Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
Гр. София, 07 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 634/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия З. В. К., чрез упълномощения защитник, адв.В. К., срещу въззивна присъда № 38/04.04.2018 г., на Окръжен съд – гр. Ямбол, 1-ви въззивен наказателен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 15/2018 г.
В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Оспорва се субективната съставомерност на деянието, като се твърди, че същата е изведена на базата на неправилен и непълен анализ на показанията на свидетелите К. и Д., които категорично сочат, че не са уведомявали подсъдимия за намерението си да превеждат чужди граждани през границата на страната, без разрешението на надлежните власти. В същата насока се оценяват и показанията на свидетелите Д., Х. и Н., които са били преведени през границата на страната без участието на подсъдимия. Отделно от това се акцентира върху факта, че подсъдимият е установил, че превозва чужди граждани в по-късен момент, поради което и не може да носи наказателна отговорност за помагачество към престъпление по чл.280 от НК, за което се изисква наличие на пряк умисъл.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се обосновава с довод за приобщаване към доказателствата по делото на показанията на свидетеля Д. Д. от досъдебното производство, на несъществуващо правно основание, а именно – чл.281, ал. 2, вр. чл.4и ал.1 т.1 от НПК, както и с нарушаване на забраната в чл.279, ал.4 от НПК присъдата да почива само на обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем и прочетени по реда на чл.279, ал.2 и 3 от НПК.
В насока явната несправедливост на наказанието се сочи неправилен отказ за прилагане на чл.55 от НК при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, след като са били налице изискуемите за това предпоставки. За допълнителното наказание глоба, се твърди, че е определено в нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК, като е приложен закон, който е по-неблагоприятен за дееца.
С жалбата се прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия К., алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложеното наказание.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия от упълномощения защитник, адв. В. К., в което се излагат допълнителни съображения в подкрепа на наведените с жалбата касационни основания. В същото се акцентира на липсата на умисъл от страна на подсъдимия в извършването на деянието. По отношение на останалите касационни основания се излагат аналогични доводи, като залегналите в жалбата на подсъдимия.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения защитник, адв. К., която поддържа касационната жалба с наведените касационни основания и по изложените в същата и допълнението към нея подробни съображения в тяхна подкрепа. Защитата поддържа искането за оправдаване на подсъдимия, както и алтернативните искания - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложеното наказание.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че жалбата на подсъдимия К. е неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите, наведени в касационната жалба на подсъдимия, както и становищата на страните, изложени в съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 60/15.12.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 50/2017 г., по описа на Елховски районен съд, подсъдимият З. В. К. е признат за невиновен в това, че на 26.04.2015 г. в района на 226 гранична пирамида в землището на [населено място], действайки в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителите М. М. К. и Д. В. Д. и други трима неизвестни извършители да преведат без разрешение на надлежните органи на властта през границата на страната от /държава/ в /държава/ група от хора – десет лица, които не са български граждани, а са граждани на /държава/, подробно индивидуализирани с присъдата, като помагачеството е осъществено чрез обещания да се даде помощ след деянието – да извърши превоз с моторно превозно средство /МПС/ на преведените лица с цел извеждане от района на държавната граница, а за целта осигурил придвижването на товарен автомобил, марка „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] до [населено място], [община] и изчакал групата преведени лица, качил ги и транспортирал с посоченото МПС от [населено място], [община] към вътрешността на страната, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
С нова въззивна присъда № 38/04.04.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 15/2018 г., по описа на Ямболски окръжен съд, 1-ви въззивен наказателен състав е отменена изцяло присъда № 60/15.12.2017 г., по н.о.х.д. № 50/2017 г., на Елховски районен съд и подсъдимият З. В. К. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10 000 / десет хиляди / лв.
Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.
Наведените касационни основания налагат първо да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, основателността на което би довела до отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
При преценката относно наличието на това касационно основание, ВКС не установи процесуални пороци в оценъчната дейност на въззивната инстанция, които да са със съществен характер. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се отнасят до доказателствената необезпеченост на извода на съда за субективна съставомерност на деянието и приетата в тази връзка оценка на гласните доказателства по делото, изходящи от съучастниците на подсъдимия и тези на превозваните сирийски граждани, които окръжният съд е оценил в подкрепа на тезата си за виновността на дееца.
