Р Е Ш Е Н И Е № 483 С о ф и я , 17 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 д е к е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията наказателно дело № 1488/2015 година. Касационното производство е образуван по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Н. Х. от С. адв.К.С. от АК-Велико Търново срещу въззивна присъда № 88 от 09.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 210/2015 г. от Окръжен съд-Велико Търново, с наведени в нея доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение на неоснователност на жалбата. Подс.Х., лично и чрез защитника си адв.К.С. от АК-Велико Търново моли за уважаване на жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на присъдата в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 202 от 18.05.2015 г. по НОХД № 275/2015 г. Горнооряховският районен съд е признал подс.С. Н. Х. от С. за невинен в това на 19.09.2014 г. в С. да е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет”, с рег.№ ВТ-19-62-АТ, след употреба на наркотично вещество - ТХК и на основание чл.304 от НПК вр.чл.9, ал.2 от НК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК. Направените по делото разноски е постановено да останат в тежест на държавата. Недоволен от присъдата, прокурорът от Районна прокуратура-Горна Оряховица я е протестирал с оплаквания за нейната необоснованост, постановяването й при неправилен и непълен доказателствен анализ, довело до неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна по предявеното на подсъдимия обвинение. С нова присъда № 88 от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 210/2015 г. Великотърновският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.Х. за виновен, го е осъдил на основание чл.343б, ал.3 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание пробация с ангажиране на три от пробационните мерки – задължителните по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия срок от 1 година и 6 месеца и по т.6 – „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа в рамките на 1 година и 6 месеца, като на основание чл.343г от НК го е лишил и от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години, „считано от датата на отнемане на СУМПС”. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 366,51 лв. В касационната жалба на защитника се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с доводи за неправилен доказателствен анализ и неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на решение от ВКС за оневиняване на подзащитния му за несъставомерното, според него, деяние като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – и за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите на защитника визират неправилността на изводите на въззивния съд относно процесуалната годност на ползваните от него доказателствени средства и изведените фактически обстоятелства, позовавайки се на нарушения на разпоредби на Наредба № 30/2001 г. при изследване на кръвната проба, иззета от подзащитния му и противоречивостта в съображенията да не се възприеме претендираната от тях несъставомерност на деянието като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК или най-малкото неговата малозначителност, като се настоява до такива правни изводи да достигне касационната инстанция и да оневини подсъдимия. Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от общоопасните престъпления (Глава единадесета на НК) не са на просто (формално) извършване, като техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на гражданите, намиращи се на територията на РБ. При настъпване (умишлено или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са предвидени съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 промила, а когато след съответно санкциониране с присъда той отново управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, за това по принцип административно нарушение (по чл.174, ал.1 и 2 от ЗДвП) следва да понесе наказателна отговорност по чл.343б, ал.2 от НК. В тези два случая законодателят е имал предвид научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в посочените концентрации, поради което не е необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението на дееца. Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи вещества, но с оглед многообразието им и последиците от техния прием, общоопасният резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК следва да бъде доказателствено защитен със съответните доказателства и доказателствени средства, т.е. по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът им е довел до промени в съзнанието/поведението на водача, които са го направили опасен за движението, поради което той следва да понесе наказателна отговорност, но само като се установи този престъпен резултат. Безспорно е, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Т.е. не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства. В конкретния случай съдът се е позовал на възприятията на полицейските служители Д.Д. и П.П., че ръцете на подс.