Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * произнасяне по непредявен иск


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 28.10.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..……. и с участието на прокурора ……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2256 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 380/3.V.2016 г. постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от велинградското [фирма] решение № 154/4.V.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д. № 123/2015 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност последното да е процесуално недопустим съдебен акт, вкл. предвид изричното оплакване на този касатор за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си, инвокирайки доводи, че процесната фактура обективирала сключена между страните по спора търговска сделка, докато въззивната инстанция се е произнесла по осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ГПК, като не е разгледала действително предявения иск за връщане на претендираната сума в размер на 34 000 лв. на неосъществено /договорно/ основание.
Редовно призовано, ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], не е било представлявано в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение като съобрази оплакванията и доводите в касационната жалба за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение, становището и аргументите на ответното по касация търговско д-во в неговия писмен отговор, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на постановения от Пловдивския апелативен съд акт по съществото на спора в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на [фирма]-В. е основателна.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са търговци - по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1-във вр. чл. 63 ТЗ, а разпоредбата на чл. 286 ТЗ дефинира като търговска всяка сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, вкл. и когато само за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Видно е от приложеното към исковата молба удостоверение за актуалното състояние на търговеца настоящ касатор (ответник по осъдителния иск), че в предмета на неговата дейност изрично са били включени както дърводобив, със съпътстващата го първична и вторична преработка на дървесина, така и отдаването под наем /”рент а кар”/ на леки, а също и на товарни автомобили. Базисното твърдение в исковата молба на [фирма] е било за това, че в началото на 2013 г. този ищец е получил по електронен път оферта от страна на ответното [фирма]-гр. В. за продажба на една употребявана специализирана самоходна дърводобиваща и извозваща машина от марката „Timberjack”, известна още като „хервестър”. Изискването на чл. 12 от закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната такава самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е, че двигателят на процесната машина е с мощност 136 kW. Съгласно чл. 293, ал. 1 и 3 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, но страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В исковата си молба търговецът ищец не се позовава на нищожност на сделката, а и от поведението му, обективирано в предприетите плащания към търговеца настоящ касатор, със сигурност може да се заключи, че не е оспорена действителността на изявлението. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД предвижда, че договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Според становището на ответното по иска [фирма], изразено в неговия своевременно депозиран пред първостепенния съд отговор по исковата молба: „след потвърждаване от страна на ищцовото дружество” въпросната специализирана машина е била закупена /от предложителя-ответник/ от третото лице [фирма], което обстоятелство било видно от издадената от последното фактура от датата 20.ІІ.2013 г. Страните по делото спорят относно действително уговорената помежду им цена по сделката, като ответникът по иска поддържа, че тя била в размер на 43 000 лв. без ДДС /или 51 600 лв. в включен ДДС/, докато според ищцовото [фирма] този размер не надхвърлял 34 000 лв. (тридесет и четири хиляди лева) и затова такава е и цената на предявения осъдителен иск.
Съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е, че представената за оглед машина за дърводобив е била точно тази от снимките на офертата на ответното [фирма], но техническото й състояние се характеризирало с толкова значителни неизправности, констатирани най-малко по седем елемента, че в своята съвкупност с останалите четири по-незначителни неизправности, тя не била годна да се ползва според предназначението си. Докато технически изправни /работоспособни/ аналози на тази машина, предлагани на пазара като втора употреба били на стойност в диапазона от 38 000 лв. до около 20 500 евро, т.е. максимумът е 40 098 лева или средна пазарна цена – 39 049 лв. (тридесет и девет хиляди и четиридесет и девет лева). Последното обстоятелство, предвид установеното във връзка с 4-те по-незначителни неизправности в техническото състояние на надлежно индивидуализираната движима вещ, прави основателно твърдението на ищеца, че уговорената с ответното търговско дружество нейна продажна цена е била в размер на исковата сума от 34 000 лв.
При тези данни по делото, вкл. категоричното твърдение в исковата молба, че ответникът не е изпълнил условията на сключения помежду им договор за доставка на специализирана дърводобиваща машина „Тimberjack”, първостепенният съд е приел, че: „Липсата на валидно възникнало договорно правоотношение за търговска продажба дава право на ищеца да потърси имуществено изравняване чрез помощния, допълнителен и субсидиарен иск за неоснователен обогатяване”, т.е., че за ищцовата страна не съществува друг иск, чрез който може да се защити. Съответно въззивната инстанция, изрично сезирана с довод за недопустимост на първоинстанционното решение, в мотивите към своя акт по съществото на спора на свой ред е приела, че произнасянето на ОС-Пазарджик било „тъкмо по заявения с исковата молба спорен предмет – искането да се върне платената без основание сума”, а осъществената по конкретното дело хипотеза на неоснователно обогатяване била: „начална липса на основание за плащането на процесната сума от ищеца”.
Като процесуално незаконосъобразни, тези решаващи правни изводи на низовите съдилища не може да бъдат споделени.
Според т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 1/28.V.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможността „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”. Докато само в случай, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изрично втората алинея на тази законова разпоредба предвижда, че това право /да се води иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
С оглед изложеното се налага извод, че като са се произнесли по иск, който не е бил предявен и не са разгледали действително предявеният осъдителен иск, както Пловдивският апелативен съд, така и Пазарджишкият ОС, са постановили процесуално недопустими решения по спора, които – съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК – ще следва да бъдат обезсилени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд: за произнасяне по действително предявения иск.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 154 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 4.V.2015 г., постановено по т. д. № 123/2015 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 1/7.І.2015 г. на Пазарджишкия ОС по т. д. № 15/2014 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия ОС със задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2




Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2256 по описа за 2015 г.