Въззивната проверка е извършена от контролирания съд в рамките на правомощията му по чл.314 от НПК. Съдържанието на мотивите към въззивната присъда е съобразно изискванията на разпоредбата на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК и дава възможност да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд.
Окръжният съд е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като за целта е провел въззивно съдебно следствие с повторен разпит на свидетелите К. и Д. и на подсъдимия К., при което е намерил, че установените от първия съд фактически положения не съответстват на доказателствата по делото и от своя страна е възприел нова фактическа обстановка, на базата на която е постановил въззивната осъдителна присъда. За да обоснове новите изводи по фактите окръжният съд е извършил собствена проверка и анализ на цялостната доказателствена съвкупност, по предвидения в закона ред. Изпълнил е задължението си за обективно всестранно и пълно изясняване на релевантните за обвинението обстоятелства, при спазване на изискванията на процесуалния закон.
Възражението на защитата относно приобщаването към доказателствената съвкупност на обясненията на подсъдимия Д. от досъдебното производство,/ наказателното производство по делото спрямо този подсъдим е прекратено със споразумение / е основателно, макар и не по посочените съображения. Окръжният съд е допуснал повторен разпит на свидетеля Д. при проведеното пред него въззивно съдебно следствие, като при разпита на този свидетел е приобщил дадените от него обяснения в качеството на обвиняем от досъдебното производство, поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията му от съдебно заседание. Като основание за прочитане на обясненията на Д. съдът е посочил разпоредбата на чл.281, ал.2 от НПК във връзка с ал.1, т.1 от същия текст. В определението на съда като част от основанията за прочитане действително фигурира и чл.4 от НПК, който няма отношение към процедурата за приобщаване на гласни доказателствени средства, събрани във фазата на досъдебното производство и посочването му очевидно представлява фактическа грешка, която не може да бъде оценена като съществен процесуален пропуск.
При все това окръжният съд не е имал основание да приобщава обясненията на свидетеля Д. от досъдебното производство, дадени в качеството му на обвиняем, тъй като същият не е бил разпитван пред съдия и не са били налице условията на чл.279, ал.1 от НПК. Допуснатата нередовност не се отразява съществено върху цялостната процесуална дейност на въззивния съд по събиране и оценка на доказателствата. Цялостната доказателствена съвкупност извън това гласно доказателствено средство е била достатъчна за изясняване на фактическата обстановка по делото, дори и при изключване на обясненията на Д., доколкото не води до непълнота или неяснота относно релевантните за обвинението факти.
Не може да бъде споделена и тезата на защитата за допуснато нарушение на забраната по чл.279, ал.4 от НПК, въззивната присъда да почива само на обяснения на подсъдим по делото, дадени при условията на чл.279 ал.2 и 3 от НПК. За установяване на относимите към обвинението факти окръжният съд е ползвал обясненията на подсъдимия К. от съдебното заседание пред първата и въззивната инстанции, както и депозираните от него обяснения на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 от НПК, показанията на свидетеля К., производството спрямо когото е прекратено със споразумение, дадени пред въззивния съд в качеството на свидетел, като разпита е извършен при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК.
От посочените гласни доказателствени средства само обясненията на подсъдимия К. от досъдебното производство са събрани по реда на чл.279, ал.2 от НПК, но същите не са поставени изолирано в основата на възприетата в присъдата фактическа обстановка. Същата е изградена на базата на цялостен съвкупен анализ на всички доказателства от значение за предявеното обвинение - показания на свидетелите, сирийски граждани, депозираните в съдебно заседание показания от полицейските служители, които са задържали подсъдимия и са наблюдавали движението му докато е осъществявал превоза на чуждите граждани в граничен район, с посока към вътрешността на страната и са възприели поведението му по отказ да изпълни полицейско разпореждане и да спре микробуса, в който са пътували сирийските граждани. Съобразени са и обстоятелствата на съгласуваност на действията на подсъдимия и свидетелите К. и Д. по придвижването и превоза на чуждите граждани, включително съвместното движение на двата автомобила - автомобилът марка „марка“, в който са се намирали свидетелите Д. и К. и микробусът, управляван от подсъдимия К.; показанията на свидетелите К. и Д. за постигната предварителна уговорка с подсъдимия за превоз на пътници от граничните райони срещу заплащане, както и на данните за мястото, където подсъдимият е изчаквал групата чужди граждани за да ги превози – извън границите на населеното място, като същите са били доведени до микробуса от свидетеля К. и качени в него от подсъдимия К..
В насока постигнатата предварителна договореност между подсъдимия и свидетелите К. и Д. са показанията на свидетеля К. пред въззивния съд, че на З. /К. / му е „обяснено“ каква е целта на превоза и е постигната договорка за заплащане, като възнаграждението се определя върху броя пътници и е в завишен размер - около 1000 лв. В същата насока правилно са оценени и обясненията на подсъдимия К. от досъдебното производство, че от проведените предварителни разговори с Д. му е било известно, че в микробуса ще бъдат превозвани чужденци. По аналогичен начин са били съобразени и показанията на превозваните чужди граждани относно поведението на подсъдимия по избягване на полицейската проверка и възприетото от тях целенасочено управление на микробуса от страна на К., по начин, който ще спомогне на чуждите граждани да избегнат контрола на властите – така, в показанията на свидетеля Д. се сочи, че „близо половин час шофьорът правеше опити да ни измъкне от полицията “.
Неоснователно е възражението от касационната жалба за това, че обясненията на подсъдимия К. от досъдебното производство не могат да бъдат ползвани като годно доказателствено средство поради факта, че са били дадени в резултат на упражнено спрямо него физическо насилие при задържането му. Същото възражение е било правено и пред въззивния съд, който правилно го е оценил като несъстоятелно, поради липсата на конкретни доказателства в негова подкрепа. Обясненията на подсъдимия са депозирани в присъствието на защитник, което е гаранция за тяхната редовност като доказателствено средство и не е имало пречка за приобщаването им по реда на чл.279 от НПК, поради което използването на тяхното съдържание като доказателство по делото не представлява нарушение.
С оглед изложеното, касационната инстанция намери, че въззивният съд е основал изводите си по фактите на внимателна и аргументирана преценка на доказателствените източници, относими към предявеното спрямо подсъдимия К. обвинение за помагачество към престъпление по чл.280, ал.2 от НК и не е налице нарушаване на забраната, инкорпорирана в разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК, присъдата да почива само на обяснения, почетени по реда на чл.279, ал.2 и 3 НПК.
В заключение се наложи извода, че при осъществяване на дейността на окръжния съд по проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване не се констатират съществени процесуални пороци. Мотивите към атакуваната въззивна присъда съдържат дължимия анализ на доказателствените източници, който е извършен при спазване на правилата на формалната логика, като не се наблюдава превратна оценка или тълкуване на доказателствата не съобразно действителното им съдържание.
По тези съображения, посочените в жалбата аргументи в подкрепа на наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не могат да бъдат споделени и се прецениха за неоснователни.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е отнесено до липсата на достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи субективната съставомерност на деянието и е неоснователно.
Съгласно установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Направените изводи, осъществени на базата на пълен и обективен доказателствен анализ, че поведението на подсъдимия осъществява признаците на фактическия състав на престъплението по чл.280, ал.2, т.3, вр. чл.20, ал.4 от НК, са правилни и законосъобразни. От цялостната характеристика на действията на подсъдимия по превозването на чуждите граждани се обективира наличието на пряк умисъл от негова страна за подпомагане на извършителите Д. и К. в незаконното превеждане през границата на страната на групата сирийски граждани, без разрешението на надлежните власти. За наличието на умисъла е необходимо деецът да съзнава всички фактически обстоятелства, елемент от състава на престъплението и пряко да цели реализирането на инкриминираната от престъплението цел по незаконното превеждане през границата на страната на групата лица, които не са български граждани . Едновременно с това се изисква и обективиране на общността на умисъла между помагача и неговите съучастници.
В конкретния случай умисълът на подсъдимия К. в извършването на деянието правилно е изведен от установените данни по делото за информираността му относно целта на осъществения от него превоз - да подпомогне Д. и К. в извършване на инкриминираното престъпление чрез превоз на групата лица от граничния район към вътрешността на страната и че се касае за лица, чужди граждани / последното обстоятелство се съдържа в обясненията на самия подсъдим /, които са били преведени през границата на страната не по установения ред и без надлежно разрешение на властите от свидетелите Д. и К.. Изводите на въззивния съд относно знанието на подсъдимия, че превозва група чужденци и причината да осъществи превозването им от граничен район към вътрешността на страната са изведени на базата на цялостна оценка на обстоятелствата относно начина на осъществяване на превоза / включително и от вида на превозното средство, товарен автомобил без седалки и стъкла /, външния вид и поведението на превозваните лица. Субективното отношение на К. към деянието правилно е установено и от конкретните действия, които същият е предприел с цел избягване на проверка от полицейските служители на лицата, които е превозвал – отказ да изпълни полицейско разпореждане за спиране за проверка, увеличаване на скоростта на движение на микробуса, при осъщественото продължително преследване от полицейски автомобил, за да осуети спирането му и продължителните опити да избегне контакта с полицейските служители, независимо от възприемането на подадения от тях светлинен и звуков сигнал.
Общността на умисъла между К. и свидетелите Д. и К. правилно е изведена от съгласуваните действия между тримата, предхождащи извършването на деянието, изразяваща се в предварителна договорка между тях за начина на неговото осъществяване, включваща посещение на мястото откъдето ще бъдат взети превозваните лица, снабдяване на подсъдимия с автомобил за целите на превоза, уговаряне на възнаграждение, което да му се изплати впоследствие.
Доводът за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание е отнесен до отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на съответното наказание, като в жалбата се сочи, че К. е с чисто съдебно минало и добри характеристични и трудови данни. От мотивите към въззивната присъда се установява, че съдът е отчел всички обстоятелства в полза на подсъдимия, като освен посочените в жалбата е намерил, че като смекчаващи факти следва да се отчетат младата му възраст при осъществяване на деянието и ниската му лична обществена опасност. Независимо от това е посочил, че така очертан кръгът от смекчаващи обстоятелства не покрива критерия на чл.55 от НК за тяхната многобройност, както и не е налице втората изискуема предпоставка на текста - предвиденото най-леко наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние. Становището на съда е правилно и основано на пълен и обективен анализ на обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната отговорност на дееца, който е наложил и извода за това, че наказанието на подсъдимия следва да се реализира при условията на чл.54 от НК.
В тази връзка правилно е отчетена завишената степен на обществена опасност на извършеното деяние, което е реализирано в рамките на задружна престъпна дейност, с участие на неустановени чужди граждани.
Наказанието лишаване от свобода е определено в рамките на минимума, поради което и не са налице основания за редуцирането му по размер.
Основателно е оплакването за неправилно определяне на размера на допълнителното наказание, глоба, който е индивидуализиран на 10 000 /десет хиляди / лв., поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК относно приложимият по-благоприятен за дееца закон. Престъплението е извършено от подсъдимия на 26.04.2015 г., при действието на редакция на чл.280, ал.2 от НК, която предвижда размер на глобата от хиляда до три хиляди лева. След деянието е влязла в сила нова редакция на същия текст / ДВ, бр.74 от 26 септември 2015 г. /, действаща и понастоящем, съгласно която размерът на глобата се увеличава от десет хиляди на тридесет хиляди лева, като е предвидена и задължителна конфискация.
При тези данни по-благоприятен за подсъдимия се явява законът, който е действал по време на извършване на деянието, поради по-ниския размер на глобата и липсата на задължителна конфискация. Това налага упражняване на правомощията на ВКС за изменение на въззивната присъда, в полза на дееца, с намаляване на размера на допълнителното наказание в рамките на предвидения в по-благоприятния закон.
ВКС намира, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние, се явява налагане на наказание глоба в размер на 2000 лв.
По изложените съображения присъдата на окръжния съд следва да се измени в частта относно допълнителното наказание глоба, което да се намали от 10 000 на 2 000 /две хиляди/ лева.
В останалата част въззивната присъдата следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 38/04.04.2018 г., на Окръжен съд – гр. Ямбол, по в.н.о.х.д. № 15/2018 г. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия З. К. наказание ГЛОБА от 10 000 лв. на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата част.
Решението не може да се обжалва .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: