Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 07 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора П.МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 679/2013 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Б. А. за възобновяване на нохд № 30298/2012г. по описа на районен съд гр.Монтана,отменяване на присъда от 08.10.2012г. и връщане на делото за ново рзаглеждане. В искането се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Делото е разгледано по съкратената процедура,където осъденият е признал всички факти и обстоятелства. Наказанието е справедливо и съдът подробно се е мотивирал защо налага този вид и размер на наказанието. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда районен съд гр.Монтана е признал подсъдимия Г. Б. А. за ВИНОВЕН това,че за времето от 29.04.2012г. до 5.05.2012г. в с.Лехчево,обл.Монтана на ул.”Никола Вапцаров” № 31 при условията на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на Г. Ц. И. от гр.Монтана движими вещи на обща стойност 361.20 лева,без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 във вр.с чл.195,ал.1 т.3 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо.Подадено от лигитимирано лице в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. Производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК.Подсъдимият е признал фактите изложени в обвинителния акт,признал се е за виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При тези обстоятелства,съдът е дал ход на съдебното следствие, и при условията на чл.374,вр.с чл.373,ал.2 вр.с чл.283 НПК е приел,огласил и прочел събраните на дос.производство № 674/2012г. на РУ”Полиция”-Монтана доказателства. Определил е на подсъдимия наказание по реда на чл.58а,ал.1 НК на три години лишаване от свобода, намалил е същото с една трета и след редукцията постановил А. да изтърпи наказание от две години лишаване от свобода.Наказанието е определено по реда на чл.54 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,което след приспадане на една година от първоначалното наказание, се явява в размер под минималния предвиден в закона. Така определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,тъй като е отмерено в пределите на закона,съобразено е със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по чл.54 НК, със степента на обществена опасност на деянието и на дееца и с целите предвидени в чл.36 НК.Основание за наказание при условията на чл.55 НК,в размер по-нисък от атакувания,не е налице. При постановяване на присъдата не е допуснато визираното в искането процесуално нарушение. Доводът,че са нарушени процесуалните права на подсъдимия,поради недопускане на искани от него за разпит свидетели е неоснователен. Първо при процедурата по чл.371,т.2 НПК,в съкратеното съдебно следствие,предшествано от предварително изслушване на страните по делото не се събират доказателства по искане на страните. Нещо повече-по искане на подсъдимото лице не се изслушват и показанията на разпитаните на ДП свидетели. Затова съдът по реда на чл.373,ал.1 вр.с чл.283 НПК е приел,прочел и огласил гласните и писмени доказателства,без да извършва разпит на подсъдимия,свидетелите и вещото лице. Не е допуснато нарушение и по чл.348,ал.1 т.1 НПК.Обвинението е доказано по несъмнен начин,съгласно чл.303,ал.2 НПК.Доказан от фактическа страна е и периода на инкриминираното деяние.Установено е от св.Г. И.,че когато посетил имота на 29.04.2012г.,всичко било наред,но след като отишъл в имота на 05.05.2012г. установил,че е открадната оградната мрежа 20 метра навита и оставена в близост до къщата ,както и вещите инкриминирани по делото съдържащи метал. Тези вещи подсъдимият продал на св.Ц.,занимаващ се с изкупуване на вторични суровини. С оглед на изложеното,при постановяване на присъдата не са допуснати визираните в искането съществения нарушения по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК,поради което искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. А. за възобновяване на нохд № 30298/2012г. по описа на Районен съд гр.Монтана и отменяване на постановената по него присъда от 08.10.2012г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: