Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Противозаконно отнемане на МПС * недопустимост на гражданския иск * неплатени данъчни задължения

№548

гр.София, 09 януари 2009год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА

ПАВЛИНА ПАНОВА

При участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА

секретаря Кристина Павлова, разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело №594/08 год.

Делото е образувано на основание касационна жалба подадена от гражданския ищец - Министъра на ф. на РБ / за Териториална дирекция - гр. Р., при Национална агенция по приходите/, чрез процесуалния си представител - ю.к. Снежана Й. М. , срещу въззивно решение №148/09.10.08 год. по внохд№342/08 год. на Варненския апелативен съд.

С решението си въззивният съд е ОБЕЗСИЛИЛ в гражданско-осъдителната и част, постановената на 03.07.08 год. присъда по нохд№170/08 год. на Разградския окръжен съд, с която подсъдимия Г е осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на ф. , обезщетение за имуществените вреди в размер на 12 156,89 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2006 г., причинени от престъпление по чл.255,ал.1,пр.1,вр.чл.255,ал.1,пр.1,НК /в ред.,ДВ бр.62/1997г./, вр. чл.26, ал.1, НК, вр. с чл.2,ал.2 НК, за което е признат за виновен и вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, отложено по чл.66, ал.1 НК за изпълнение за срок от три години, като производството в гражданската част на присъдата е ПРЕКРАТЕНО, а в наказателно - осъдителната и част, присъдата е влязла в сила.

Изтъкват се касационните основания за нарушение на закона и за съществени процесуални нарушения с доводи, че щетата за държавния бюджет е настъпила в резултат на инкриминираното деяние, чийто автор е подсъдимият М, което е основание и за деликтната му отговорност по чл.45 ЗЗД. Доводите в жалбата и в развитото към нея писмено становище са за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд и ограничаването на правата на гражданския ищец в наказателния процес да претендира и да получи обезщетение за причинените от престъплението вреди.

С прекратяването на наказателното производство в гражданската му част, въззивният съд е ограничичил правата на гражданския ищец за обезвреда в рамките на предявения от него и приет от съда граждански иск за имуществени вреди, настъпили за държавата от избягване плащането на данъци от данъчно задълженото лице, което в случая е подсъдимият . Те произтичат пряко и непосредствено от действията на подсъдимия и не са само данъчно нарушение на ЗДДС, санкционирано по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /,обн,ДВ,бр.105, от 29 декември 2005 год., в сила от 01.01.2006 г./ но и са вреди от непозволено увреждане. Те не са последица от дейността на юридическото лице „Съни нефт” ООД, а от виновните действия на физическото лице – подсъдимия , поради което делото неправилно е прекратено в гражданската му част.

Процесуалният представителят на Министъра на ф. не се явява в съдебно заседание, редовно призован . Съдът прие и приложи писменото му становище, в което поддържа жалбата с искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд в гражданската му част. Иска се присъждане и на възнаграждение за участието на ю.к. Маринова в касационното производство.

Редовно призовани не се явяват подсъдимият М защитата му адвокат Р от Разградската АК . Не са депозирали и писмено становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът правилно е прекратил производство в гражданската му част, като недопустимо, но е дал възможност на МФ да заведе гражданско дело за събиране на невнесените в бюджета данъци по граждански ред.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази доводите и становищата на страните и намери следното :

КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на гражданския ищец Е ОСНОВАТЕЛНА.

Изводите на въззивния съд за недопустимост на гражданския иск предявен от държавата, чрез министъра на ф. , срещу подсъдимия М за сумата от 12 156,89 лева, която е предмет на престъплението по чл.255,ал.1, пр.1, вр.чл.255, ал.1,пр.1, НК/ в ред.,ДВ бр.62/1997г./ и представлява неплатени данъчни задължения към държавата в особено големи размери, са незаконосъобразни.

Варненският апелативен съд неправилно е обезсилил и прекратил производството в гражданската част. Първо , процесуално-технически обезсилването на акта или част от него, не е предвидено в НПК като процесуално действие в правомощията на контролните инстанции при проверката на допустимостта и правилността на съдебните актове. Вън от това, неправилно е изведена недопустимост на приетия от първостепенния съд за съвместно разглеждане в процеса граждански иск на Министъра на ф. срещу подсъдимия, за причинени на държавата имуществени вреди, произходящи от деянието, състоящо се в неплащането на данъци в инкриминирания размер , в случая в особено големи размери от 12 156,89 лева , посредством затаяването на истина в подадените от подсъдимия М справки-декларации по ЗДДС за процесния период.

