорно изяснени още в началния етап на производството, предвид начина на извършване на деянието-депозиране на молба по н.ч.х.д № 420/2005 г по описа на Районен съд-Разлог, подписана от подсъдимата.Почти всички доказателства по случая са били събрани в две заседания пред РС-Разград, когато са били приети писмените доказателства и разпитани свидетелите.По отношение на поведението на подсъдимата-съдът е отбелязал, че именно то е било в основата на четири отлагания на делото в производството пред РС-Разград на които не е бил даден ход на делото, поради заболявания или други препятстващи явяването на подсъдимата причини, с които е причинено забавяне от около половин година.Същевременно е установено, че делото е било прекратено-първо от РС-Разград, с определение от 19.1.2007 г на едно основание, а след това и от ОС-Разград-с решение от 13.7.2007 г на друго основание, като последвалото разпореждане от 3.9.2007 г за връщане на жалбата на тъжителя, което е отменено е причинило забавяне с още пет месеца.Именно поради нарушаване на процесуалните правила във връзка с отказа на съда да назначи нова или разширена експертиза относно психическото състояние на подсъдимата и последвалото прекратяване на наказателното производство, след отменителното решение на ВКС, разглеждането на делото е започнало отново от въззивния съд от фазата на допускане на доказателства, две години и половина след началото му.При това положение съдът е приел за несъмнено, че основната причина за тази продължителност на производството са именно допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения в хода на производството, образувано по повод проверка на прекратителното определение и неправилното връщане на подадената от тъжителя жалба срещу прекратителния акт.Прието е, че въззивните състави на Окръжен съд-Разград не са изпълнили надлежно процесуалните си задължения по изясняване на обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно досежно наказателната отговорност на подсъдимата, както и тези, свързани с преценка на допустимостта на жалбата на тъжителя срещу прекратителното определение на въззивния съд, което е една от причините довели до нарушаване на изискването за разумен срок по чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС, наред с поведението на подсъдимата.Нарушаването на ЕКЗПЧОС обуславя наличието на противоправност, като елемент от деликтния състав на чл.49 от ЗЗД.По отношение на другия елемент-вредите, въззивният съд е приел, че на обезщетяване подлежат само вреди /имуществени и неимуществени/, които са в пряка причинно-следствена връзка именно с установеното конкретно нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок.Прието е, че единствено негативното отражение на психическото състояние на притеснения, могат да бъдат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с продължителността на наказателното производство.За доказването им ищецът е ангажирал свидетелите-Н. и М., които са установили, че ищецът е бил много разстроен, подтиснат и напрегнат.Въз основа на изложеното съдът е приел, че значителната продължителност на наказателното производство се е отразила негативно върху психиката на Н., тъй като подобен ефект има всяка наказателно производство спрямо пострадалия и подсъдимия, т.е. е претърпял неимуществени вреди, които са определени на сумата 1000 лв.Решението е влязло в сила в частта, относно присъденото по размер обезщетение. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. 1/Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдилищата трябва да посочат конкретно кои обстоятелства са взели пред вид и какво значение им отдават. В т. 11 от ППлВС № 4/ 1968 г. са посочени примерно обстоятелствата, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани.Това са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.Налице е също връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението.Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено- икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. По втория въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 КЗПЧОС, която има пряко и непосредствено действие, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок.Нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.Доколкото към датата на предявяване на иска, няма уреден пряк ред в специалния ЗОДОВ за защита на посоченото право, приложение намират общите правила на деликта.Отговорността на ответника е гаранционно обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл.49 ал.1 ЗЗД.Изпадането на делинквента в забава, съгласно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД не се предпоставя от покана, поради което той дължи акцесорното плащане за забавено изпълнение от датата на увреждането. По основателността на касационната жалба. С оглед дадения по-горе отговор на поставените въпроси, следва да се приеме, че оплакванията в касационната жалба са частично основателни. В случая на обезщетяване подлежат претърпените неимуществени вреди от ищеца, които са в пряка причинна връзка с нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок.Като взема предвид установените по делото факти и разпоредбите на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедливо парично обезщетение на ищеца, с оглед установените от гласните доказателства негативни изживявания, силата и интензитета им, изразяващи се в емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в институциите, отчаяние, обърканост, несигурност следва да се определи в размер на още 500 лв, извън присъдените 1000 лв.При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане.Сумата 1500 лв е достатъчна да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. В същия размер се определят обезщетенията при подобни дела и сходни деликти, със съпоставими интензитет и продължителност на страданията.В останалата част до пълния предявен размер искът е неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено. Законната лихва върху присъденото обезщетение от 1500 лв се дължи не от датата на предявяване на иска, а от датата на увреждането.Тази дата не е 7.9.2005 г, на която Н. е подал тъжбата срещу делинквента, от 10.10.08 г /датата на прекратителното решение на съда/, с която се свързва момента на деликта. Относно отговорността за разноски.Сторените от ищеца разноски за трите инстанции, съобразно представения списък за разноски /л.262 от делото на ВКС/ възлизат на 6557, 50 лв.Ответникът дължи разноски съответно за уважената част от иска или сумата 2000 лв-за трите инстанции, която следва да бъде присъдена на основание чл.78 ал.1 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 1500 лв, както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда, вместо от 10.10.2008 г и вместо ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА Окръжен съд-Разград да заплати на Н. М. Н. със съдебен адрес : [населено място], [улица], чрез адв.Н. М. на основание чл.49 ал.1 ЗЗД сумата 500 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г ведно със законната лихва, считано от 10.10.2008 г до окончателното плащане. ОСЪЖДА Окръжен съд-Разград да заплати на Н. М. Н. със съдебен адрес : [населено място], [улица], чрез адв.Н. М. законна лихва върху обезщетението от 1000 лв, присъдено на основание чл.49 ал.1 ЗЗД, считано от 10.10.2008 г до окончателното плащане. ОСЪЖДА Окръжен съд-Разград да заплати на Н. М. Н. Н. със съдебен адрес : [населено място], [улица], чрез адв.Н. М. на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер на 2000 лв за трите инстанции, съобразно уважената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав в частта, с която искът по чл.49 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 1500 лв до сумата 5100 лв. Решението в частта, с която искът е уважен до размера на сумата 1000 лв е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : . ЧЛЕНОВЕ :1. 2.