Х. „треперели” и че имал зачервяване на конюнктивите на очите, като е отрекъл изводите на съдебно-психиатричната експертиза. За тези обстоятелства данни е имало и в протокола за медицинското му освидетелстване (л.33 от ДП), където е отразено, че координацията на движенията му е запазена, няма нистагъм, има ясно съзнание и е адекватен, както и обясненията му да има инфекция на очите и да е приемал лекарства за това. Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия, но противно на същите е приел съставомерност на деянието като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с оглед установения прием на ТХК, но не и за времето, когато това се е случило и въпреки данните за общото му психофизиологическо състояние към момента на управляване на МПС, когато е бил спрян за проверка от служителите на МВР. Още по-малко е съобразено протакането при изследването на кръвната проба, вярно, от специализирана лаборатория на МВР, но която не е успяла да установи концентрацията на наркотичното вещество в кръвта на подс.Х. (л.35 от ДП), т.е. констатирани са следи от употребено наркотично вещество, но не и в концентрация, позволяваща съответни изводи за психическото му състояние. А последното, като опасно при управляване на МПС, е отречено от заключението на СПЕ (л.55-58 от ДП), и като констатации в АУАН, и в протокола за извършената проверка за употреба на наркотични вещества (л.40 и 46 от ДП). По този начин съдът е загърбил установяването на елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а че той не е доказан се вижда от приетите за установени фактически обстоятелства и от окръжния съд, въз основа на които е постановил осъдителната присъда. Приетите за установени фактически обстоятелства, въпреки недоволството на защитата на подсъдимия, са изведени в съответствие с процесуалните правила, макар и с уговорката, че проточването във времето на токсикологичната експертиза е създало съмнение в резултатите от изследването, което пък следва да бъде отстранено само с ползването на други доказателствени средства. Последните обаче са обосновавали извод по приложението на правото, различен от този, направен от окръжния съд, а той е, че не е налице елемент от обективната страна на престъплението, предмет на обвинението на подс.Х., т.е. че обективно не е имало индикации при управляването на МПС той да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество, в случая от ТХК. Обстоятелството относно забелязаните от полицейските служители тремор на ръцете и зачервяване на очите му е преодоляно чрез обясненията му, които са кредитирани от съда, които не са оборени от обвинението, а те имат съществено значение за приложение на правото. Или, изводите от фактическа страна са правилно изведени и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Проблемите по делото са по приложението на правото и те са съществени. Както се посочи и по-горе, не е налице обективен признак на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, предмет на обвинението – употребата на наркотични вещества да са довели реално, поради тяхната концентрация, до промяна на съзнанието на водача и до опасност от шофирането на МПС. Не само концентрацията им не е установена, но не е установено и негово поведение, което да сочи на такова променено съзнание и до визираната от закона опасност за останалите участници в движението. Това само идва да потвърди обяснението на подсъдимия, че е бил обект на сигнал, нямащ опора в действителното му състояние и целящ да го уличи в престъпление, което с пропуските на разследващия и прокурора се е случило, но без успех, според настоящата инстанция. За осъждането му въззивната инстанция приема дори абсурдна ситуация – хем не цени заключението на СПЕ по установяване на правно значимите факти, хем го приема за изключително за отговорността на подс.Х. обстоятелство с оглед обосноваване приложението на чл.55 от НК. А то е категорично и не е оспорено от страните. Районният съд е приел това обстоятелство в подкрепа на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, но този му извод не съответства на изискванията на закона, т.е. да са налице всички елементи на състава на престъплението, макар и формално, като обществената опасност на поведението на подсъдимия да е маловажна или несъществена. А в случая липсва елемент от състава на престъплението поради факта, че управлението на МПС от подс.Х. не е било опасно, а наличието на остатъци от ТХК в кръвта му само го уличава в нещо, което само по себе си е противоправно, но не може да доведе до наказателна отговорност по предявеното му обвинение. Това налага, при възприетите и неоспорени от страните факти, ВКС да приложи правомощието си по чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24., ал.1, т.1 от НПК – да отмени осъдителния въззивен съдебен акт и да признае подс.Х. за невинен по предявеното му обвинение, със съответните последици от това за сметка на държавата. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 88 от 09.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 210/2015 г. от Окръжен съд-Велико Търново, като ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. Х., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН на 19.09.2014 г. в С. да е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с рег.№ ВТ-19-62-АТ след употреба на наркотично вещество - ТХК и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :