4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 С., 19.01.2012 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 871/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1121 от 27.07.2011 г. по ч. т. д. № 850/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 1246 от 14.07.2011 г. по т. д. № 417/2011 г. и е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 424 ГПК чрез спиране изпълнението по изп. д. № 20108210400499 на ЧСИ П. И., рег. № 821. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при преценката относно наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение въззивният съд не е съобразил конкретния предмет на делото, а именно – че на изследване подлежи не дали задължението по издадената заповед за изпълнение е било платено, а дали са осъществени изискванията на чл. 424 ГПК за оспорване на влязлата в сила заповед за изпълнение – наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди до изтичането на срока за подаване на възражение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. При предявен иск по чл. 424 ГПК длъжен ли е съдът да изследва въпроса, дали представените пред него писмени доказателства не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражението или дали ищецът не е могъл да се снабди с тях в същия срок; 2. Допустимо ли е представени доказателства за плащане, извършено много преди издаването на заповедта за изпълнение, които са се намирали в държане на ищеца и са представени по друго дело, да бъдат третирани като убедителни писмени доказателства при предявен иск с правно основание чл. 424 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.10.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение по чл. 389 ГПК и да допусне исканото от [фирма], [населено място] обезпечение на предявения от него срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 424 ГПК, въззивният съд е приел, че подадената искова молба е редовна и не е съществувало основание за оставянето й без движение. Според решаващия състав, дадените на ищеца указания да установи, че в срока по чл. 414 ГПК не е могъл да се снабди с доказателства за погасяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, не са относими към редовността на исковата молба, тъй като преценката, дали твърдението на ищеца е доказано или не, е акт на правораздаване, а не въпрос на констатация по чл. 130 ГПК и същата може да бъде извършена едва след даване ход на делото и събиране на всички посочени от страните доказателства. Поради това и като е счел, че към исковата молба са представени достатъчно убедителни доказателства за плащане на процесното вземане преди да бъде издадена заповедта за изпълнение, въззивният съд е направил извод за основателност на искането по чл. 389 ГПК за допускане на исканото обезпечение, преценявайки предложената обезпечителна мярка /спиране на изпълнението/ като единствено подходяща. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но не по заявените от частния касатор процесуалноправни въпроси. По отношение на тези въпроси не е осъществено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд не се е произнесъл по посочените въпроси, тъй като е приел, че същите следва да бъдат преценявани не при проверка редовността на исковата молба, а едва след даване ход на делото и събиране на поисканите от страните доказателства. Касационното обжалване следва, обаче, да бъде допуснато поради констатираната от настоящия състав вероятна недопустимост на въззивния акт, която, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представлява самостоятелно основание за допускане на касационния контрол. Искането за допускане на обезпечение е заявено от ищеца [фирма], [населено място] още при подаването на исковата молба като „особено искане”. Разглеждането на това искане се предпоставя от редовността на самата искова молба. В случая, тъй като исковата молба е преценена от съда като нередовна и в съответствие с изричните указания във въззивното определение на Пловдивски апелативен съд № 914 от 22.06.2011 г. по ч. т. д. № 658/2011 г. на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовността й /срокът за изпълнение на които не е изтекъл/, то произнасянето по искането за обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно и поради това недопустимо. Още повече, че указанията на въззивната инстанция са във връзка с установяване допустимостта на предявения иск, която е една от предпоставките за обезпечаването му. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че обжалваният акт е недопустим и следва да бъде обезсилен, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд, който, в зависимост от изхода на производството по чл. 129 ГПК, следва да се произнесе по „особеното искане” за допускане на обезпечение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 1121 от 27.07.2011 г. по ч. т. д. № 850/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по искането за допускане на обезпечение, след като приключи производството за проверка редовността на исковата молба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: