4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 18 гр. София, 14.01.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 36 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № ІІ-2032/03.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 1379/2015 г. от втори въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът оспорва частната касационна жалба, с писмен отговор. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е отменил определение на районен съд, с което по направено възражение от ответника по делото, съдът е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – София. Съдът е приел, че производството по делото е образувано по предявените обективно съединени искове против [фирма], които по своя характер са трудови спорове. Прието е, че се претендира отмяна на незаконосъобразно уволнение, присъждане на обезщетение по чл.225 КТ, за оставане без работа поради това уволнение, присъждане на обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, неизплатени трудови възнаграждения, дължими дневни пари по Наредбата за командировките,суми по Наредба №11/2005г и връщане на радиационен паспорт, като въззивният съд е приел за безспорно, че страните са били в трудово правоотношение до момента на неговото прекратяване. Ищецът е предявил иска си пред Бургаския районен съд, като се позовава на разпоредбата на чл.114 ГПК, даваща право да предявява трудовите спорове срещу работодателя си по мястото ,където обичайно полага своя труд. Твърди, че това място е районът на „Л. Н.“ Б.,т.е. в съдебния район на БРС. Ответникът, в срока по чл.119,ал.3 ГПК , в отговора на исковата молба, е направил възражение за местна неподсъдност на спора ,като се е позовал на чл.105 ГПК – делото следва да се гледа в Софийския районен съд по седалището на дружеството –работодател. Съдът е приел, че към исковата молба липсват доказателства в подкрепа на твърдението ,че обичайното място за полагане на труд на ищеца е именно „Л. Н.“Б., но е приел, че е безспорно между страните, че ищецът е бил командирован на територията на „Л. Н.“, като в тази връзка е и претенцията му за заплащане на командировъчни пари по Наредбата за командировките. Съдът е анализирал доказателства по делото, приложени към исковата молба и отговора на същата от страна на ответника и е достигнал до извод, че обичайното място, където е полагал труд ищеца е именно на територията на „Л. Н. Б.“ , в съдебния район на Бургаския районен съд. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът е посочил правен въпрос, който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правният въпрос е, следва ли съдът, при определяне на местната подсъдност, да се съобрази с онези писмени доказателства, които изрично и безусловно удостоверяват мястото на работа на служителя или може да съобрази косвени доказателства и твърдения в тази насока, които навеждат съмнение или предположение, че обичайното място на полагане на труд може да е различно от предвиденото в документите, уреждащи трудовоправните отношения между страните по спора. Сочи се противоречие с определение № 685/10.12.2009 г.,1 постановено по гр.д.№ 682/2009 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., с което е прието различно от възприетото по този правен въпрос от състава на въззивния съд, като това противоречие е основание за допустимост на касационното обжалване. Съдът споделя разрешението на правния въпрос, дадено както с цитираното определение от касатора, така и в трайната практика на ВКС, съобразно която задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителя ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си. Доколкото с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не може едностранно да променя мястото на престиране на труда. В този смисъл при определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, за да избере подсъдност по чл. 114 ГПК. В случая, видно от представения трудов договор, мястото на изпълнение на работата по трудовото правоотношение е определено между страните в [населено място], на посочения в трудовия договор адрес. Обстоятелството, че работникът е бил командирован да изпълнява възложената му работа в друго населено място, не променя договореното местоизпълнение на работата от страна на работника, нито води до наличие на обичайно местоизпълнение, различно от договореното в трудовия договор. Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл.114 ГПК, като местната подсъдност следва да се определи по седалището на ответника по делото, съобразно общите правила за местната подсъдност – чл.105 и чл.108 ГПК, а именно – [населено място], съответно Районен съд – София. Водим от горното, състава на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване определение № ІІ-2032/03.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 1379/2015 г. от втори въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас. ОТМЕНЯ определение № ІІ-2032/03.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 1379/2015 г. от втори въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас. ОПРЕДЕЛЯ за компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа предявените от С. С. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] обективно съединени искове, Софийски районен съд. ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд, за разглеждане на делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.