Р Е Ш Е Н И Е № 149 град София, 10 април 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 373 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на К. А. – прокурор при Апелативна прокуратура – София, и жалба на адвокат М. Т., защитник на подсъдимия В. Н. В., против решение № 369 от 20.11.2012 г. по внохд № 965/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. В протеста се сочи, че съдът в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по чл. 14, ал.1 и чл.18 от НПК не е постановил акта си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Доказателствата и относимата за случая нормативна уредба са тълкувани по превратен начин. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът заявява, че не поддържа протеста. В жалбата на подсъдимия се съдържа оплакване относно справедливостта на отмереното наказание и се формулира претенция за неговото намаляване, която се поддържа и пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, 23 състав, с присъда № 197 от 29.06.2012 г. по нохд № 1442/2012 г.признал подсъдимия В. Н. В. за виновен в това, че на 21.12.2010 г. в кв.О.,[жк...]умишлено умъртвил Д. В. Д., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, приспадайки времето, през което подсъдимият бил задържан по делото. На основание чл.45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. Д. Д. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното заплащане на сумата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд, наказателна колегия, трети състав, с решение № 369 от 20.11.2012 г. по внохд № 965/2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 115 от НК в престъпление по чл. 119, вр. с чл. 115 от НК и намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от десет на пет години, които да бъдат изтърпяни при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Корекция претърпял и размерът на присъденото обезщетение, което съдът редуцирал до пет хиляди лева, като съответно намалил и дължимата държавна такса. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационният съдебен състав дължи разглеждане на протеста, независимо от изразената от прокурора позиция, че не го поддържа. Заявено в него твърдение за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивната инстанция при проверка и анализ на доказателствения материал, са основателни. На стр.4-5 от мотивите на апелативния съд, веднага след констатацията, че предходната инстанция е стигнала до неправилни изводи относно добросъвестността и обективността на част от гласните доказателства, се чете следният текст : „ Независимо от това / разсъжденията на СГС – б.м/-САС счита, че задължително следва да се има предвид, че в случая се касае до скандал и последвал инцидент, възникнал в циганската махала на[жк]с участници само лица от тази етническа група – с всичките й характерни и общоизвестни особености /специфичните социално-битови условия, семейно родовите и междуличностови отношения/, в преобладаващата си част – изключително трудно адаптиращи се към общоприетите обществени норми на общуване и морал / при добре манифестираното нежелание за това – с очевидно, явно изразено предпочитание към паразитиращ, а често – и престъпен начин на живот/, съобразявайки се и подчинявайки се единствено на техни вътрешни, на затворената им /”капсулована”/ общност правила, обичаи и традиции, поради което и лесно възбудими, предизвикателни и агресивни в общуването, безкритични, поради което и склонни към лъжа, измама, коварство и преувеличение на възприетото, безпардонни, готови да инициират скандали дори по незначителен повод, намирайки саморазправата като единствено възможен начин за решаване на даден проблем или възникнало разногласие /според свидетеля В.Р. „Всички в квартала ходим с ножове”/, без да се помисли за негативните последици - не само за потърпевшите, но и за тях самите /значителни проблеми не само в общността, но и от държавните органи, определени да установят и санкционират подобно поведение. А всичко това добре обяснява различната и /трудно разбираема за страничните лица/ житейска ценностна система, а оттам – и твърде ниското правосъзнание на представителите на този етнос, което, от своя страна, следва да е ясен сигнал за повишено внимание при преценката на достоверността на изложеното от свидетелите, принадлежащи към него, които, по горните съображения, едва ли биха се респектирали от разпоредбата на чл. 290 от НК. Съобразявайки се с горното, САС приема…” След горното изложение съдебният състав започнал да анализира свидетелските показания и да гради фактически изводи, пресъздаващи извършеното деяние. Изразената от въззивния състав отправна позиция е в остър конфликт с чл. 6, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.11 от НПК, чл. 14 и чл.6, пар.1 от ЕКПЧ Вж.Решения на ЕСПЧ по дела П. Т. срещу България, Молдован срещу Румъния и др. . По очевиден и безпрецедентен начин съдът е заявил различно третиране на показанията на свидетелите на база техният ромски етнос. Той си е позволил да определи априорно свидетелите като „възбудими, предизвикателни и агресивни”, „склонни към лъжа, измама и коварство” и изобщо, изискващи „повишено внимание” при преценка на достоверността на показанията им поради етническа принадлежност, а не въз основа на персонални, лични качества. Това отношение грубо нарушава конституционните демократични устои на обществото и противоречи на основния принцип на наказателния процес за равенство пред закона на всички граждани, които участват в наказателното производство, закрепен в чл.14 от НПК. Решението на САС е напълно неприемливо изключение в българската съдебна практика. Изразената от състава на Софийския апелативен съд позиция компрометира изцяло извършената от него аналитична дейност на доказателствената съвкупност. Съдебният състав изобщо не е положил усилия да изрази обективно и разумно оправдание на възприетия подход при анализа на гласните доказателства, а и трудно би открил законна цел за него.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК,обуславящи отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Този изход на делото правни ненужно обсъждането на жалбата на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 във вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 369 от 20.11.2012 г. по внохд № 965/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.