Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 27.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1222/2017 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Ж., Г. К. П., П. В. А. и Ж. В. А. (последните двамата конституирани като страни след постановяване на въззивното решение, в качеството им на наследници на починалата ищца Ч. Ж. Н., и потвърдили извършените от адв. Д. Д. В. действия, изразяващи се в подаване на касационна жалба) против решение № V-45 от 9. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 1875/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта относно съделителите и определените квоти в съсобствеността. Поддържа се, че при определяне на дяловете съдът не е следвало да зачете нотариално завещание от 14. 04. 1994 г., с което М. К. Т. е завещала собствените си 2/3 ид.ч. от земеделските имоти в полза на брат си Ж. К. К. (27/114 ид.ч.) и на племенника на съпруга й Д. М. В. (49/114 ид.ч.), тъй като волята на завещателката е била неразбираема и не било ясно дали процесните имоти са предмет на завещателното разпореждане. Твърди се, че в случай, че съдът приеме за действително нотариалното завещание от 14. 04. 1994 г., следва завещаните на Ж. К. К. 27/114 ид.ч. да бъдат разпределени между неговите наследници (касаторите – ищци), а не само между останалите съделители, тъй като наследниците на Ж. К. не са заявявали, че не желаят да се ползват от извършеното в негова полза нотариално завещателно разпореждане в случай, че същото бъде прието за действително. Иска се отмяна на въззивното решение и законосъобразно определяне на участниците в съсобствеността и дяловете им. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски. Ответниците по касационната жалба С. М. Т., Т. М. В., Д. М. В., Т. Т. Ж., А. Г. Т., М. В. К., А. В. Н., Г. Ж. Т., Д. Г. В., Т. Г. Д., К. Д. К. не изразяват становище по същата. С определение № 491 от 23. 20. 2017 г. по гр. д. № 1222/2017 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, прие следното: Бургаският окръжен съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е отменил отхвърлително първоинстанционно решение, постановено по предявения от Ч. Ж. Н., С. К. Ж. и Г. К. П. против С. М. Т., Т. М. В., Д. М. В., Т. Т. Ж., А. Г. Т., М. В. К., А. В. Н., Г. Ж. Т., Д. Г. В., Т. Г. Д. и К. Д. К. иск с правно основание чл. 69 ЗН, за делба на земеделски имоти, оставени в наследство от Д. В. Т., починал 1970 г., възстановени с решение № 21 от 7. 03. 1995 г. на ОСЗ – [населено място] и скици към него, на наследниците му - М. К. Т. (съпруга, починала на 5. 12. 1998 г.), братя и племенници, вместо което е допуснал делба на процесните земеделски имоти между наследниците на Д. В. Т. и М. К. Т. при следните квоти: по 76/4104 ид.ч. за С. М. Т. и Т. М. В., 1840/4104 ид.ч. за Д. М. В., по 228/4104 ид.ч. за Т. Т. Ж. и за А. Г. Т., 456/4104 ид.ч. за М. В. К., по 114/4104 ид.ч. за А. В. Н. и за Г. Ж. Т., по 162/4104 ид.ч. за Д. Г. В., Т. Г. Д. и Ч. Ж. Н., 324/4104 ид.ч. за К. Д. К., по 81/4104 ид.ч. за С. К. Ж. и за Г. К. П.. При определяне на съделителите и дяловете им съдът е приел, че нотариално завещание от 14. 04. 1994 г., с което М. К. Т. е завещала собствените си 2/3 ид.ч. от придобитите по наследство земеделски имоти в полза на брат си Ж. К. К. (27/114 ид.ч.) и в полза на племенника на съпруга й Д. М. В. (49/114 ид.ч.), е действително и волята на завещателката може да бъде установена след тълкуването му при условията на чл. 20 ЗЗД. Приел е, че след като наследниците на Ж. К. К. (ищци по делото) са оспорили действителността на завещанието и относимостта му към спорните имоти, то те не желаят да се ползват от същото, поради което завещаните на Ж. К. К. 27/114 идеални части следва да се разпределят между останалите наследници на М. Т., без наследниците на брат й Ж. К. К.. Въззивното решение е постановено по отношение на страна, починала след образуване на въззивното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. По-конкретно, съделителката Ч. Ж. Н. (ищца и жалбоподател във въззивното производство) е починала на 7. 05. 2015 г., след подаването на въззивната жалба (26. 08. 2014 г.). Наследниците й П. В. А. и Ж. В. А. не са били конституирани като страни и не са участвали във въззивното производство, нито призовавани за насрочените съдебни заседания. Последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 19. 05. 2016 г., а съдебното решение е постановено на 09. 06. 2016 г., по отношение на починалата Ч. Ж. Н.. Съдът е бил информиран за настъпилата смърт на Ч. Ж. Н. на 10. 08. 2016 г., след постановяване на съдебното решение, когато с молба е представено удостоверение за наследниците й. При тези данни, настоящият състав намира обжалваното решение за недопустимо. Процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото. Решение, постановеното спрямо неправоспособна страна, починала преди приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не. Само в случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК). В този смисъл е и съдебната практика, непротиворечива (напр. решение № 86 от 3. 04. 2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 166 от 28. 03. 2011 г. по гр. д. № 306/2010 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 8 от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 542 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 2391/2008 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 196 от 22. 11. 2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. на ВКС, 2 г.о. и др.). В случая, въззивното решение се явява недопустимо, тъй като е постановено по отношение на неправоспособна страна задължителен необходим другар – съделителката Ч. Ж. Н., починала след подаване на въззивната жалба, но преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Като недопустимо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане по отношение на наследниците на починалата ищца Ч. Ж. Н. следва да се повторят всички действия, извършени след 7. 05. 2015 г. (смъртта й) – провеждане на открито съдебно заседание, и решението по допускане на делбата да се постанови и по отношение на тях. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № V-45 от 9. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 1875/2015 г. на Бургаския окръжен съд И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: