Р Е Ш Е Н И Е № 41 Гр. София, 23 април 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП, К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 52/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград срещу нова въззивна присъда № 5149/11.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 141/17 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Излагат се съображения за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на процесуалните права на прокурора, чрез превратно тълкуване на доказателствата по делото, довело до неправилния извод за липса на осъществен състав на престъпление от страна на подсъдимия. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, се излагат доводи за неправилна оценка на гласните доказателства по делото, състояща се в кредитиране на показания, изходящи от свързани с подсъдимия лица и от свидетел, депозирал противоречиви показания, както и в игнориране на кореспондиращи си показания на полицейски служители, които се подкрепят от други доказателства по делото. Отделно от това се навежда довод за изграждане на част от фактическите изводи на въззивния съд на базата на предположения, в разрез със събраните доказателства. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в същия и допълнението към него съображения и с направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Сочи, че вътрешното убеждение на въззивния съд е порочно формирано, като в мотивите към присъдата липсва убедителен анализ на доказателствата, както и не са изложени съображения защо се кредитират показания, изходящи от приятели на подсъдимия, а не се дава вяра на показанията, депозирани от полицейските служители. Подсъдимият Д., редовно уведомен, не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощен защитник, адв. Д., който намира касационния протест за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като се остави в сила присъдата на въззивния съд. Счита, че съдът е изложил убедителни мотиви защо кредитира част от свидетелските показания, а останалите оценява като необективни. Сочи, че според първата група показания, подсъдимият не е управлявал автомобила след употреба на алкохол, което е основание да се отхвърли авторството му в процесното деяние. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 1034/17.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 569/2016 г., по описа на Районен съд – Разлог, подсъдимият Я. Н. Д. е признат за виновен относно това, че на 24.01.2016 г., около 01.50 часа, по път BLG 2190 от пътната мрежа на [община] и в комплекс “име”, находящ се в местността “име” , землището на [населено място] е управлявал моторно превозно средство / МПС /– лек автомобил марка „ марка”, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.68 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 84/25.01.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР – гр. Благоевград, поради което и на осн. чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, на осн.чл.189, ал.3 от НПК. С нова въззивна присъда № 5149/ 11.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. №141/2017 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, Наказателно отделение, втори въззивен състав, присъдата на районния съд е била отменена и подсъдимият Я. Д. е бил признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК, от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен. ВКС намира, че при постановяването на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценка на доказателствата от значение за авторството на деянието и в липса на мотиви, което сочи на касасационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и има за последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. За да постанови въззивната присъда окръжният съд е възприел нова фактическа обстановка, различна от установената в присъдата на първата инстанция, въз основа на която е намерил, че подсъдимият не е автор на процесното деяние, тъй като от доказателствата по делото не се установява да е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата, когато алкохолната концентрация в кръвта му е била над 1.2 на хиляда, поради което е отменил присъдата на първата инстанция и е постановил оправдателна присъда. За възприемането на променената фактическа обстановка въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите В., Б. и Н., приятели на подсъдимия, както и на депозираните от свидетеля П., охрана на хотелския комплекс, който пропускал автомобилите в същия чрез вдигане на поставената на входа бариера. Едновременно с това въззивният съд е отхвърлил като необективни показанията на свидетелите Б. и Ю., полицейски служители, извършили проверката на подсъдимия за употреба на алкохол, както и не е ценил показанията, депозирани от свидетелите Х. и В., техни колеги, като е изложил съображения само относно необективността на заявеното от свидетеля Ю., като оценката е основана на предположения. Въззивният съд е отчел, че по делото са налице две противоречиви групи гласни доказателства, които взаимно се изключват. Спорното по делото и съществено за обвинението обстоятелство, по отношение на което са налице противоречия в групите свидетелски показания е относно лицето, което е управлявало процесния автомобил “марка” и дали това е бил подсъдимия Д.. В принципен план фактическите положения, приети за установени от контролираните инстанции по фактите, не подлежат на проверка от ВКС относно тяхната правилност, като в рамките на касационния контрол се включва само проверката на юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение. Последното обхваща процеса на събиране, оценка и проверка на доказателствата, въз основа на които се приемат за установени правно значимите по делото факти. В случаите когато доказателствата по делото са противоречиви и съдът дава кредит на доверие на част от тях е необходимо да изложи подробни аналитични съображения в подкрепа на избраната от него теза за обективност на доказателствата, които са поставени в основата на съдебния акт. При това оценката на доказателствената съвкупност следва да е съобразена с изискванията на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Отделно от това, когато въззивният съд упражнява правомощията си по чл. 336, ал.1 от НПК и постановява нова присъда е длъжен да изготви съдебния си акт в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК , като изложи в мотивите към присъдата надлежна доказателствена обосновка на установените обстоятелства. В присъдата въззивният съд е възприел за установена фактическа обстановка, която е извел въз основа на гласни доказателства, изходящи от свидетелите В., Н., Б. и П., както и на заявеното от свидетеля П., които е оценил като обективно дадени. В подкрепа на тезата си е акцентирал на взаимната кореспонденция на цитираните гласни доказателства и на съответствието им с позицията, възприета от подсъдимия при съставянето на акта за административно нарушение / вписаното в същия възражение и заявеното пред полицейските служители в хода на проверката /. Съдът е отхвърлил като необективни показанията на полицейските служители Ю. и Б., че подсъдимият е управлявал автомобила по време на проверката, по съображения, че стъклата на колата са фабрично затъмнени и препятстват видимостта към шофьора. Отделно от това се е позовал на ниските външни температури, за да приеме за нелогични твърденията на свидетеля Ю., че страничното стъкло от страната на водача е било отчасти отворено и свидетелят е възприел подсъдимият да го управлява. От друга страна е кредитирал показанията на свидетелите Н. и Б., които свидетелстват, че са наблюдавали паркирането на автомобила пред хотела и управлението му от свидетелката В., като е игнорирал факта, че се касае за същия късен час, около 01.00 часа през нощта и за същите ниски температури, при които свидетелите са престояли продължително време на терасата на хотела /наблюдавали са пристигането на автомобила, паркирането му, слизането на свидетелката В., последователното пристигане на полицейските автомобили и проверката на подсъдимия/. В тази връзка възраженията на прокурора в протеста са основателни, доколкото едни и същи обстоятелства се тълкуват противоречиво в насока обективността или необективността на свидетелските показания, в зависимост от тезата, която обслужват. При установяването на релевантните за обвинението факти въззивният съд се е позовал на показанията на свидетеля П., че при влизането в комплекса автомобилът е бил управляван от жена, като ги е кредитирал безусловно, без да отчете съществените противоречия в същите относно външността на лицето, което е управлявало автомобила – в показанията от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК П. описва водача на автомобила като 30 годишна жена с руса коса, дълга до раменете, а в депозираните пред първия съд – като момиче с тъмна права коса. От друга страна, доказателственият анализ на показанията на свидетелите Ю. и Б. съдържа взаимно изключващи се съображения. Посочено е, че съдът кредитира показанията им в частта, в която заявяват, че са възприели паркирането на лекия автомобил „марка“ пред хотелския комплекс и излизането на подсъдимия от шофьорската врата на колата, като едновременно с това е прието, че тези възприятия на полицейските служители се отнасят до по-късен момент – когато свидетелката В., за която е установено, че е управлявала автомобила, вече е била слязла от него и се е намирала вътре в хотела, а Д. се е върнал, за да вземе документи, поставени на мястото на шофьора. Цитираният анализ сочи на превратно тълкуване на показанията на свидетелите Ю. и Б., в които се съдържат данни, че двамата са възприели паркирането на автомобила и излизането от него на подсъдимия и свидетелката В.. В същите показания е посочено, че след спирането на колата подсъдимият е слязъл от шофьорската врата, а от дясната страна е слязло лице от женски пол, което е пътувало с него, и е влязло в хотела. От съдържанието на същите показания се установява, че двамата полицаи са