О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 33 гр. София, 31.01.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1900 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Разглежда се частна касационна жалба на адвокат С. Ч., процесуален представител на Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И., М. И. Х. и Б. И. Х. срещу решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС, поправено с решение №10539 от 15.10.2021 г., в частта имаща характер на определение и оставяща без уважение частна жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адвокат Ч. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 27 180 лв. с ДДС. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: Обвързан ли е съдът при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв от предвидените в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв минимални размери. Ответникът по жалбата Гаранционен фонд не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение /с което Гаранционен фонд е осъден да заплати по 100 000 лв. по всеки един от предявените пет иска по чл.288 от КЗ отм.,с размери на цената от по 200 000 лв./ в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адвокат Ч. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 27 180 лв. с ДДС, извън присъдените 6000 лв. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и въпреки, че е налице обективно съединяване на искове, то се изясняват едни и същи предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, с които по същество е възприето становище, че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, съдът не е обвързан от минималните размери в Наредба №1/2004 г., поставеният в изложението въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд. От друга страна възприетото от въззивния съд становище е в противоречие с разясненията, дадени в ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г.на ОСГТК на ВКС и в определение №28 от 21.01.2022 г. по т.д.№2347/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съобразно които при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредба №1/2004 г., минимални размери. Решението в обжалваната част е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.2, ал.2, вр. ал.5, вр. чл.7, ал.2, т.5, вр. §2а от Наредба №1/2004 г., минималното възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ по всеки един от исковете е в размер на 6636 лв. с ДДС, респективно с оглед изхода на делото, ответникът дължи заплащане на възнаграждение в размер на 3318.50 лв. с ДДС по всеки един от петте иска или общо 16 590 лв. с ДДС, възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за производството пред първата инстанция. От тази сума са присъдени общо 6 710 лв. с ДДС, поради което за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да бъдат присъдени още 9980 лв. с ДДС, в който смисъл след частична отмяна на решението на САС и определението на СГС, следва да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. В частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение, оставящо без уважение искането за изменение на решението на СГС чрез присъждане на възнаграждение за разликата над сумата от 16 590 лв. с ДДС до сумата от 27 180 лв. с ДДС, решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС, поправено с решение №10539 от 15.10.2021 г., в частта имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адвокат Ч. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 27 180 лв. с ДДС. ОТМЕНЯ решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС, поправено с решение №10539 от 15.10.2021 г., в частта имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адвокат Ч. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 9880 лв. с ДДС, както и определението на СГС в посочената част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение №2683 от 28.04.2018 г. по гр.д.№15658/2017 г. на СГС в частта за разноските като ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адвокат С. С. Ч. [ЕГН] от САК на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от още 9880 лв. с ДДС, възнаграждение за безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС, поправено с решение №10539 от 15.10.2021 г., в частта имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адвокат Ч. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за разликата над сумата от 16 590 лв. с ДДС до сумата от 27 180 лв. с ДДС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.