5 Р Е Ш Е Н И Е № 116 СОФИЯ, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 314/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № V- 131 от 16.12.2009 г. по в.гр.д. № 83/09 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 124 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 243/07 г. на Районен съд Поморие и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д. и К. М. Д. против Т. В. П., Е. В. Д., С. К. Ж., В. К. Т. и Г. Г. С. искове за установяване, че ищците В. и С. П. и ищците К. и К. Д. са собственици в режим на СИО на по ½ ид. част от дворно място с площ 3 118 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот пл.№ 96 в кв. 19 по плана на [населено място]. Със същото решение е уважен установителния иск за собственост на главно встъпилото лице Н. К. В., като е признато за установено по отношение на В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д., К. М. Д., Т. В. П., Е. В. Д., С. К. Ж., В. К. Т. и Г. Г. С., че тя собственик на ¼ ид. част от описания недвижим имот. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. К. М. - С. в качеството й на пълномощник на В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д. и К. М. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите счита ли се доведено до знанието на останалите сънаследници намерението на един от сънаследниците да свои целия имот за себе си, когато действията му са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица; чрез какви действия следва да бъде доведено до знанието на сънаследник, ако се е дезинтересирал от имота, намерението на един от наследниците да придобие целия имот по давност В писмен отговор ответницата по касация надежда К. В. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба подови, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот произхожда от К. С. А., починал през 1912 г. Притежаваният от К. А. имот е бил с площ от около 5 дка. През 1935 г. неговите наследници В. К. С., Н. К. В., Д. К. С. и В. К. Д. си поделили имота чрез неформална делба, като всеки от тях е получил реален дял от около 1 дка. Между сънаследниците е имало договорка, че В. и В. ще ползуват заедно получените от тях реални дялове, а Д. и Н ще ползуват общо своите. По силата на регулационния план от 1981 г. за част от имота бил отреден парцел VІІІ- 96 с площ 1958 кв.м. и за нея през 1983 г. В. С. се снабдил с нотариален за право на собственост на основание придобивна давност, заедно с построената в този парцел сграда. Останалата част от 3 118 кв.м. останала неурегулирана, но включена в кадастралния план с отреждане за зелени площи. След преценка на събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза, въззивният съд е приел за установено, че неурегулираният имот пл.№ 96 е бил разделен на две части. Западната част е била владяна от В. П. и съпругата му в продължение на повече от 30 години, като в тази част има дървена барака, трайни насаждения, сонда за вода, електричество. Намерил е за недоказано твърдението на ищците Д., че са владяли като своя източната част на имота, като се е позовал на показанията на св. А. Д., майка на ищеца К. Д., според която тази част била обработвана от нея и съпруга й, а синът й К. за кратък период от време им помагал, но повече от 20 години източната половина не се стопанисва. При така установените факти по делото въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от В. и С. П. установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от имот пл.№ 96, като е приел, че същите са упражнявали владение върху реална част, която при неформалната делба била отредена за майката на В. П. –Д.. Според въззивния съд владението върху реална част от недвижимия имот не може да доведе до придобиване на право на собственост върху идеална част от целия имот. В тази част въззивното решение е неправилно. Събраните по делото доказателства налагат извод, че процесният недвижим имот е идентичен с дяловете, получени по силата на извършената през 1935 г. и послужила като начало на давностно владение неформална делба от майката на касатора - Д. К. и от Н. К. В.. Установено е, че последната е предоставила своята част за ползване на сестра си Д., но не се е отказала от правото си на собственост. Обстоятелството, че процесната неурегулира част от имот пл.№ 96 е била разделена на две с ограда, като В. П. и съпругата му С. П. са упражнявали фактическа власт само върху западната половина, сочи, че същите са установили владение върху имота като съсобственици в обема на правата на майката на В. – Д.. При това положение няма пречка те да придобият по давност 1/2 ид. част от имота, съответстваща на правата на Д. К.. И тъй като владението им е било несъмнено, явно и необезспокоявано в продължение на повече от 30 години, следва да се приеме, че същите са придобили собствеността на този идеална част от имота на основание чл. 79, ал.1 ЗС. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия по делото, спорът бъде решен от настоящата инстанция, като бъде признато за установено по отношение на С. К. Ж., В. К. Т./ процесуални правоприемници на К. С./, Т. В. П. и Е. В. Д., че В. П. П. и С. П. П. са собственици на основание придобивна давност на 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 3 118 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№ 96 в кв. 19 по плана на [населено място], общ. П.. Въззивното решение е правилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. и К. Д. иск за собственост на другата 1/2 ид. част. От събраните по делото доказателства не се установява същите да са упражнявали владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, нито то да е продължило в определения от закона 10- годишен давностен срок. Като свидетел по делото е разпитана майката на К. – А. Д., която е внучка на Д. К.. Същата е заявила, че в продължение на повече от 20 години преди предявяване на иска тя и съпругът и са престанали да обработват мястото, както и че синът й е обработвал имота само в продължение на 1 година и повече не е полагал грижи за него. Нейните показания се подкрепят от заключението на вещото лице, което е посочило, че източната половина от имота е изоставена и буренясала. Въззивното решение е правилно и в частта, с която е уважен предявеният при условията на чл. 181 ГПК/ отм./ от Н. К. В. установителен иск за собственост. По делото не е установено получената от нея по наследяване от К. А. идеална част от процесния имот да е била придобита от друг. Неупражняването на правото на собственост няма за последица изгубването му. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V- 131 от 16.12.2009 г. по в.гр.д. № 83/09 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. П. и С. П. П. против С. К. Ж., В. К. Т., Т. В. П. и Е. В. Д. за собственост на 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 3 118 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№ 96 в кв. 19 по плана на [населено място], общ. П., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Ж., В. К. Т., Т. В. П. и Е. В. Д., че В. П. П. и С. П. П. са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 3 118 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№ 96 в кв. 19 по плана на [населено място], общ. П.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № V- 131 от 16.12.2009 г. по в.гр.д. № 83/09 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: