4 решение по гр.д.№ 1649 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 670 гр.София, 25.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Т. Г. при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1649 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Й. срещу решение № 261 от 29.07.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 280 от 2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 19 от 02.04.2007 г. по гр.д.№ 1486 от 2006 г. на Старозагорския районен съд за уважаване на предявения от М. Ц. Ж. срещу Й. С. Й. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху апартамент № 78,находящ се в гр.Стара З., кв.”Три чучура-север”,бл.64, вх.В, ет.8. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Ц. Ж. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Третото лице-помагач „Д.-Б.” АД не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 218 от 11.03.2010 г. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване /може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот/ настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решение № 55 от 23.01.1985 г. по гр.д.№ 974 от 1984 г. на ВС, Първо г.о. поради следното: Съгласно чл.389а от ГПК /отм./ и аналогичния чл.502 от новия ГПК, принудителното изпълнение за задължения на единия съпруг може да бъде насочено върху вещ-съпружеска имуществена общност. В този случай обаче, съгласно чл.389в, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.388 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.504, ал.2 от новия ГПК във връзка с чл.500 от новия ГПК се описва и продава целият имот, само ако съпругът-недлъжник даде писмено съгласие затова. В противен случай /ако съпругът- недлъжник не е дал такова съгласие/ се описва целият имот, но на публична продан се продава само притежаваната от съпруга-длъжник част от имота- тоест само 1/2 ид.ч.от имота. Съответно само тази част от имота-СИО може да бъде придобита от купувача по публичната продан, а останалата 1/2 ид.ч. остава собственост на съпруга-недлъжник по изпълнението. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че публичната продан на имот-СИО между длъжника по изпълнението И. Ж. и съпругата му Т. Ж., извършена без съгласието на съпругата Ж., е довела до придобиване от купувача по публичната продан на правото на собственост върху целия имот, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната на решението не се налага да бъдат повтаряни или извършвани нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293, ал.3 от ГПК, настоящият състав на ВКС следва да постанови ново решение за отхвърляне на предявения от М. Ж. иск за 1/2 ид.ч. от имота поради следното: Видно от представените по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от НДИ на 01.11.1984 г. и удостоверение за граждански брак № 000287 от 16.02.1982 г., процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на И. Д. Ж. и съпругата му Т. Й. Ж. /придобит е възмездно по време на брака им/. Върху този имот е било насочено изпълнението по изп.д.№ 2440 от 1993 г., образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на ТБ „Б.” АД срещу И. Д. Ж. на основание чл.237, ал.1, б.”и” от ГПК /отм./- за неизпълнено задължение на КФ „М. пик”, в която И. Ж. е бил съдружник, по договор за банков кредит от 08.04.1992 г., тоест за лично задължение на И. Ж.. По това изпълнително дело е извършена публична продан на процесния апартамент. За тази публична продан няма изрично писмено съгласие на съпругата-недлъжник по изпълнението Т. Ж., каквото се е изисквало съгласно чл.389а, ал.2 от ГПК /отм./. Поради липсата на такова съгласие, публичната продан има прехвърлително действие само за притежаваната от съпруга-длъжник 1/2 ид.ч. от имота, а останалата 1/2 ид.ч. от имота е останала собственост на съпругата-недлъжник по изпълнението Т. Ж. /чл.389в, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.388 от ГПК /отм./. Поради това с нотариалния акт № 190 от 30.06.2006 г. ищцата М. Ц. Ж. е можела да придобие и е придобила от продавача по този договор и правоприемник на купувача по публичната продан по горепосоченото изпълнително дело „Д. Б.” АД само придобитата от банката при тази публична продан 1/2 ид.ч. от процесния имот. Тоест, ищцата е собственик само на 1/2 ид.ч. от имота, поради което предявеният от нея иск за собственост следва да се уважи само за тази 1/2 ид.ч. от имота. След като ищцата не е собственик на притежаваната от Т. Ж. 1/2 ид.ч. от процесния имот, без значение за изхода на делото е въпросът дали тази 1/2 ид.ч. от имота понастоящем е собственост на ответника по делото Й. Й. или все още е собственост на Т. Ж.. Ето защо, не следва да се обсъжда въпросът дали договорът за дарение от 12.08.1993 г., сключен след възбраната на имота по изпълнителното дело, има прехвърлително действие за тази 1/2 ид.ч. от имота, която е била собственост на Т. Ж.. Неоснователно е възражението на ответника- касатор по настоящото дело, че ищцата не е собственик и на 1/2 ид.ч. от имота, тъй като по изпълнителното дело била извършена публична продан на друг имот, а не на процесния. Видно от постановлението за възлагане на недвижим имот след публична продан на този имот, влязло в сила на 10.07.1995 г., на публична продан е бил изнесен именно процесния имот- апартамент № 78, находящ се в гр.Стара З., кв.”Три чучура-север”,бл.64, вх.В с площ от 83,50 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс, сервизни помещения и тераса, заедно с принадлежащите към този апартамент избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. Разликата в етажите /в постановлението е посочено, че апартамент № 78 се намира на 7 ет., докато в действителност апартамент № 78 се намира на 8 ет./ не може да обуслови извод за липса на идентичност между процесния имот и изнесения на публична продан имот, тъй като има пълно съвпадение на всички останали индивидуализиращи белези на имота: номер на апартамента, местонахождение по населено място, квартал, блок и вход на блока, площ на апартамента и вътрешно разпределение на помещенията в него. Неоснователно е и възражението на ответника Й., че е придобил валидно целия процесен имот още преди неговата публична продан. Видно от нотариален акт № 173, том XIV по нот.д.№ 4019 от 12.08.1993 г., на тази дата е бил сключен договор за дарение на имота от неговите собственици И. Ж. и Т. Ж. на касатора Й. Й.. Този договор обаче е бил сключен след вписването на наложената върху имота възбрана по изпълнителното дело- възбраната е вписана на 30.06.1993 г., а договорът за дарение е сключен на 12.08.1993 г. Поради това съгласно чл.346, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, договорът за дарение не може да се противопостави на кредитора по изпълнителното дело и съответно на неговия правоприемник, който в случая е ищцата М. Ж.. Неоснователно е твърдението на ответника Й., че е бил възбранен друг имот: Видно от представената по делото справка от С. по вписванията, възбранен е бил същият имот. Невписването в справката на пълното наименование на квартала, в който се намира възбранения имот /кв.”Три чучура” вместо кв.”Три чучура-север”/ не означава, че е бил възбранен друг имот, тъй като е налице пълна идентичност с останалите индивидуализиращи белези на имота- номер на апартамента, местоположение по населено място, улица, блок, вход на блока и име на бившия собственик на този имот. Недоказано е възражението на ответника Й. за придобиване на имота поради осъществено давностно владение през периода от 1993 г. до завеждането на иска през 2006 г. Действително, пълномощникът на ответника е направил такова възражение в съдебни заседания от 07.02.2007 г. и 27.02.2007 г. още пред първоинстанционния съд. Въпреки че е било в негова тежест да докаже това свое възражение, ответникът не е представил по делото никакви доказателства затова, че е бил във владение на процесния имот за период, необходим съгласно чл.79 от ЗС за придобиването на този имот по давност. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответницата по касационната жалба дължи и следва да бъде осъдена да заплати на касатора половината от направените разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Общо разноските на страните са 4485 лв. /250 лв. държавна такса за завеждане на делото, 125 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 280 лв. държавни такси за касационно обжалване, 1980 лв. възнаграждение за адвокат на ищцата, 1850 лв. възнаграждения за адвокат на ответника/. С оглед изхода на делото половината от тези разноски /2242,50 лв./ следва да се поемат от ищцата. Тъй като същата е направила разноски в размер на 2230 лв., дължи на ответника- касатор в настоящото производство разноски в размер само на 12,50 лв. /2242,50 лв. минус 2230 лв./. Воден от горното, Върховният касационен съд, ГК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 261 от 29.07.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 280 от 2009 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 19 от 02.04.2007 г. по гр.д.№ 1486 от 2006 г. на Старозагорския районен съд за уважаване на предявения от М. Ц. Ж. срещу Й. С. Й. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 78, находящ се в гр.Стара З., кв.”Три чучура-север”, бл.64, вх.В, ет.8 И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Ц. Ж.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Стара З., кв.”Три чучура-север”, бл.64, вх.В, ет.8, ап.78 срещу Й. С. Й.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Стара З., ул.”Ген.Столетов” № 149, вх.Б, ет.7, ап.16 иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 78, находящ се в гр.Стара З., кв.”Три чучура-север”, бл.64, вх.В, ет.8. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, с която е уважен иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за останалата 1/2 ид.ч. от гореописания апартамент. ОСЪЖДА М. Ц. Ж. с горепосочения адрес да заплати на Й. С. Й. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.