Изводите на съда са основани на неправилното тълкуване на съдържанието на съставите на данъчните престъпления в НК, които се различават от данъчните нарушения не само по степента на обществената им опасност, но и по реда за тяхното санкциониране и събиране на данъчните задължения от неизправните данъчно задължени лица. Не е имало спор в доктрината и практиката, че обявените за престъпни деяния в съответните състави от Особената част на НК са и деликти , по смисъла на облигационното право. Затова, поначало когато инкриминираната дейност се изразява от обективна с. в неплащане на данъчни задължения в големи размери/ спр. чл.93,т.14 НК/, съответно, в особено големи размери, каквито са изпълнителните деяния на съставите на престъпленията по чл.255-чл.257 НК, те от нарушения по ЗДДС придобиват и качествата на престъпления. В този случай за извършителите им възниква и деликтна отговорност, наред с наказателната. Затова неплатените данъчни задължения чрез престъпно укриване на данъци, могат да се търсят от държавата по реда на чл.45 ЗЗД, освен ако не са събрани по реда на ДОПК, чрез данъчно ревизионното производство.

Не може да бъде споделено изложеното от правна с. от въззивният съд , че не следва да се търси деликтна отговорност от подсъдимия М като физическо лице за престъплението по чл.255 НК. Неправилно е приетото, че след като в процесното ООД той е имал и двама съдружници, независимо от качеството му на управител на ТД, не следвало сам да отговаря за данъчните задължения на дружеството / спр. мотивите на л.15/ . Първо, тези изводи противоречат на влязлата в сила наказателно -правна част на присъдата, в която подс. М. е признат за виновен в избягване плащането на данъчни задължения в големи размери ,тъй като е потвърдил неистина в данъчни декларации за инкриминирания период, които изводи са задължителни при преценката на съда за гражданската му отговорност от деянието,относно извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемостта на деянието/спр.чл.413 ,ал.2 НПК/.

Освен престъпления по смисъла на чл.9, ал.1 НК, тези деяния са и деликти и гражданската отговорност за тях възниква едновременно с наказателната отговорност. Причинените от деянието съставомерни вреди ще са не само елемент от обективната с. на съответния престъпен състав по чл.255-чл.256 НК, но и основание за търсене на облигационна – деликтна отговорност от дееца, тъй като то произтича и от нарушаването на забраната да се вреди другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето и, при виновното и причиняване другиму.

На тези принципи се подчинява и отговорността за престъпленията против финансовата и данъчната система, които са и резултатни престъпления. А за настъпилите от тях съставомерни вреди , които са в големи размери, рсп. в особено големи размери, по смисъла на чл.93,т.14 НК, ангажирането на наказателната отговорност на дееца, несъмнено ще е на физическото лице, тъй като съгласно чл.35 НК наказателната отговорност е лична. В случая, това е данъчно задълженото лице, попълващо данъчната декларация удостоверяваща, по силата на закона данъчни задължения, независимо и вън от това , дали дейността е на юридическото или на физическото лице, извършващи независима икономическа дейност/ спр.чл.3 ,ЗДДС ,в сила от 01.01.2007 г.,обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г. / .

За качествата на субекта на тези престъпления е релевантно те да са данъчно задължени лица по ЗДДС, независимо от вида или от броя на съдружниците в търговското дружество, нито от разпределението на отговорността им, нито от броя на лицата с управленски или представителни функции в управителните тела на органите на управление на ТД. Установеното, че престъплението е извършено от подсъдимия, в качеството му на управител и представител на ТД, е релевантно за отговорността за престъпно избягване на данъчни задължения доколкото това му качество е свързано и с качеството на данъчен длъжник, каквото следва да притежава субекта на престъплението по чл.255-чл.256 НК. Съответно в същата степен то ще е релевантно и за деликтната му отговорност, когато е осъществен престъпен състав на избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения.

Допуснатото съществено процесуално нарушение е изразено в ограничаване на правото на пострадалия от престъпление, в качеството му на с. в съдебната фаза - граждански ищец, в каквото е конституиран представителя на държавата - Министъра на ф. , да претендира обезщетение за причинените на държавата от престъплението имуществени вреди.

Макар и неплатените данъчни задължения да са от дейността на юридическото лице- „Съни нефт" ООД, те са причинени от виновното поведение на подсъдимия, който следователно е отговорен лично за възстановяването им, съгласно чл.45 ЗЗД. По делото няма данни подсъдимия доброволно да е внесъл исковата сума в държавния бюджет, нито принудително, по реда на производство по ДОПК, следователно, исковата сума е не само ликвидна , но и изискуема.

Искането на повереника на гражданския ищец „за присъждане на полагащо се юрисконсултско възнаграждение” за участието му в тази инстанция е неоснователно. Възнаграждение за процесуалното представителство се определя на основание договора за правна помощ или по назначение, но по реда на ЗПП и не е от компетенциите на съда, дори и при назначаема защита съгласно НПК и ЗПП, каквато в случая няма . Вън от това, няма никакви доказателства по делото за направени разноски от с. на повереника на ищеца, поради което искането му следва да се остави без уважение.

Предвид тези мотиви и съгласно чл.354, .... и вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно решение №148/09.10.08 год. по внохд№342/08 год. на Варненския апелативен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЪЩИЯ СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ, ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :