Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 04 юни 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №132 по описа за 2014 година Срещу въззивна присъда по внохд.№837/2013 г. на Софийски градски съд е подаден касационен протест от Софийска градска прокуратура ,с доводи за съществени процесуални нарушения,по оценка на доказателствата и нарушение на материалния закон . Протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура,който намира постановената въззивна оправдателна присъда,за незаконосъобразна,при съществени процесуални нарушения,а тази на първоинстанционния съд, при спазване на същите(процесуални правила) и закон,поради което и с оглед обстоятелството,че атакуваната сега въззивна присъда е за трети път на вниманието на Върховният касационен съд,да се отмени въззивната присъда и да се потвърди първоинстанционната такава. Частния обвинител и граждански ищец и повереника му,редовно призовани не са взели участие в производството пред ВКС. Защитата на подсъдимия намира протеста изцяло неоснователен,а постановената въззивна присъда законосъобразна и правилна.Според защитата въззивния съд е изпълнил изцяло указанията на ВКС, в предишното решение,провел е съдебно следствие,разпитал пострадалия и св.Д. и А. ,обсъдил всички доказателства по делото и изводите за невиновност на подсъдимия са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.10.2013 г. постановена по внохд.№837/2013 г. на Софийски градски съд е отменена присъда по нохд.№11250/2009 г. на Софийски районен съд и подсъдимия С. Р. Р. е признат за невинен в това в периода 1.07.2008 г. до 30.09.2008 г. в [населено място],от касета намираща се в обществен трезор ,собственост на [фирма],да е отнел чужди движими вещи –сумата от 2000 евро ,от владението на св.С.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като кражбата да е извършена по специален начин,поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава по обвинението в престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК вр. с чл.194 ал.1 НК.Отхвърлен ,като неоснователен и недоказан, е предявения от св.С. срещу подсъдимия Р., гражданския иск. С посочената присъда Софийски районен съд е признал подсъдимия за виновен за посоченото по горе престъпление по чл.195 ал.1т.4 НК вр. с чл.194 ал.1 НК ,за което и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години.Уважен е и граждански иск в размер на 2000 евро,ведно със законната лихва считано от 30.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.Подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски : Касационното производство е инициирано за трети път от Софийска градска прокуратура,след две отмени на оправдателни присъди на въззивната инстанция,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона,т.е. съобразно нормата на чл.354 ал.5 НПК този касационен състав решава делото по същество,без да е ограничен от касационните предели на проверка ,а и с правомощия на въззив. ПО ПРОТЕСТА на Софийска градска прокуратура: В протеста се претендира неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на поредната оправдателна въззивна присъда,като се поддържа –„анализът на събраните по делото доказателства води до извода ,не само че е налице извършено престъпление по посочения текст,но и че именно С. Р.,е автор на деянието,за което му е повдигнато обвинение”.В допълнението към протеста ,според обвинението-присъдата е в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения.Въззивния съд за да оправдае(за трети път) подсъдимия е приел хипотетично,че било възможно „неустановено по делото лице(извършител) да е извадил плика със сумата от касетата на св.С.,да го е поставил в близост до плика със заплатата на подсъдимия, с което целял последния да остави свой дактилоскопен отпечатък и така да насочи разследването в погрешна посока”.Така изложената хипотеза според обвинението, не намира опора в доказателствата по делото.Обвинението се съгласява,че дактилоскопните отпечатъци са доказателствен източник с косвено значение,но само тогава когато са оставени на общодостъпни места.В конкретния случай законосъобразни и правилни са изводите по фактите и по приложимия закон на първоинстанционния съд, и за това искането е да се отмени въззивната присъда и съобразно чл.354 ал.5 НПК Върховният касационен съд на РБ да реши делото,като потвърди първоинстанционната присъда. Протеста е основателен и това е така защото: За да отмени първоинстанционната присъда и признае подсъдимия за невинен ,въззивния съд е приел,че „безспорно е наличието на улика-дактилоскопна следа,оставена от подсъдимия Р. върху плика,в който св.С. е съхранявал инкриминираната парична сума...обаче описания в обвинителния акт механизъм на оставяне на въпросната дактилоскопна следа не води до категоричност на извода ,че тя е оставена от подсъдимия Р. именно при извършване на процесната кражба...за да бъде допустимо постановяване на осъдителна присъда, въз основа на косвено доказателство,нужно е то да е от такова естество,че да изключва всяка възможност лице ,различно от подсъдимия да е автор на престъплението”.По нататък по фактите въззивния съд приема,че е категорично установено по делото –достъп до касетата с „резервните ключове”, имат само и единствено св.А. и св.Д.,което изключвало практическата възможност под.Р. да е автор на извършената кражба и ,че било възможно друго лице да е взело плика от касетата на св.