последвали незабавно лекия автомобил „марка“ след като водачът не е спрял на подадения му сигнал, следвали са го до паркирането му пред хотела, като преди това са се движили непосредствено след него и са го наблюдавали непрекъснато, докато е бил в движение. След преминаването на автомобила на подсъдимия през района на бариерата, която е останала вдигната и за полицейския автомобил, двамата свидетели са го последвали до хотела и са наблюдавали паркирането му пред входа на сградата и слизането на лицата от него. Показанията на полицейските служители, в тази им част кореспондират и със заявеното от свидетелката В. / за присъствието й на паркинга/, която в показанията си, дадени пред съда посочва, че след паркирането на колата и при слизането от нея е видяла спрял полицейски автомобил, като за да влезе в хотела е преминала пред него. Аналогични данни, че свидетелката В. е била пред хотела при пристигането на полицейските служители и едва в по-късен момент е влязла в сградата, се съдържат и в показанията на свидетелите Н. и Б., които твърдят, че са наблюдавали връщането на подсъдимия и неговата приятелка. При тези данни, съдържащи се в цитираните гласни доказателства, остава неясно на каква доказателствена основа е базиран фактическия извод на въззивния съд, че при пристигането на полицейските служители на паркинга в хотелския комплекс, автомобилът на подсъдимия вече е бил пакиран, свидетелката В. не се е намирала пред хотела, а подсъдимият е бил сам до шофьорската врата, за да извади документи. В мотивите към въззивната присъда не са обсъдени и показанията на свидетелите В. и Х., които кореспондират на заявеното от свидетелите Б. и Ю. и не са съпоставени с останалите доказателства по делото. Без коментар е останало и посоченото от четиримата свидетели, че при проверката подсъдимият им е заявил, че независимо, че той е управлявал автомобила, пред съда ще посочи, че управлението е било осъществено от неговата приятелка. В противоречие с тези данни от показанията на полицейските служители, въззивният съд е намерил за установено от фактическа страна, че при проверката подсъдимият е заявил пред същите свидетели, че автомобилът не е бил управляван от него, като направеният извод е напълно доказателствено необезпечен. Подсъдимият не е давал обяснения в хода на съдебното производство, депозираните от него на досъдебната фаза не са приобщени по надлежния ред, а възраженията му, вписани в акта за установяване на административно нарушение нямат характер на доказателствено средство по смисъла на НПК, поради което не могат да служат като източник на доказателства. В заключение следва да се посочи, че без обсъждане в мотивите към въззивния съдебен акт са останали съществени фактически обстоятелства от значение за обвинението, които са били възприети в първоинстанционната присъда, а въззивният съд е намерил за неправилно установени, като съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което препятства възможността за проверка от касационната инстанция на процеса на формиране на вътрешното му убеждение и неговата правилност. В правомощията на въззивния съд като втора по ред инстация по фактите е да формира независимо фактическите си изводи, като прецени кои доказателства да кредитира и да постави в основата на тези изводи, но преценката следва да е основана на комплексен доказателствен анализ при спазване на изискванията на процесуалния закон относно проверката и оценката на цялостната доказателствена съвкупност. В този смисъл съдържанието на мотивите към въззивната присъда не съответства на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви и по естеството си представлява процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. С оглед изложеното относно допуснатите нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и относно съдържанието на мотивите към присъдата, неизяснено остава на базата на кои доказателства са изградени фактическите изводи в присъдата и коя е надлежната доказателствена основа на възприетите в мотивите към нея правно значими факти. Само при юридически правилно формирано вътрешно убеждение на съдилищата по фактите и при ясна мотивировка на съдебния акт е възможен и касационен контрол на приложението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Посочените процесуални нарушения обуславят наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което има за последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглежане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, като се извърши комплексен и пълен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, чрез оценка на отделните групи доказателства както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка едни с други, въз основа на който да се обективира волята на съда по правно значимите факти и тяхната оценка по правото. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 5149/11.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 141/17 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: