4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 311 С., 10.05. 2013 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 2929/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. С. И. и Б. Т. Б. чрез адвокат С. Д. - Пернишка адвокатска колегия против въззивно определение № 180 от 07.02.2013 г. по в. гр. дело № 77/2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 25.06.2012 г. постановено по ч. гр. дело № 3029/2012г. на Пернишки районен съд, въз основа на което е издадена Заповед № 2726 от 25.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да изплати на кредиторите М. С. И. и Б. Т. Б. сумата 7900 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.06.2011г. с място на издаване [населено място], ведно със законна лихва върху главницата 7900 лв., считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите: 158 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар и е издаден изпълнителен лист. В частната касационно жалба се поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика на ВКС съдът се е произнесъл по приложението на чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК, както и че въззивният съд е излязъл извън обхвата на предоставените му от процесуалния закон правомощия в заповедното производство и е излязъл извън предмета на въззивната жалба, като е отменил разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е поставил недопустим съдебен акт. Чрез представена съдебна практика жалбоподателят обоснова приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва допустимостта на частната касационна жалба с твърдението, че обжалваното определение не прегражда по -нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на други производство, или се прегражда тяхното развитие. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл. Излага съображения и по същество в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Поставените от жалбоподателя правни въпроси са относими към допустимостта на определението на въззивния съд, с което е отменено изцяло разпореждането на първоинстанционния съд, когато частната жалба е подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение, предвид обхвата на правомощията на въззивния съд в производство по чл. 419, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС установена с определения по ч.т.д. № 837/2011г., второ т. о.; ч.т.д. № 746/2010 г., второ т. о.; ч.т.д. № 690/2009г. първо т. о. и ч. гр. дело № 311/2010 г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, според която определението по частна жалба е недопустимо, когато не отговоря на изискванията, при които делото може да се реши, т. е. когато определението е постановено въпреки липсата на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът не е сезиран или впоследствие е десезиран. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК). и в частта за незабавно изпълнение (чл. 419, ал. 1 ГПК). В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК е чрез подаване на възражение по чл. 415 ГПК. Производството пред въззивния съд е било образувано по частна жалба на длъжника [фирма] [населено място] против разпореждане от 25.06.2012 г. за допускане на незабавно изпълнение със съображения, че актът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта не е основание за незабавно изпълнение -договорът за заем е писмен документ без нотариална заверка на подписите и нотариално удостоверяване на датата на сключването и не попада в хипотезата на чл. 417, т. 3 ГПК. Заедно с частната жалба срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение е подадено и възражение по чл. 419, ал. 2 ГПК. В противоречие с цитираната съдебна практика въззивният съд е отменил изцяло разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е отменил издадения изпълнителен лист. Както се посочи, чл. 419, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 418, ал. 1 ГПК допуска да се обжалва с частна жалба разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, като се обжалва само незабавното изпълнението, което юридически е равнозначно на разпореждане да се издаде изпълнителен лист едновременно с издаването на заповедта, без тя да е влязла в законна сила. Видно от съдържанието на въззивната жалба, жалбоподателят [фирма] [населено място] е обжалвал разпореждането само в частта му за незабавното изпълнение. С обжалваното определение е отменено разпореждането в частта за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по отношение на [фирма] за сумата 7 900 лв. главница по договор за заем от 17.06.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 158 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар, с което предвид изложеното съдът е постановил недопустим съдебен акт - при липса на право на жалба и без да е бил сезиран. В тази част определението ще следва да бъде обезсилено. Определението в частта, с която е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист не подлежи на касационно обжалване. Съобразно действащата съдебна практика установена с определения на ВКС по ч. т. дело № 148/2010г., първо т. о.; ч. т .дело № 284/2010г., първо т. о; ч. т. дело № 444/2010 г., второ т. о.; ч. т. дело № 254/2010г., второ т. о. и ч. т. дело № 406/2010г., второ т. о., определенията по чл. 419 ГПК не подлежат на касационно обжалване, тъй като не са от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, с тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане. С това определение се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането и поради това не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като в случая кредиторът ще се защити чрез иска по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното частната касационна жалба против определението в частта, с която е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по отношение на [фирма] и е издаден изпълнителен лист е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 180 от 07.02.2013 г. по в. гр. дело № 77/2013г. на Пернишки окръжен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 180 от 07.02.2013 г. по в. гр. дело № 77/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отменено разпореждане от 25.06.2012г. постановено по ч. гр. дело № 3029/2012г. на Пернишки районен съд за издаване на заповед № 2726 от 25.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с което е разпоредено длъжникът [фирма] да изплати на кредиторите М. С. И. и Б. Т. Б. сумата 7900 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.06.2011г. с място на издаване [населено място], ведно със законна лихва върху главницата 7900 лв., считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите: 158 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар. Определението в тази част не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. С. И. и Б. Т. Б. против определение № 180 от 07.02.2013 г. по в. гр. дело № 77/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отменено разпореждане от 25.06.2012 г. постановено по ч. гр. дело № 3029/2012г. на Пернишки районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 2726 от 25.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист. Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