С.( с прозорче и надпис „Т. Б. С. 2410 01.07.2008 г.”),да е съхраняван заедно с пликовете със заплати на служителите в трезора,с оглед осигуряване възможност по него да попаднат следи на лица различни от действителния извършител на престъплението.Посочено е в мотивите ,че „тази версия може да бъде извлечена от обясненията на подсъдимия,в които същия посочва само една от хипотезите ,при които е имал съприкосновение с пликове на работното си място”. Изводите по фактите на въззивния съд,са направени при съществени пропуски в доказателствената дейност на съда,някои от доказателствата са надценени(обясненията на подсъдимия,показанията на св.Д.),други изцяло игнорирани(графика за дежурствата на работещите в трезора за инкриминирания период,показанията на св.А.),а изградената хипотеза за наличието на дактилоскопната следа ,почива изцяло на предположения и не дава отговор ,как след като плика оставен от св.С. е „съхраняван” между пликовете със заплатите на служителите,отново е намерен в касетата, „олекнал” с 2000 евро.Липсват убедителни аргументи,защо на показанията на св.Д. се дава вяра,а на тези дадени от св.А. не(за последния въззивния съд дори е приел,че е заинтересован от изхода на делото).По горе по фактите въззивния съд е приел,че единствените две лица,които имат достъп до „резервните ключове” са точно тези две лица.В тази връзка не са взети предвид и обясненията на подсъдимия Р. –„лятото на 2008 г. често замествах А.,защото имаше изпити”.От приложените по делото графици за дежурствата,в трезора е видно,че през м.юли 2008 г.-подсъдимия е работил 15 дни,а св.А. -16 дни,през м.август,подсъдимия 18 дни,а свидетеля 8,през м. септември,подсъдимия-22 дни,а св.А.-4 дни,или в инкриминирания период и докато е замествал А.,очевидно подсъдимия е имал същия достъп,до касетата с „резервните ключове”,факта който според въззивния съд, „изключва практическата възможност” подсъдимия Р. да е автор на извършената кражба”.Няма как да бъде споделен и извода за „съхраняване на плика” оставен от св.С. в ползваната от него касета,между пликовете със заплати на служителите,дори само защото служителите в трезора, са само пет(в смяна работят по трима),а и от показанията на св.А. (неопровергани) става ясно ,че „заплатите ни се плащаха на ръка,като е имало случаи, в които заплатите ни бяха поставяни в бели пликове...аз поставях парите в пликовете...не е имало случай, в който служителите да си вземат пликове, в мое отсъствие...лично съм давал съответния плик или пари на служителя в ръцете,на всеки поотделно”. Посоченото дава основание на извода ,за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са възпрепятствали и правилното приложение на закона,защото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти (обстоятелства от значение). При горните констатации и с оглед правомощията по чл.354 ал.5 НПК настоящия касационен състав дължи проверка и на първоинстанционната присъда. Същите тези въпроси(за вината и отговорността на подсъдимия ) правилно,безпротиворечиво и категорично са решени с първоинстанционната присъда.Районния съд е събрал необходимия обем,допустими и относими доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред.Последващия подробен анализ на доказателствената основа, е дал основание на фактически констатации относно обстоятелствата от значение(предмета на доказване) и най-вече на фактите относими към участието на подсъдимия Р. в извършване на престъплението кражба на 2000 евро,поради което и извода „не съществува никакво съмнение ,че именно подсъдимия е проникнал в ползваната от Б. С. касетка и е отнел сумата от 2000 евро...той е имал знанието и възможността да го направи ...начина на манипулиране на трезорната касета е бил известен на подсъдимия,поради обстоятелството,че в известен период от време така са се отваряли всички сейфове в трезора” е доказателствено обезпечен,а не произволен, както фактически е приел въззивния съд.Тук следва да се допълни и приетото от този касационен състав ,че в инкриминирания период от време подсъдимия е замествал св.А.,което безспорно е изисквало да има същите като свидетеля знания и достъп. При правилно установените факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е извършил кражба на 2000 евро,по специален начин и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Законосъобразни са и изводите по вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия Р..При определянето му първоинстанционния съд е съобразили всички обстоятелства от значение,приел е ,че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства определил е наказание лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от четири години и така определено наказанието очевидно е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при съществени процесуални нарушения,а подадения срещу нея касационен протест основателен. Законосъобразна и при спазване на процесуалните правила е първоинстанционната присъда,която като такава следва да се потвърди. Ето защо и на основание чл.354 ал.5 вр. с чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда от 10.10.2013 г. постановена по внохд.№837/2013 г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.06.2010 г. постановена по нохд.№11520/2009 г. на Софийски районен съд . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :