5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място], 14.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1475 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Щ. и М. М. В., действащ чрез законния си представител М. Щ., срещу решение № 174/02.03.2021 г. по в. гр. д. № 2770/2020 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 2964/03.04.2020 г. по гр.д. № 9277/2017 г. на СГС за отхвърляне исковите претенции на М. Щ. за сумата над 100 000 лв., а на М. В. за сумата над 120 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, които вреди двамата касатори търпят от смъртта на М. А. В., настъпила вследствие ПТП на 25.09.2015 г.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“
2. „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“.
3. “При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?”
Заявява се становище, че по първи въпрос въззивният състав се е отклонил от казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II. т.о. Поддържа се, че по въпрос втори е налице несъответствие на изводите на въззивния съд с възприетото в решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 от 2013 г., IV г.о. на ВКС, решение № 906 от 30.12.2004г. по гр. дело № 1106 от 2003 г. на ВКС, II г.о., решение № 1116 от 01.10.2008г. по гр. дело № 4876 от 2007г. на BKC, V г. o. Трети въпрос според касаторите е бил решен в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с казуалната практика на ВКС, отразена в решение № 13 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50074/2016 г. I г.о., решение № 149 от 02.05.2011г. на ВКС по гр. дело № 574/2010г. III г.о, решение № 121 от 09.07.2012г. на ВКС по т.д. № 60/2012г., II т.о.
При изложените доводи в съвместната касационна жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част, като се осъди ответната страна да заплати на всеки от касаторите допълнително обезщетение до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар.
От ответника по касация „ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявени от М. Ц. Щ. и М. М. В., действащ чрез законния си представител М. Щ., претенции за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от смъртта на М. А. В., настъпила вследствие ПТП на 25.09.2016 г. Ищците считат, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 200 000 лв. за всеки от тях.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от М. Щ. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) за обезщетяване на неимуществените ѝ вреди е основателен за сумата 100 000 лв., а предявеният от М. В. иск – за сума в размер на 120 000 лв. При подадени от двете страни по спора въззивни жалби съставът на Апелативен съд София подробно е анализирал събраните по делото доказателства във връзка с възраженията на страните и релевираните оплаквания. Детайлно е обосновал активната процесуална легитимация на М. В., позовал се е на приетите съдебно-психиатрични експертизи, извършил е подробен анализ на социално-икономическите условия в страната, за да аргументира извода си относно размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Решаващият състав е изследвал механизма на процесното ПТП и, позовавайки се на приетите в хода на първоинстанционното производство технически експертни заключения, е достигнал до убедително мотивиран извод за неоснователност на противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване, въпреки установеното допуснато от пострадалия нарушение на задължението му по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Съдът също така е констатирал липса на предпоставките на чл. 53 ЗЗД за ангажиране отговорността на третия водач, участвал в същото ПТП.
Не са налице твърдените от касаторите основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Въпрос втори би бил относим към всяко въззивно производство, но в случая същият е бланкетно поддържан от касаторите, като не са посочени конкретни оплаквания във въззивната жалба кои възражения и доказателства са останали необсъдени от състава на Апелативен съд София. Напротив, констатира се, че въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно всички правнорелевантни доводи, изложени във въззивната жалба, осъществила е самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от касаторите доводи и възражения, като по този начин е формирала и обосновала собствени фактически и правни изводи по заявената от тях жалба. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от задължителната съдебна практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.
Останалите два въпроса касаят критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да са обусловили изводите на въззивния съд, тези въпроси са разрешени изцяло при съобразяване с цитираната от касаторите практика на касационната инстанция. Подробно са обсъдени от състава на въззивния съд социално-икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на търпените страдания, възрастта на ищците и житейските им перспективи. Следва да бъде посочено, че въпросите всъщност представляват несъгласие с изводите на въззивния съд, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят конкретните факти, които са различни по всяко дело.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174/02.03.2021 г. по в. гр. д. № 2770/2020 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.